Как „билетът“ на Африка за просперитет подхрани дългова бомба

През 2021 г. Руанда набра допълнителни 620 млн. долара, за да изплати по-скъпите 400 млн. долара, заети през 2013 г., и за финансиране на други проекти.

Другаде обаче има множество предупредителни знаци. Спадът в цените на петрола и другите суровини в края на 2014 г. понижи стойността на много африкански валути, което оскъпи изплащането на дълговете в долари. Икономическият растеж на Гана се срина до около 2% през 2015 г. През същата година правителството на Гана, изправено пред финансова криза, получи заем от 918 млн. долара от МВФ. През 2016 г. лихвените плащания по дълга на правителството са погълнали около 36% от приходите. Нигерия изпадна в рецесия.

Чуждестранни инвеститори, които проучват региона, и местни критици се оплакваха през последните години, че властите в Гана и Нигерия са склонни да надценяват състоянието на икономиките си и да споделят данни, които се оказват ненадеждни. В Нигерия управителят на централната банка Годуин Емефиеле непрекъснато настояваше, че валутата на страната, найра, е стабилна. Според него тези, които поставят под съмнение стойността на валутата, са „непатриоти“.

След като Емефиеле беше отстранен от длъжност през миналата година, централната банка на Нигерия разкри, че под негово наблюдение милиарди щатски долари от валутните резерви на банката са били обвързани в сложни финансови договори. Въз основа на официалния обменен курс на банката по това време сумата - отчетена в найра - възлиза на около 32 млрд. долара, или почти всички национални резерви в долари.

Когато новоизбраната администрация облекчи контрола върху националната валута на Нигерия през 2023 г., валутата падна до рекордно ниски нива.

Сега Емефиеле е изправен пред съда по обвинения в престъпна измама и корупция, включително обвинения, че е давал преференциален достъп до големи количества чуждестранна валута в замяна на милиони долари в лични плащания от бизнесмени. Той отхвърля обвиненията. Емефиеле не е отговорил на искане за коментар от страна на Ройтерс, изпратено до адвокатите му.

В Гана също служителите не са комуникирали адекватно. На серия от срещи в периода 2017-2019 г. представители на държавата често са си противоречали на това, което са казали по-рано за държавния дефицит или нуждите от финансиране за енергийния сектор. Медиите в Гана и видният опозиционен политик Исак Адонго обвиняват централната банка и правителството в разпространение на подвеждащи данни.

Министерствата на финансите в Гана и Нигерия не са отговорили на исканията за коментар относно предоставянето на прозрачни и надеждни финансови данни.

В проспекта за своите дебютни еврооблигации през 2011 г. Нигерия очертава амбициозни цели, които включват увеличаване на мощността от около 5200 мегавата до 40 000 мегавата до 2020 г. Повече от десетилетие по-късно Нигерия увеличи мощността до 12500 мегавата. Прекъсванията на електрозахранването са често срещани и много хора и фирми разчитат на дизелови генератори.

В Гана доклад от 2018 г., изготвен съвместно от Международния център за растеж, базиран в Лондон мозъчен тръст, и държавната служба на Гана установява, че главно поради лошо финансово планиране една трета от инфраструктурните проекти на местното правителство —от училища и пътища до местни лазарети — са оставени недовършени, след като са похарчени около 25 млн. долара годишно за тях.

Откровената корупция потопи набега на Мозамбик в глобалните финанси в това, което стана известно като скандала с облигациите за риба тон. През 2013 г. държавната риболовна компания на Мозамбик започна да издава облигации за стотици милиони долари с цел да увеличи улова на риба тон. Международните кредитори и рейтинговите агенции бяха хванати неподготвени, когато беше разкрито след преструктуриране на облигациите през 2016 г., че правителството също така е гарантирало допълнителни 1,4 млрд. долара в неразкрити преди това заеми за проекта. Това доведе до фалит на страната. По това време две дузини риболовни кораба, закупени по време на скандала с облигациите за риба тон, стояха бездействащи в пристанището на столицата.

Одит, поискан от МВФ, не успя да определи как са били изразходвани най-малко 500 млн. долара, набрани от облигации и други заеми. Правителството на Мозамбик твърди, че е жертва на заговор между банки, корабостроители и корумпирани служители. Основната замесена банка е платила стотици милиони долари на Мозамбик и властите на САЩ и Обединеното кралство в комбинация от пари в брой и опрощаване на дългове, за да уреди обвиненията в подкупи и измами.

Гана – вече силно задлъжняла, през 2019 г. прави първа копка на проекта за многоцелеви язовир на стойност близо 1 млрд. долара. Мечта на лидерите на Гана от 60-те години на миналия век, проектът ще укроти понякога смъртоносните годишни наводнения на река Бяла Волта, ще генерира енергия, ще насърчи риболова и ще осигури вода за напояване на фермерите. Според изчисленията това ще свие националния внос на ориз и царевица със, съответно, 16% и 32%.

