Следизборният фондов пазар в САЩ главозамая инвеститорите. Големи отделни разпродажби на акции, масирани ралита и шеметен набор от пазарни разкази, изградени върху най-добрите опити на Уолстрийт да прочете мислите на новоизбрания президент Доналд Тръмп. Като цяло индексът S&P 500 се повиши с около 3% от деня на изборите, но числата не отговарят на крехкото усещане около всичко това. Тази комбинация от политическа несигурност с някои от най-високите оценки от 2021 г. насам може да стимулира подновен интерес към стратегиите за управление на риска, пише за Bloomberg Джонатан Левин.
Преди да се опитат да защитят каквото и да е портфолио от каквито и да е действия на Тръмп, инвеститорите трябва да си зададат няколко ключови въпроса. Първо, могат ли да контролират политическите си пристрастия? Ако не, вероятно трябва да коригират излагането си на риск. Токсичната смесица от политика и нестабилност на пазара може да накара хората да направят нещо глупаво, като продажба на дъното на пазара или да влязат на върха. Един от най-важните аспекти на добрата инвестиционна стратегия е намирането на начин да се запази самообладание.
Второ, имат ли инвеститорите набор от умения, за да виждат зад ъглите на доминиран от Тръмп пазар? Дори в ерата преди Тръмп много инвеститори биха казали, че политическите предсказания не са основната им компетентност. Тръмп е уникално непредсказуем политик, който встъпва в длъжност с потенциално разбиваща парадигмата програма и безочливост. Приказките му за 10-20% универсални мита, 60% мита върху вноса от Китай и масовите депортации са тактика за преговори? Начален залп? Или той е достатъчно безразсъден и необуздан, за да действа наистина в мащаб на фона на вече повишената инфлация и високите лихвени проценти? И доколко неговият кабинет, членовете на Конгреса, съдебната власт и финансовите пазари ще успеят да овладеят всякакви ексцесии? Някои хора може да си мислят, че имат някакво основание да знаят отговорите на тези въпроси, но не е мъдро да се залага на това.
Най-лесното решение може да бъде версия на класическия портфейл от акции и облигации 60/40. Традиционните портфейли от акции и облигации получиха лоша слава след наказателната разпродажба на двата класа активи през 2022 г., но това бяха много различни времена. Тогава облигациите предлагаха много малък доход за смекчаване на удара и по същество се движеха в крачка с акциите. Днес корелациите между акции и облигации отново стават отрицателни.
Доходността по облигациите освен това е близо до най-високата си точка след финансовата криза. Облигациите сега плащат на инвеститорите много повече, докато доходността от акциите става все по-скъпа и по-скъпа. Високите оценки никога не са причина сами по себе си да очакваме корекция, но със сигурност имат навика да правят отдръпванията по-болезнени.
В скорошен анализ на Ерин Браун и Еманюъл Шариф от Pacific Investment Management Co., портфолио мениджърите показват, че портфейлите 60/40 рядко осигуряват значително отрицателна месечна възвръщаемост в периоди на отрицателна корелация между акции и облигации.
Друга популярна критика на портфолиото 60/40 е, че то представлява съвкупност на най-лошото от двете. В дългосрочен план диверсифицираната кошница от американски акции с голяма капитализация надеждно поскъпва, като смазва възвръщаемостта на облигациите, така че защо просто да не се откажем от акциите, особено ако говодим за достатъчно млади инвеститори, които могат да чакат периоди на краткосрочна волатилност? Това е достатъчно вярно и обяснява защо някои инвеститори се отказаха от облигациите дори преди пандемията. Политиката на нулеви лихви от периода 2008-2015 г. и след това отново от 2020-2022 г. превърна облигациите в активи с изключително ниско възнаграждение и направи акциите да изглеждат неустоими.
От 2007 г. S&P 500 е донесъл 461% възвръщаемост (към момента на писане на този материал - б.ред.) в сравнение със само 59% възвръщаемост за Bloomberg US Aggregate Index, който включва съкровищни книжа, облигации на корпорации с инвестиционен рейтинг и ценни книжа, обезпечени с ипотеки на агенции.
Има основателни причини да смятаме, че несъответствието в доходността на акциите и облигациите няма да бъде толкова рязко през предстоящия период. В доклад на стратезите на Goldman Sachs Group Inc. се казва, че S&P 500 може да отчете годишна обща възвръщаемост от само 3% през следващото десетилетие, със 72% шанс индексът да се представи по-лошо от ценните книжа на Министерството на финансите. Неблагоприятната прогноза е резултат основно от изключително високите начални оценки и пазарна концентрация.
Това изглежда като екстремна прогноза. Оптимизмът за американските акции в дългосрочен план е все още голям, но е ясно, че началната точка има голямо значение за всяка инвестиция, а акциите са скъпи.
За да бъде ясно, облигациите далеч не са перфектен хедж. Те биха били безсилни срещу пристъп на стагфлация и ограничават общия потенциал, ако 2025 г. се окаже една от най-добрите пазарни години на администрацията на Тръмп. Също така е нелогично да се купуват повече ооблигации, като се има предвид, че един от най-големите икономически рискове от Тръмп 2.0 е възраждащата се инфлация. Този риск вероятно е по-добре оценен в ценни книжа с фиксиран доход, отколкото в акции, и - както посочва Pimco - разпределението към обвързани с инфлацията облигации може да осигури един допълнителен източник на защита.
Нещо повече, облигациите не са по-лош хедж от другите опции, с които разполагаме, включително някои, които са твърде променливи или сложни за много инвеститори. Какво да кажем за стратегията за „защитен пут“ (използване на опции като застраховка, като същевременно се поддържа широка експозиция към акции)? Това е скъпо в дългосрочен план и работи най-добре при внезапни сривове като Черния понеделник от 1987 г., а не при бавно разгарящи се мечи пазари като краха на дотком балона.
Ами златото и биткойните? Разбира се, но някои биха казали, че те са дори по-пенести от акциите с голяма капитализация.
Друга възожност е да се изключат всички сделки, изложени на Тръмп, но пипалата на предложения му дневен ред изглежда достигат до всеки сектор. Такъв подход изключва всяка компания, зависима от вносни продукти, всяка компания с широко разпространен износ, фармацевтични компании, които печелят от ваксини, фирми за зелена икономика. Списъкът ще е дълъг.
Ако политическите перспективи пренасочват инвеститорите към облигации, този подход може да бъде опортюнистичен. Възможно е новата администрация на Тръмп да се опита да изпълни по-провокиращите безпокойство икономически предложения още през 2025 г. Това ще даде на инвеститорите някои конкретни подробности, с които да работят, вместо да се опитват да разгадаят мисловния процес на Тръмп. В най-добрия случай търпеливите инвеститори могат дори да се натъкнат на възможности за закупуване на акции при по-достъпни оценки в края на следващата година. В най-лошия случай те ще бъдат недостатъчно изложени на рали, но ще са избегнали огромно безпокойство. Това изглежда като приличен компромис.
Още новини четете на сайта на Bloomerg TV Bulgaria