Пазарите са отвързани от реалността и три популярни измерителя го доказват

Реакцията, която най-често получавам от читателите, е, че истинските инвеститори трябва да игнорират ежедневните колебания на пазарите, които обсебват търговците, и просто да купуват и държат акции, пише колумнистът на Wall Street Journal Джеймс Макинтош. Има зрънце истина в това: повечето мениджъри на фондове се представят по-слабо от пазара, така че какъв шанс имат обикновените хора, които играят на него? По-добре да се купи индекс.

Но дори и най-дългосрочните инвеститори трябва да коригират своите портфейли, когато цените са далеч от реалността. Примери за такива моменти са дотком балонът, сривът заради Covid, почти нулевата доходност по облигациите, балоните при канабиса, чистата енергия и компаниите за придобиване със специална цел (SPAC) от 2020-21 г. Въпросът е как да се прецени, че такъв момент е настъпил.

Три показателя може да подскажат това - CAPE (циклично коригираното съотношение цена-печалба на проф. Робърт Шилер от Йейл), съотношението очаквана печалба/цена на акция (форуърдно P/E) и моделът на Федералния резерв. Всички показват, че офертите, предлагани от пазара са непривлекателни за големите американски акции в момента. Те са скъпи не само в сравнение с миналото, но и в сравнение с по-малките акции, чуждестранните акции, корпоративните облигации и държавните облигации.

Ако тези показатели са коректни, възстановяването от последните няколко седмици е фалшив подем и е време да загърбите най-големите акции.

Дългосрочните инвеститори често цитират CAPE. На ниво от 35 пъти над средната печалба от последното десетилетие, коригирана спрямо инфлацията, периодът, в който се намира индексът S&P 500 сега, е на трето място сред най-скъпите от 19-и век насам и по-скъп, отколкото при върха от 1929 г. Очевидното заключение е, че S&P е изключително скъп, а най-големите акции още повече.

Показателят P/E няма толкова дълга история, започвайки с консенсусните прогнози на анализаторите, съставени от IBES, сега част от London Stock Exchange Group, от 1985 г. насам. Подобно на CAPE, той показва, че акциите са изключително скъпи - по-евтини, отколкото през 2000 г. или края на 2020 г., но не с много.

Моделът на Фед, именуван от стратега Ед Ярдени в края на 90-те години, се опитва да съпостави акциите с облигациите, като сравнява доходността по акциите (печалбата на акция, разделена на цената) с тази по облигациите. Той се използва широко, за да се определи дали акциите са скъпи, или евтини в сравнение с по-сигурната алтернатива - ДЦК. В момента моделът на Фед предполага, че те наистина са много скъпи. Те бяха още по-скъпи преди месец, преди доходността на 10-годишните облигации да спадне рязко, когато S&P 500 беше най-скъп спрямо облигациите от 2002 г. насам.

Дотук е просто: продавайте! За съжаление, дългосрочното инвестиране не е толкова лесно. Всяка от мерките има плюсове и минуси, а минусите в миналото са довеждали до някои ужасни инвестиционни решения.

CAPE достигна най-високата си стойност от 1929 г. насам през юли 1997 г., когато измерителят премина своя връх от 20-те години малко след като председателят на Федералния резерв Алън Грийнспан предупреди за „безразсъдна еуфория“ на пазара. Безспорно имаше еуфория, но инвеститор, който бе купил, когато Грийнспан се изказа, е постигнал възвръщаемост от 7% на година над инфлацията оттогава. Това е по-добре от това, което акциите в САЩ са донесли средно от 1900 г. насам, според учените и пазарни историци Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стонтън.

Още по-лошо, CAPE е бил по-нисък от дългосрочната си средна стойност само веднъж оттогава насам. Всъщност този сигнал за покупка през март 2009 г. сработи брилянтно, но инвеститорите, използващи мярката, едва ли са я следвали след това, тъй като S&P стана отново надценен според нея.

За да може CAPE да се върне към дългосрочната си средна стойност, трябва да настъпи невиждан срив. По-вероятно обяснение за нивата на CAPE е следното: акциите преминаха към по-високи оценки през последния век, тъй като взаимните фондове и борсово търгуваните такива (ETF) направиха по-лесно и по-евтино закупуването на акции, богатството се увеличи, а от 1980 г. насам реалните лихвените проценти се сринаха.

Стандартната критика към показателя P/E е, че той разчита на анализатори, най-вече в големи банки, а всичко, основано на консенсуса на Wall Street, трябва да се приема със скептицизъм от дългосрочните инвеститори.

Моделът на Фед използва същите тези прогнозирани печалби от анализаторите. Той също така изпрати някои наистина грешни сигнали, като например предположението през ноември 2007 г., че акциите са най-евтини в сравнение с облигациите от началото на статистиката през 1985 г. Тъй като рецесията поради световната финансова криза предстоеше след един месец, това беше сред най-лошите моменти в историята за покупка на акции и продажба на ДЦК.

Въпреки всичко това показателите са полезни. Когато измерителите казват, че акциите са скъпи, възвръщаемостта през следващото десетилетие обикновено е слаба. Когато казват, че акциите са крещящо евтини, бъдещата възвръщаемост е по-висока. Моделът се запазва през по-голямата част от времето от 1985 г. насам и за трите показателя, като CAPE и P/E са тясно свързани с възвръщаемостта на S&P 500 през следващите 10 години, а моделът на Фед - малко по-малко. Статистически, CAPE и P/E обясняват около 85% от промяната във възвръщаемостта, докато моделът на Фед обяснява 74% от представянето на S&P спрямо ДЦК от 1991 г. насам (той се провали преди това, тъй като годините, завършили с дотком балона, се разминаха значително с неговите прогнози).

Но е разумно да имаме някои уговорки. Тези метрики, които работят добре от 80-те години на миналия век, може да са артефакт от определена пазарна среда и да се провалят, ако тя се промени. Те също така не работят толкова добре за периоди от над 10 години, защото ефективността им е надценена от пословично лошото десетилетие от дотком бума до финансовата криза. Освен това, разбира се, те не могат да бъдат тествани след 2014 г., тъй като все още няма пълен 10-годишен период.

Други неща освен началната цена – икономиката, политиката, геополитиката – имат значение, разбира се, но тези три подхода дават широка насока, без да вземат предвид нито едно от тях.

Бенджамин Греъм е говорел за отделни акции и облигации, когато казва, че маржът на сигурност е „тайната на разумната инвестиция, синтезирана в три думи“. Но принципът важи за пазара като цяло: ако купите, когато оценките не предлагат марж на сигурност, не бива да се изненадвате, когато портфолиото ви не се справя особено добре. Точно сега няма много от този марж, завършва Макинтош.