През февруари 2020 г. Гана набра 3 млрд. долара за язовира и други проекти с облигации при лихви между 6,375% и 8,875%. Страната заделя 75 млн. долара от постъпленията за първата година за язовира, според правителствен доклад от февруари 2020 г. И удари COVID. Проектът за язовир замря. Направена е оценка на въздействието и е изграден временен лагер за работниците.

През април 2020 г., когато пандемията удари финансите, което доведе до бързо понижаване на рейтингите и перспективите пред страните от субсахарска Африка, тогавашният министър на финансите на Гана Кен Офори-Ата писа в есе следното: „Рейтинговите агенции ли са започнали да накланят нашия свят в първия кръг на Дантевия ад?“. Икономиката на Гана спря да работи и плащанията по дълга скоро погълнаха всички постъпления. За да освободи пари за обслужване на дълга, правителството започна да съкращава други разходи.

През февруари 2022 г. Moody’s намали кредитния рейтинг на Гана, което ограничи достъпа на страната до финансовите пазари. По-късно същата година, точно преди Гана да изпадне в неизпълнение на дълга, фермери в близост до предложената язовирна стена се оплакаха заради изоставения проект на язовир. Според ганайските медии мястото е превърнато във ферма за боб.

Високата цена на заема на практика уби проекта, казва Пон Суванасенг, професор в университета Bentley в Масачузетс, който е съавтор на доклад от 2022 г. за финансирането на язовири в Гана.

Ситуацията илюстрира как развиващите се страни са заклещени между два нежелани варианта за финансиране на развитието им, казва Суванасенг. С дългосрочни, евтини многостранни кредитори като Световната банка, добавя тя, „бюрократичният процес … за получаване на пари – той е дълъг, досаден е, много от тях го намират за много унизителен“. Международният пазар на облигации обаче е с „висок риск, висока печалба“, въпреки че е бърз източник на пари. Пазарите се занимават преди всичко с доходността, а не с целите за развитие, пояснява тя.

Айхан Косе, заместник-главен икономист в Групата на Световната банка, коментира, че достъпът до международен капитал не е виновен за текущите нива на дълга на Африка. Това се случва, според него, защото развиващите се страни взимат заеми при лихвен процент, много по-висок от темповете им на икономически растеж. Проблемът е в харченето без предпазливост.

От 30-те африкански страни на юг от Сахара, които сега имат кредитен рейтинг, всички – с изключение на две, са с оценки под инвестиционен клас. Откакто започна рейтинговата програма, седем държави от региона са изпаднали в неизпълнение на задълженията по еврооблигации, някои от които по множество емисии. Гана приключва преструктурирането на дълга с кредиторите си, докато Етиопия е в разгара на собствените си преговори за преструктуриране. Кения предотврати неизпълнението на задълженията, като взе още заеми при лихва от малко над 10%. Фискалният натиск обаче се засилва.

Африканският съюз обяви планове да помогне за създаването на базирана в Африка агенция за кредитен рейтинг, за да се противопостави на обявените за пристрастни три големи рейтингови агенции. Тази нова агенция няма да замени Голямата тройка за Африка, но нейните рейтинги ще бъдат „ключови за справяне със случайни и вредни кредитни рейтинги“, казват от съюза в прессъобщение от юли 2024 г.

Мишек Мутизе, водещият експерт на Африканския съюз за подкрепата за рейтинговите агенции, коментира, че първоначалният натиск за присъждането на оценки е „благороден, защото е отворил пространство за африканските правителства“. Държавите обаче смятат, че агенциите „не желаят да инвестират повече в разбирането на африканските икономики“. Според Мутизе „негативният разказ сега засенчва целия потенциал в тези страни, а самоизпълняващото се пророчество поддържа рейтингите ниски“.

Повечето големи инвеститори са обвързани от разпоредбите в родните си страни или от собствените си правила относно рейтингите, които могат да използват, за да управляват пенсионни фондове и спестявания на лица. Това на практика означава, че те няма да могат да разчитат на резултатите на африканската агенция. Така че засега рейтингите на Голямата тройка са единственият начин африканските страни да достигнат до инвеститори, за да финансират големи проекти за развитие.

Много африкански страни все още изграждат финансова и икономическа инфраструктура, която може да се ангажира с глобалните капиталови пазари. „Ако Африка наистина иска да се превърне в континента, който се очаква да бъде, не може да избегне капиталовите пазари“, заключава Даниел Кеш, доцент по право в университета Астън в Бирмингам, Англия.