Пасивните фондове не гарантират пазарна възвръщаемост

Индексните фондове направиха инвестирането просто, но не и лесно, пише Джейсън Цвайг за Wall Street Journal.

Тези портфейли, които се стремят да репликират, а не да победят възвръщаемостта на пазара, обикновено начисляват изключително ниски такси и генерират ниски данъчни задължения. Ако купите шепа индексни фондове, държите ги в продължение на десетилетия и не правите нищо друго, вероятно ще надминете почти всички, които се опитват да победят пазара чрез търговия – включително повечето професионалисти.

Но какво е забавното в това? Можете ли да издържите цял живот на барбекюта и коктейли, докато други хора се хвалят с печелившите си сделки, а всичко, което вие можете да направите, е да смотолевите: „Ъмм, притежавам индексни фондове и не съм правил сделка от десетилетие“?

Нищо чудно, че индексните фондове могат да станат изкушаващи за търговия. Виждаме намек за това в ново проучване на Morningstar. Всяка година изследователската фирма оценява разликата между възвръщаемостта на взаимните фондове и борсово търгуваните фондове (ETF) и възвръщаемостта на техните инвеститори като група.

Възвръщаемостта на взаимните фондове или на ETF се отчита така, сякаш сте купили в началото на период на измерване, реинвестирали сте всички приходи или капиталови печалби и никога не сте теглили.

В крайна сметка това показва как се е държал фондът като инвестиция. Но повечето от инвеститорите не се държаха така.

Разбира се, някои купуваха и задържаха за кратко. Други търгуваха бързо, водени или от финансови обстоятелства, или от собствените си непостоянни емоции.

Морнингстар изчислява отделна цифра – възвръщаемостта на инвеститорите – като отчита парите, които собствениците на фонда са добавили и изтеглили колективно през периода.

Тези, които купуват и държат, ще имат възвръщаемост, близка до отчетената обща такава на техните фондове. Тези, които купуват на високи нива и продават на ниски, ще имат възвръщаемост, по-ниска от тази на фондовете, които притежават.

През 10-те години, приключили на 31 декември 2023 г., Morningstar установява, че инвеститорите като цяло са спечелили средно 6,3% годишно, или 1,1 процентни пункта по-малко от взаимните фондове и ETF, които са притежавали.

Това отразява по-ранни открития от Morningstar и няколко академични и други проучвания. Консенсусът е ясен: инвеститорите обикновено се представят по-зле от своите инвестициите не само във взаимни фондове и ETF, но и в хедж фондове и акции.

Малка разлика е почти неизбежна. През повечето периоди от 10 или повече години акциите растат. Постепенното внасяне – да речем, чрез пенсионна схема – означава, че ще изостанете от вашия фонд в дългосрочен план, просто защото не сте вложили всичките си пари в началото.

Това е вярно, дори ако сте изцяло купуващ и задържащ инвеститор, който никога не преследва горещата възвръщаемост или продава панически при пазарни сривове.

Твърде много инвеститори обаче не са търпеливи и често залагат на по-тесни части от пазара. Тъй като индексните фондове са по-евтини и се отклоняват по-малко от своите бенчмаркове, отколкото активно управляваните фондове, те се превърнаха в средство за избор за тези краткосрочни залози.

Погледнете секторните фондове, онези портфейли от акции в конкретна индустрия като технологии или енергетика. Там всеки шум може да се почувства като новина, подтикваща хората да се опитат бързо да забогатеят. Бързите погрешни сделки могат да тласнат възвръщаемостта на инвеститорите далеч под собствената възвръщаемост на фондовете.

В сравнение с фондовете, които проследяват пазара като цяло, секторните индексни фондове „търсят по-големи печалби или се фокусират върху по-вълнуващи области“, коментира Джефри Птак, главен рейтингов директор в Morningstar и водещ автор на проучването.

ETF-ът Technology Select Sector SPDR, например, спечели 56% миналата година, но загуби почти 28% през 2022 г.

При тези специализирани секторни портфейли много повече пари влизат и излизат от индексни фондове, отколкото от съответните активно управлявани такива.

През 10-те години, приключили на 31 декември миналата година, възвръщаемостта на инвеститорите изостава от общата възвръщаемост на секторните индексни фондове с 2,9 процентни пункта годишно – дори по-лошо от разликата от 2 пункта при активно управляваните секторни портфейли.

Когато се целите високо чрез секторни индексни фондове, имате добър шанс да се простреляте в крака.

Или помислете за така наречените факторни фондове, или такива с интелигентна бета. Те не си правят труда да избират отделни ценни книжа, както правят активно управляваните фондове. Вместо това те купуват пакети от акции или облигации с общи статистически свойства, като например висока доходност, бързо скорошно повишаване на цените или ниско съотношение цена/печалба.

Отново, тези фондове често се колебаят по-рязко, защото техният фокус е по-тесен от пазара като цяло.

Такива резки колебания често шокират непредпазливите инвеститори и финансови съветници, които очакват тези фондове да се представят малко по-добре от пазара, казва Николас Рабенер, главен изпълнителен директор на Finominal, лондонска фирма за анализи.

ETF-ът Invesco S&P 500 Low Volatility надмина своя бенчмарк (индексът S&P 500) с повече от 13 процентни пункта през 2022 г. Миналата година обаче той изостана с повече от 25 пункта. През 10-годишния период, измерен от Morningstar, инвеститорите във фонда като група са се представили по-зле с 1,2 пункта годишно, изчислява Птак.

Как можете да намалите разликата в ефективността между вас и вашите фондове?

Първо, не забравяйте, че индексните фондове не са безопасни. Те просто са евтини. Можете да се изгорите еднакво с елегантна запалка или с кибрит.

Придържайте се към възможно най-широките индексни фондове за почти всичките си пари. Колкото по-тесен е бенчмаркът, който фондът проследява, толкова повече той ще се колебае и толкова по-вероятно е да го изоставите от страх точно в неподходящия момент.

Ако смятате, че трябва да направите залог, ограничете го до малка част от портфолиото си - 5%, макс. Не добавяйте към него, без значение какво - особено ако правите пари.

Преследването на печалби е най-добрият начин да стигнете до регистриране на загуби, завършва Цвайг.