Африка изглеждаше готова да постигне просперитет. Богатите кредитори заличаваха милиарди долари непоносим дълг от счетоводните книги на страните на юг от Сахара, а глобалното търсене на стоките, изнасяни от региона, нарастваше, което подхранваше надеждите за устойчив икономически бум.
Организацията на обединените нации (ООН), подкрепяна от САЩ, имаше план за подхранване на експанзията: суверенни кредитни рейтинги, пише Ройтерс. Тези показатели - по същество информирано предположение за способността на страните да плащат на кредиторите, за първи път биха позволили на широка част от най-бедния регион на света да привлече жадни за печалба инвеститори на световния пазар на облигации.
Същевременно парите, взети назаем, не се предвиждаше да подлежат на строг контрол на начина им на изразходване, какъвто е случаят с финансирането от многостранни институции като Международния валутен фонд (МВФ).
От съществено значение за плана бяха „Големите три“ базирани в САЩ агенции за кредитен рейтинг – S&P Global Ratings, Moody’s Ratings и Fitch Ratings, които заедно представляват повече от 90% от глобалните рейтинги. Като се има предвид проблемната икономическа история и условията в субсахарска Африка, не е изненадващо, че повечето страни получиха оценки под инвестиционния клас, или "боклук" (Junk). Това означава, че страните трябва да се ангажират да плащат по-високи лихвени проценти по своите облигации, за да привлекат инвеститори.
Мисленето по онова време беше, че рейтингите на африканските страни ще се подобрят и разходите им за заеми ще намалеят, тъй като техните растящи икономики ще им позволят да изплащат дълговете и да инвестират в развитие. Днес този оптимизъм е избледнял заради потопа от дългове, които давят същите тези държави.
Стремежът да получат кредитни рейтинги постави тези държави на пътя на задлъжняването, което много от тях изобщо не могат да си позволят. През последните две десетилетия повече от дузина страни на юг от Сахара са заели близо 200 млрд. долара от инвеститори чрез облигационните пазари, според данни на Световната банка.
След провала на идеята и на финансите на страните техните лидери нападнаха рейтинговите агенции с обвинения, че са били пристрастни в оценките си. Така дълговата криза в Африка подчертава потенциалните клопки, когато сложните финансови пазари се срещнат с бедни страни, нетърпеливи за развитие.
След десетки интервюта с настоящи и бивши служители на агенциите от „Голямата тройка“, големи инвеститори и длъжностни лица от правителства и мултинационални организации, заедно с преглед на стотици страници регулаторни и правни документи, Ройтерс установява, че рейтинговите агенции не са напълно подготвени за предизвикателствата да дадат рейтинг на регион, затънал в бедност и незапознат с процеса. Също така много от страните в региона не са били готови за потока от пари, който техните кредитни рейтинги отключиха.
Резултатът: Милиарди долари, предназначени за инвестиции в крайно необходими подобрения на инфраструктурата, образованието и здравеопазването, сега отиват за лихвени плащания. Средният коефициент на задлъжнялост на страните от субсахарска Африка почти се е удвоил през последното десетилетие — от 30% от брутния вътрешен продукт в края на 2013 г. до почти 60% през 2022 г. Регионът днес има най-висок процент на крайна бедност в света.