Трудностите за еврото тепърва предстоят, и то в повече от един аспект

Предвид трупащите се лоши данни за икономиката през последните седмици, болката в еврозоната става безмилостна. Политиката, финансите и посоката на основните лихви на Европейската централна банка (ЕЦБ) засилват слабостта на еврото, което тласка общата валута към паритет с долара. Дори най-големият мениджър на активи в Европа – Amundi, казва, че обменният курс „едно към едно“ може да се случи до края на годината. Европа може и да не е в екзистенциална криза, но със сигурност ѝ е трудно, коментира редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуърт.

Еврото бива потопено в резултат на всемогъщата американска икономика, фондовия пазар и долара. Разочароващото е, че то явно губи контрол върху собствената си съдба, като всеки път явно се диктува от това, което новоизбраният президент Доналд Тръмп може да направи, или не. Рязко контрастирайки на стагниращия растеж в Европа, прогнозите на Федералия резерв в Атланта показват, че брутният вътрешен продукт на САЩ през четвъртото тримесечие ще се увеличи с 2,6%, а това предполага положителна среда за по-нататъшно поскъпване на долара.

Еврото понесе удар, достигайки двегодишно дъно спрямо долара. Не само че е под натиск от долара, но еврото се представя по-слабо и от британския паунд, особено след слабите икономически данни от Остров в петък. Макар че общата валута все още не се е сринала, не се вижда и очевиден край на тази мъка. Всяко възстановяване на валутния пазар е много по-вероятно да се дължи на намаляване на печалбата на долара, отколкото на нещо на местно ниво.

В политиката е пълен хаос, като Германия в момента е огледало на Франция. Двете най-големи европейски икономики по стечение на обстоятелствата са и водещи в икономическия спад, като ръстът на БВП на Германия за третото тримесечие бе ревизиран надолу до само 0,1%. Общият индекс на мениджърите по покупките (PMI) в еврозоната за ноември се понижи до 48,1 пункта от 50 пункта през предишния месец, попадайки в зоната на свиването за четвърти път тази година. Този път изглежда ще се затрудни да се върне обратно в зоната на растежа. Производственият PMI индекс за еврозоната също спадна отново до 45,2 пункта, като секторът очевидно е в рецесия. Подчертавайки тази мрачна картина, показателите и за Франция, и за Германия се понижиха до 43,2 пункта. Дори по-тревожен е спадът при услугите до 49,2 пункта от 51,6 пункта през октомври – откъде ще дойде растежът сега?!

Франция, заедно с Италия, върви по тънко въже за това как Европейската комисия (ЕК) ще реши да се справи с прекомерните им разходи, които нарушават правилата на ЕС за дефицита. На френския министър-председател Мишел Барние не му е лесно да прокара наполовина приемлив бюджетен пакет за 2025 г. в парламента, след като предложенията му за приходите не получиха положителен глас.

Барние може да заобиколи парламента, но ако впоследствие администрацията му загуби вот на доверие, цялата политическа къщичка от карти се срутва. Брюксел може да реши, че няма друг избор, освен да го върне на чертожната дъска. Фискалните правила са необходимост, за да се скрепи целият проект на еврото, дори и да е крайно неудобно да се ограничават държавните разходи в момент на срив на икономиката и намаляване на данъчните постъпления.

Промишлените проблеми на Германия са добре документирани, но всяко бъдещо потенциално отпускане на ръчната спирачка на вътрешния дълг трябва да бъде придружено от нов икономически договор за еврозоната. Подходът тип „трябва да се направи, дори да не искаме“ по отношение на извиването на правилата е отличителна черта на ЕС. Германският конституционен съд е основна пречка за амбициозните планове, представени през септември от бившия гуверньор на Европейската централна банка Марио Драги. Надеждите за повтаряне на програмата за възстановяване от пандемията на стойност 800 млрд. евро, може би облечена в мерки за отбрана и нулево нетно потребление, изглежда ще бъдат попарени. Въпреки това реалната политика диктува на Брюксел да свърши работа, преди да е станало твърде късно.

Което ни води до ЕЦБ. В петък председателят Кристин Лагард призова блока да се стегне и да завърши Съюза на капиталовите пазари. Има обаче много по-сериозно съобщение от много по-обединения Управителен съвет – паричната политика не може сама да издигне икономиката. Намаляването на основните лихви ще бъде неефективно, ако липсват придружаващи го фискални усилия.

Когато гълъбите* се обадят – както няколко централни банкери от ЕЦБ направиха миналата седмица, пазарът на фючърси се изменя в очакване на по-агресивно понижение на официалната лихва по депозитите, а очакванията в момента се изменят наполовина към спешна промяна с 50 базисни пункта. Намаляването с четвърт пункт до 3% на събранието на 12 декември беше посочено на последното заседание. Фредерик Дюкрозе, ръководител на отдела за макроизследвания в Pictet Wealth Management, казва, че това може да е било политическа грешка, тъй като рискува да остави ЕЦБ зад кривата.

Данните за инфлацията в еврозоната през октомври, които се очакват на 29 ноември, вероятно ще покажат ускоряване на ръста на потребителските цени, отразявайки рязкото повишение, регистрирано в статистиката на Обединеното кралство. Това може да подтикне ястребово настроените членове на ЕЦБ да се противопоставят на ускоряването на темпа на облекчаване, за да се достигне митичният т.нар. неутрален лихвен процент за разходите по заемите, който да балансира заетостта и цените. Според сегашното мислене този показател е някъде близо до 2%, което е удобно за постигане на инфлационната цел на ЕЦБ. Но това стига до същността на причината, поради която еврото е толкова слабо и няма какво да го подкрепи занапред – възприеманият неутрален лихвен процент в блока е много по-нисък, отколкото в САЩ или Обединеното кралство.

Ценообразуването на фючърсите предвижда лихвата по депозитите на ЕЦБ да достигне 1,75% до следващото лято. Това би представлявало възстановяване наполовина на затягането с 450 базисни пункта от отрицателния половин процентен пункт през юли 2022 г. до върха от 4% през септември 2023 г.

Урокът, който трябва да се извлече от пандемията, е, че комбинацията от фискални и парични стимули може да бъде изключително силна. Комбинацията подкрепи икономиката на еврозоната, но беше оставена твърде дълго и разпали инфлацията. Възможно е ЕЦБ да бъде принудена да намали лихвите по-силно. Но ако еврото не трябва да тръгне стремглаво надолу спрямо долара, Брюксел се нуждае от фискален план Б – и то скоро. Валутните двойки често се въртят около относителните разлики в лихвените проценти. Очакванията за растежа обаче са истинската движеща сила и по този показател поевтиняването на еврото до и отвъд паритета със зелените пари изглежда по-скоро вероятен.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.