Струват ли си инвестициите в облигации в условията на падащи лихви?

Падащите лихви карат Уолстрийт отново да се насочи към облигациите. Някога смятани за скучни и безопасни, облигациите напоследък се усещат по друг начин.

Повишаващите се лихвени проценти доведоха до най-лошата им година през 2022 г. Сега, когато лихвените проценти падат, много инвеститори си връщат интереса към дълговите книжа, пише The Wall Street Journal.

Покупката на облигации може да изправи инвеститорите пред объркващ набор от опции: държавни облигации, корпоративни облигации или общински дълг? Индивидуални облигации или фондове?

Защо облигации сега?

Лихвените проценти са ключов фактор за стойността на всяка облигация. Когато лихвените проценти падат, цените на съществуващите облигации обикновено се покачват, тъй като те носят по-високи лихвени плащания от по-новите облигации.

Това кара някои финансови консултанти да се опитват да убедят клиентите си да се пренасочат към облигации от паричните пазари, където обърканите инвеститори наляха 6,3 трлн. долара през последните няколко години.

Глен Смит, главен инвестиционен директор на GDS Wealth Management, казва, че неговата фирма е помогнала на клиентите да преминат към по-дългосрочни облигации, за да заключат по-висока доходност през последните месеци. Въпреки че някои нови клиенти все още държат значителна част от активите си във фондове на паричния пазар, по думите му още има време за преразпределяне на средствата им в балансиран портфейл от акции и облигации.

„В един идеален свят те трябваше да направят това преди шест месеца“, коментира Смит, чиято базирана в Тексас фирма управлява около 1,2 млрд. долара.

Покупка от менюто

Облигациите представляват заем, който инвеститорите дават на емитентите – компании или правителства. Кредитополучателят прави лихвени плащания, обикновено два пъти годишно, изплащането на главницата може да става едновременно или да се отложи за накрая на срока на заема.

Облигациите на компании се считат за по-рискови, отколкото облигациите на правителства или общини, тъй като корпоративните емитенти могат по-лесно да се сблъскат с финансови проблеми. Затова и те обикновено плащат малко по-високи лихви.

Инвеститорите в облигации са склонни да се грижат най-много за запазването на стойността на своите инвестиции. Мнозина предпочитат да купуват отделни облигации и да ги държат до падеж. По този начин няма значение какво се случва с цената на облигацията: можете да заключите днешния курс и да получите обратно това, което сте вложили.

Катерене по стълбата

За да си осигурят редовен доход, много хора правят така наречената стълба от облигации, като някои имат падеж всяка година. След това изразходват главницата на падежиращите облигации или я реинвестират в дълг с по-късен падеж. Тъй като облигациите се държат до падежа им, няма риск от загуби от промени в лихвите.

Тази стратегия обаче има недостатъци. Инвеститорите все още трябва да проучат внимателно други аспекти на облигацията, като кредитния ѝ рейтинг например, тъй като компаниите невинаги изплащат дълга си.

Освен това стълбите изискват усилия: инвеститорите трябва да изберат облигации, да сглобят своята стълба и да инвестират отново парите, когато падежът на облигациите настъпи. Други наемат финансови съветници, за да управляват техните стълби, което идва със съответните такси.

Кристина Гулиелмети, финансов планьор в Бруклин, Ню Йорк, казва, че гледа на частта с фиксирана доходност от клиентските си сметки като на парите, от които може да се нуждаят скоро, и се опитва да съобрази матуритета на притежаваните от тях облигации с техните нужди от разходи.

Безопасен пакет

Облигационните фондове държат стотици до хиляди облигации, като инвеститорите притежават малък дял от всяка, така че случайното неизпълнение от страна на компания или правителство обикновено не е чак толкова важно. Затова и на инвеститорите им е по-удобно да държат облигации с по-нисък рейтинг, които плащат по-висок купон.

Някои фондове се концентрират върху облигации с падеж след няколко години, а други – върху книжа с по-дълъг срок, които също могат да предложат по-висока доходност. Някои фондове смесват корпоративни облигации и различни държавни облигации за допълнителна диверсификация.

Акциите на взаимни или борсово търгувани фондове (ETF) често се продават онлайн чрез парични мениджъри. Взаимните фондове могат да определят минимална входна цена, да речем няколко хиляди долара или по-малко. Инвеститорите могат да закупят борсово търгувани фондове на цената на една акция.

Вместо лихвени плащания, взаимните фондове и ETF-ите обикновено изплащат редовни дивиденти на инвеститорите. Размерът на тези плащания може да варира от месец на месец в зависимост от лихвите, цените и представянето на фонда.

Фондовете начисляват ниски такси и търгуват бързо: често позволяват възможности за ежедневни тегления. Притежателите на ETF-и могат да продават акции, когато пожелаят, на текущи цени за търговия. Това означава, че инвеститорите лесно могат да се възползват от нарастващите или спадащите цени на облигациите (или пък да натрупат загуби).

Като цяло по-ниските лихви вече носят печалби на инвеститорите във фондове за облигации.