Инвеститорите в Китай се сблъскват със строгия капиталов контрол в страната. Предупрежденията от Пекин успяха да забавят наплива към държавни облигации през последните месеци, който беше предизвикан от липсата на по-добри възможности за влагане на пари.
Преди, когато цените на имотите падаха, домакинствата купуваха акции; когато акциите поевтиняваха, хората купуваха недвижими имоти, а когато и имотите, и акциите преминаваха през период на нестабилност, хората си държаха парите в банките, пише Ройтерс.
Тази година обаче лихвите по депозитите, които банките предлагат, са ниски, а акциите и имотите силно поевтиняват. Това превърна китайските държавни облигации в очевидно убежище.
Скоростта на натрупването на инвестиции в китайски дълг обаче имаше някои удивителни последици. През май цената на нова емисия дълг скочи с 25%. Два месеца по-късно Народната банка на Китай изненада с понижение на лихвения процент, което подхрани ново рали и заплаши да тласне доходността още под тази на държавните облигации на САЩ.
През последните седмици централната банка настоятелно препоръча на кредиторите да охладят своите „спекулативни“ желания да изкупуват облигации.
Подобни предупреждения имаха известен успех, като фючърсите на китайските ценни книжа се разпродадоха през последните седмици. Банките обаче не са единствените купувачи.
Инвестиционните фондове представляват 53% от покупките на облигации през първите седем месеца на годината, изчислява Standard Chartered. Част от това търсене може да идва от домакинствата, отблъснати от ниските лихви по депозитите.
Goldman Sachs изчислява, че кумулативните излишни спестявания в Китай са спаднали с около 100 млрд. юана (14 млрд. долара) през второто тримесечие до 3,1 трлн. юана.
Да се позволи на китайските финансови институции да предлагат повече инвестиционни продукти, свързани със задграничните пазари, трябва да бъде логична следваща стъпка. Търсенето е силно, а вътрешните кредитори се затрудняват да увеличат своите квотни ограничения, определени от Пекин.
Това би имало няколко благоприятни ефекта, особено ако, както се очаква, Федералният резерв на САЩ започне да намалява лихвите – доларът ще поевтинее на валутните пазари, което ще направи инвестициите в чужбина още по-привлекателни. Възвръщаемостта вероятно ще се увеличи, което ще помогне на домакинствата да се справят по-добре с икономическото забавяне.
Ако Пекин позволи повече пари да излязат в чужбина, това би предотвратило и прекомерното поскъпване на юана.
Когато икономиката се обърне, възвръщаемостта от инвестициите в чужбина може да се върне обратно на вътрешните пазари. Пекин обаче едва ли схваща това и вероятно няма да облекчи ограниченията достатъчно. Това означава, че огромен обем пари, въпреки официалното недоволство, скоро ще намери своя път обратно на вътрешния пазар на облигации. На свой ред, централната банка на Китай ще възприеме отбранителна позиция в такъв случай.