Какво можем да научим от младия Уорън Бъфет?

Покойният Чарли Мънгър обичаше да казва, че за да си добър инвеститор, трябва да ловиш там, където има риба. За да бъдете страхотен инвеститор обаче, трябва да ловите риба там, където рибарските лодки дори не отиват.

Това е едно от посланията в новата книга за методите и мисленето на един инвеститор в началото на една необикновена кариера. „Ранните инвестиции на Бъфет“ от Брет Гарднър разглежда 10 от компаниите, на които Уорън Бъфет е залагал между 1950 и 1966 г., когато е бил на 20-30 години, пише The Wall Street Journal.

Може ли някой да направи днес това, което Бъфет направи тогава? В някои отношения би трябвало да е още по-лесно: информацията е универсално достъпна, търговията е практически безплатна и хората имат жизненоважни предимства пред институционалните инвеститори. В много отношения обаче е много по-трудно: пазарите са много по-ефективни и всеки иска да лови риба на едни и същи места.

Гарднър, анализатор в Discerene Group, е анализирал всяка от 10-те компании в книгата, като е използвал финансовата информация, с която Бъфет е разполагал тогава, преди да купи техни акции. Авторът на книгата е правил проучвания в продължение на седем години, докато работи на пълен работен ден.

Десетте инвестиции са Marshall-Wells, Greif Bros. Cooperage, Cleveland Worsted Mills, Union Street Railway, Philadelphia and Reading Coal and Iron, British Columbia Power, American Express, Studebaker, Hochschild, Kohn & Co. и Walt Disney.

Повечето от тези имена са непознати днес. Малко от тях са били широко познати дори тогава.

„Всеки, който анализира акциите, може да каже, че са евтини“, пише Гарднър за Marshall-Wells. Не много хора обаче са анализирали базирания в Дълът, Минесота, търговец на едро на хардуер. Greif Bros., производител на варели и контейнери, се търгува спорадично на Midwest Stock Exchange.

Бъфет е вложил сериозни усилия в анализ и проучвания на акциите. Десетилетия преди да стане известен, той се промъква до централата на корпорацията, за да засипва мениджърите с въпроси. Съгласно правило, въведено от Комисията за ценни книжа и борси през 2000 г., корпоративните ръководители вече не могат да споделят важна информация само с един инвеститор и да не я споделят с всички.

Търпението на Бъфет тогава е ключово. Той например е посетил предприятие на Greif Bros. и е прекарал часове на място, за да научи повече за бизнеса от служител.

През 1964 г. American Express е засегната от скандал за участието на дъщерно дружество в съхранението на растителни масла. Бъфет и негов сътрудник са посетили безброй ресторанти, хотели и търговци на дребно, за да проверят дали търсенето на пътнически чекове и кредитни карти на Amex не е било намалено.

Акциите на Union Street Railway са сменяли собствениците си толкова рядко, че Бъфет трябва да пусне реклами в местен вестник в Ню Бедфорд, Масачузетс, за да прикани местните акционери да му продадат акции. Отнело му е повече от две години, за да купи значителен дял.

Друг критичен компонент в ранния успех на Бъфет е смелостта да залага много. Както Гарднър пише, „Страхотните инвестиционни идеи са рядкост, а Бъфет се хваща за тях всеки път, когато ги разкрива“.

През 1950 г. Бъфет залага около една четвърт от нетната стойност на активите му в Marshall-Wells. До 1951 г. повече от половината от нетното му състояние е инвестирано в застрахователя Geico. До 1966 г. American Express формира близо 40% от общите активи на неговото инвестиционно партньорство.

Разбира се, бързият възход на Бъфет – средствата, които той управлява, нарастват от 500 хил. долара през 1957 г. до 68 млн. долара десет години по-късно, му позволява да се разпростре. Да разтърсят компаниите, като придобият голям дял и започнат да влияят на борда на директорите, е нещо, което повечето индивидуални инвеститори не могат да направят.

Съвременните инвеститори все пак разполагат с лукс, който не е бил достъпен за младия Бъфет. Това са индексните фондове, които проследяват пазара, като по-малка част от активите могат да се концентрират в отделни компании.

Въпросът е инвестиционни възможности да се търсят там, където институционалните инвеститори рядко рискуват и борсово търгуваните фондове все още не са се разпространили. Този подход е рисков и изисква интензивен анализ, в който се е специализирал Бъфет, а това не е за всеки.

Уолстрийт обаче е по-обсебен от всякога в безсмисленото преследване на най-популярното. Както показват постиженията на младия Бъфет, най-добри пари се правят, когато забележите къде са всички рибарски лодки и отидете с въдицата другаде.