Този път рецесията в САЩ няма да е толкова лоша

Смущенията на пазарите в понеделник подновиха опасенията, че САЩ все пак не са избягали от „твърдото приземяване“ и предстои рецесия. Все още не се знае дали всичко това е резултат от поскъпващата йена или оправдана реакция на действителното отслабване на американската икономика. Но има причини да се смята, че дори твърдото приземяване няма да е толкова страшно, пише Bloomberg.

Факт е, че рецесията никога не е нещо добро. Хора губят работата си, компании излизат от бизнеса, активите намаляват стойността си, несигурността се разпространява. Но някои рецесии са по-лоши от други. Рецесията от 2001 г. беше сравнително лека и кратка, като нивото на безработица достигна 6,2%. През 2008 г. тя достигна 10%, а голяма част от богатството на домакинствата беше унищожено и възстановяването се проточи почти десетилетие.

Три неща определят колко тежка ще бъде всяка рецесия: какви са били икономическите условия при настъпването ѝ, какво я е предизвикало и какъв е отговорът на властимащите. Струва си всяко едно от тях да бъде разгледано последователно.

Настоящата икономика на САЩ е в доста добро състояние. За разлика от 2008 г., домакинствата не са прекалено задлъжнели. Те са по-способни да издържат на свиване или дори на период на висока безработица. Ако настъпи рецесия, търсенето ще намалее, но няма да се срине. Корпорациите също не са прекомерно задлъжнели, поне що се отнася до пазарите на публичен дълг.

Това относително ниско равнище на дълга - голяма част от него е обвързана с ниски лихвени проценти - предполага доста голяма устойчивост на икономиката, дори ако икономическите условия се влошат.

Разбира се, съществуват сериозни дългосрочни източници на слабост: твърде голям държавен дълг, икономическа тактика, недостатъчно насочена към търговията и растежа, политическа нестабилност и нарушена имиграционна стратегия. Но ако страната няма късмет, тя има няколко години, преди тези фактори да окажат голямо влияние върху икономиката.

А какво причинява рецесията? Понякога това е голям шок в предлагането, като спиране на икономиката заради пандемия или огромен скок в цената на енергията – сега нито едно от двете не се очаква. През 20-и век някои рецесии бяха предизвикани от прекалено строга парична политика. И въпреки оплакванията, че Федералният резерв не е намалил лихвите миналата седмица, те все още не са толкова високи според историческите стандарти - и не е ясно дали финансовите условия дори са затегнати в момента.

Ако все пак се стигне до рецесия, вероятната причина за това ще бъде краят на свръхразточителството след пандемията от Covid-19, което се олицетворява от фондовия пазар, зареден с вълнение около изкуствения интелект. Ако рецесията е причинена от корекция на пазара, предизвикана от изкуствен интелект, това предполага рецесия, по-скоро подобна на тази от 2001 г., отколкото на тази от 2008 г., която се дължеше повече на проблеми на дълговите пазари, отколкото на тези на акциите.

Последният фактор е политическият отговор. Строгите икономии и строгата парична политика могат да влошат рецесията много повече - точно както експанзивната политика може да ускори възстановяването и да направи рецесията по-малко тежка.

Вероятно може да се очаква експанзионистична политика. Федералният резерв има добре разработен наръчник за преминаване към такъв режим, когато се появи сериозна слабост в макроикономиката или има сериозно събитие, свързано с ликвидността. В някои отношения сегашната волатилност напомня на 1997 г., когато валутният пазар също постави началото на глобална нестабилност. Но в САЩ финансовата криза беше избегната, защото Фед помогна за изкупуването на Long-Term Capital Management - голям хедж фонд, чиито позиции с фиксирана доходност заплашваха с голямо ликвидно събитие.

Фискалната политика в мандат на Доналд Тръмп или Камала Харис след изборите през ноември вероятно също ще бъде облекчена, тъй като никой от двамата не изглежда да се страхува от дълга. Това обаче повишава риска от прекалено гъвкава политика, която да доведе до повторно разпалване на инфлацията, която все още е по-висока от целта на Фед от 2%. Но централните банкери могат да спорят дали да преминат по този мост, когато стигнат до него.

Някои казват, че експанзиите не умират от старост. В същото време пазарите очакват рецесия поне от повторното появяване на инфлацията през 2022 г. - може би защото смятат мекото приземяване за малко вероятно, а може би защото виждат рекордно високата икономика на САЩ като неустойчива. Дори и да са прави, има причини да се очаква потенциалната рецесия да бъде сравнително лека и кратка.