Неизбежна ли е рецесията в САЩ?

Преди две години обърнатата крива на доходността в САЩ – по-краткосрочните държавни ценни книжа осигуряват по-висока доходност от по-дългосрочните облигации, беше приета от инвеститорите като сигурен знак за рецесия. Сега Wall Street има нова тревога: кривата на доходността се върна към нормалното, което също е знак за рецесия.

Може да изглежда странно, но и двете движения на кривата на доходността са наистина добри признаци на рецесия, макар и не напълно сигурни, пише The Wall Street Journal. Това, което наистина има значение, е защо държавните облигации се движат така, а в този случай всичко се свежда до Федералния резерв на САЩ.

Очаква се американската централна банка да започне поредица от намаления на лихвените проценти от сряда. Поради това доходността по краткосрочните облигации спада бързо, като обръща кривата на доходността, измерена като 10-годишна минус двугодишна доходност. Ако тези намаления са само защото инфлацията се е върнала близо до целта, това е идеалът за меко кацане на икономиката и абсолютно не е знак за предстояща рецесия.

През по-голямата част от съвременната история обаче дълбоките намаления на лихвените проценти от Фед са били знак, че страната е напът да потъне в рецесия или вече е в рецесия, която икономистите са пропуснали.

Кривата на доходността е по-скоро грубо представяне на този проблем. Инверсията от последните две години ни казва, че инвеститорите са смятали, че Фед държи лихвите временно високи и те ще бъдат по-ниски в дългосрочен план. Не ни казва обаче защо.

Ако погледнем по-внимателно последните пазарни движения, ще видим, че инвеститорите се колебаят между причините за намаляване на лихвите. Понякога те смятат, че по-слабата икономика, особено по-слабият пазар на труда, ще накара Фед да се опита да стимулира растежа чрез намаляване на лихвите. Това е лоша новина за акциите, защото по-слабият растеж може да се превърне в рецесия.

В други моменти инвеститорите оценяват растежа като добър, но смятат, че по-ниската инфлация ще позволи на Фед да намали лихвите така или иначе. Това е добре за акциите, защото означава по-евтино финансиране, комбинирано с прилични печалби след инфлацията.

Историята ни казва, че в миналото, когато Фед е повишавал много лихвите, това почти винаги е предизвиквало рецесия. Историята също така ни казва, че когато Фед е предприемал голяма серия от намаления на лихвените проценти, това почти винаги се дължи на рецесия.

Така изглежда, че обърнатите криви на доходността явно предсказват рецесия, тъй като те обикновено са резултат от честото повишаване на лихвите от Фед, а неинвертиращите криви на доходност изглежда предсказват рецесия, тъй като те обикновено са резултат от честото намаляване на лихвите от Фед.

В момента трейдърите на фючърси оценяват, че лихвите ще бъдат понижени с общо 2,5 процентни пункта или повече до края на следващата година, което е много за намаляване на лихвените нива без рецесия.

Може да се надяваме този път ситуацията да се развие като историческите изключения. Меки приземявания са постигнати в средата на 1960-те, средата на 1980-те и средата на 1990-те години въпреки големия ръст на лихвите.

В средата на 60-те години и за много кратко в средата на 90-те години поне някои мерки от кривата на доходността са обърнати, макар и далеч не толкова дълго или толкова дълбоко, както през последните няколко години. В средата на 80-те години има меко кацане без обърната крива на доходността, след като големи повишения на лихвите се превърнаха в толкова големи намаления на лихвите, колкото пазарите прогнозират до края на следващата година.

Съществува и въпросът коя крива на доходността да изберем. Икономистите предпочитат да сравняват 10-годишната доходност с тримесечната доходност, която обхваща само предстоящите намаления на лихвените проценти и има по-добри резултати от двугодишната, използвана от много инвеститори. Доходността по 10-годишните облигации минус тримесечна все още е далеч от необръщане, което още повече обърква картината.

Нито един от историческите примери не включва както обърната крива, така и толкова бързи прогнозирани намаления на лихвите. Това е мястото, където пазарът може да се обърка. Има основателни причини да смятаме, че инвеститорите могат да прекаляват с ценообразуването при такива дълбоки съкращения, съчетани с меко кацане, като се има предвид натискът за повишаване на дългосрочните лихви от огромни и очевидно постоянни фискални дефицити, повишен протекционизъм и необходимостта от повече разходи за отбрана и енергия в световен мащаб.

Все пак, ако инфлацията се стабилизира близо до целта на Фед от 2%, възможно е лихвени проценти от 3% да се задържат за известно време. Това ни връща към дълбокия проблем, с който инвеститорите трябва да се борят. Дали забавянето на икономиката е началото на плъзгане към рецесия, или връщане към нормалното след цикъла на спад и бум заради пандемията?

Икономическите данни несъмнено са разочароващи, но от положителна гледна точка те не предполагат, че икономиката е в затруднение в момента.

За съжаление, ако рецесията е на път, дори доста агресивни намаления на лихвите не могат да я спрат. Вярно е, че по-високите лихвени проценти задържаха някои корпоративни инвестиции, удариха по-бедните и по-млади кредитополучатели и затрудниха задлъжнелите фирми, когато падежът на дълга с фиксиран лихвен процент настъпи.

Икономиката като цяло обаче е много по-малко чувствителна към лихвените проценти, отколкото беше преди, тъй като голямо количество дълг е фиксирано към предишните по-ниски лихви за дълъг период от време както за ипотеките, така и за компаниите. Компаниите наливат пари в изграждането на нови фабрики благодарение на държавните субсидии и така или иначе намаляването на лихвите отнема време, за да повлияе на икономиката.

Затова и инвеститорите трябва да внимават как интерпретират кривата на доходността. Точно сега тя ни казва това, което вече знаем – Фед започва да намалява лихвите, но не казва това, което наистина искаме да знаем: дали рецесията е неизбежна.