Неутралната лихва - новата неясна цел за централните банки

Големите централни банки вече са единни в позицията си, че ще намаляват основните лихви. Затова и в момента се провежда експеримент в реално време за това колко се е променил глобалният финансов пейзаж след пандемията и – по-специално, дали цикълът на облекчаване може да е краткотраен поради по-високите базови лихви.

Въздействието на присъединяването на Федералния резерв към процеса, който беше стартиран от Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и други централни банки с по-голямо от очакваното намаление на лихвените проценти, може да бъде всеобхватно, пише Ройтерс.

Някои анализатори смятат, че се разчиства пътя Китайската народна банка да предприеме най-големия си стимул след пандемията с по-малко притеснения за това как това може да повлияе на стойността на местната валута.

Колко дълго ще продължи този процес и докъде може да стигне обаче – това остава неизвестно. Централните банкери проучват дали лихвите, необходими за поддържане на инфлацията под контрол и растежа на икономиките, сега са по-високи от свръхниските, обичайни преди пандемията.

Централните банкери във Вашингтон, Франкфурт и Лондон са скептично настроени, че могат да определят този „неутрален“ лихвен процент, преди да видят как икономическите условия се развиват, докато лихвите спадат. Това е сложно начинание, което вероятно включва инстинкт и интуиция толкова, колкото и математика и моделиране.

Те обаче са единодушни, че вероятно тази лихва е по-висока от преди - заключение, което в даден момент ще накара централните банки да станат по-предпазливи към по-нататъшни намаления на лихвите.

Като припомни годините преди пандемията, когато основният лихвен процент на Фед бе близо до нулата в продължение на години, а Европа се зарови в екзотичния свят на отрицателните лихви, председателят на Фед Джером Пауъл изрази усещането си, че светът се е променил завинаги. „Това [свръхниските лихви] е толкова далеч сега, собственото ми усещане е, че няма да се върнем отново към това“, коментира той.

По думите му неутралната ставка вероятно е значително по-висока, отколкото беше в този период, и никой не знае колко точно е.

Сред големите централни банки само Централната банка на Япония не облекчава паричната политика, за да се доближи до тази точка, а я затяга, след като най-накрая успя да ускори инфлацията.

Съгласно прогнозите на Федералния резерв стойността на лихвата, при която намаляването на лихвените проценти вероятно ще спре, е 2,9%. Тази стойност вероятно ще бъде достигната до края на 2026 г. Това е средна стойност, като отделните прогнози на централните банкери варират в диапазона от 2,4% до 3,9%.

Мишел Боуман от Фед по-специално твърди, че неутралната лихва е „много по-висока, отколкото беше“, и следователно Фед е по-близо от предполагаемото до теоретичната си точка на спиране на понижението на лихвите.

Начинът, по който данните и дебатът около тях ще се разиграят през следващите месеци, ще бъде от основно значение за глобалното пренастройване на това какво ще струва вземането на заем за финансиране на жилище, покупка на кола или изграждане на бизнес. В САЩ ипотечните лихви за 30-годишен жилищен заем бяха около 3% през десетилетието преди пандемията и скочиха до близо 8%, когато Федералният резерв затегна паричната си политика.

Лихвите в САЩ вече спадат към 6%, но е малко вероятно спадът да е толкова рязък, колкото покачването. Едно скорошно проучване на Фед предполага, че лихвите по ипотечните кредити не могат да спаднат под 5%.

Това може да се случи по целия свят.

Управителният съвет на ЕЦБ няма оценка за неутралния лихвен процент, но банката публикува доклад тази година, според който стойността му би била около 2% в сравнение с почти или малко под нулата преди пандемията.

Английската централна банка не публикува точна оценка за това какво смята, че може да бъде неутралното ниво на лихвите. Според пазарно проучване това може да е стойност около 3,5%.

През август, след като централната банка на Острова намали лихвите до 5% за първи път от 2020 г. от техния 16-годишен връх от 5,25%, управителят ѝ Андрю Бейли, подобно на Пауъл, каза, че времето на ниските лихви е приключило. По думите му големи сътресения са засегнали стоковите пазари и пазарите на труда, като са изместили глобалната динамика на предлагането. Инвестициите същевременно се оформят от фискални инициативи, които включват и новата индустриална политика в САЩ.

Тези фактори, заедно с демографските тенденции, производителността и други основни тенденции, вероятно означават по-интензивен ценови натиск и по-високи лихвени проценти в бъдеще, пише и Джейсън Томас, ръководител глобални изследвания и инвестиции в Carlyle, в скорошен анализ.

„Светът се промени в сравнение с 2019 г. по начини, които вероятно ще гарантират възникването на ценови натиск, преди лихвените проценти да се доближат до нивата, които преобладаваха по време на епохата преди пандемията“, посочва Томас.