Втори мандат на Тръмп ще засегне повече пазарите извън САЩ

На пазарите търговията под влияние на очакванията за завръщане на Тръмп в Белия дом е активна. Просто е много хаотична, пише колумнистката на Financial Times Кейти Мартин.

В продължение на месеци шансът Доналд Тръмп да се върне в Белия дом е най-големият потенциален трус за пазарите, за който никой не иска да говори. Когато ги попитат за това, професионалните инвеститори обикновено мърморят нещо неясно за данъците и бюджетните разходи. „Е, фискалните програми са приблизително същите като тези на Джо Байдън, така че не виждаме голямо въздействие и в двата случая и, знаете ли, в исторически план изборите нямат толкова голямо значение.“ Това е наративът.

Това винаги е било странно. Политическите експерти са убедени, че това са най-значимите и бинарни избори на нашето време, а инвеститорите казват, че всъщност няма значение кой ще спечели.

Разбира се, нито един от кандидатите не бие барабана за намаляване на дефицитите. И все пак пасивността на инвеститорите, водена отчасти от нежеланието да разстроят отмъстителния републикански кандидат в случай, че той успее, е все по-трудна – тъй като икономическата платформа на Тръмп става все по-ясна и трейдърите и инвеститори гледат на ужасното покушение срещу него като на тласък за шансовете му за изборен успех.

Най-големият консенсус сред инвеститорите е, че Тръмп 2.0 би бил про-инфлационен. Огромно увеличение на митата, намаления на данъците за бизнеса и богатите хора, дерегулация и строги репресии срещу имиграцията са ясна рецепта за по-скъпи акции, разбира се, но също и за по-висока инфлация, което е лошо за цените на облигациите.

Акциите се придържат към този сценарий, продължавайки да се покачват въпреки всички обичайни притеснения относно вече високите оценки. Но въздействието на потенциалната инфлация е много по-неясно.

Вземете например движението на пазара в понеделник - първият търговски ден след опита за убийство на Тръмп. Дългосрочните облигации първоначално поевтиняха, но спадът не успя да се задържи. Точно обратното всъщност. Доходността по 2- и 10-годишните ДЦК на САЩ се плъзга към най-ниската си точка от март насам, тъй като цените и търсенето се повишават.

Това стига до сърцевината на многото противоречия на потенциалното второ президентство на Тръмп, които объркват инвеститорите. Инфлационната заплаха е реална, но се сблъсква с данните, които показват, че засега покачванията на цените са в отстъпление, и с популистката позиция, която Тръмп затвърди с избора си на Джей Ди Ванс за свой вицепрезидент.

Сигналът в стил „Америка на първо място“ е мрачен за Украйна. Като се имат предвид предишните изявления на Ванс относно този конфликт, това предполага, че подкрепата за Киев ще намалее, и то бързо. Това също предполага траен бабаитлък спрямо Китай, който Ванс описа в интервю в понеделник като най-голямата световна заплаха за САЩ. Следователно не е изненада, че инвеститорите трябва да потърсят сигурност в лицето на държавните облигации на САЩ - предпочитаният актив във времена на геополитически стрес. Ванс също така обяви предпочитание за слаб долар, но нова вълна от инфлация е, при равни други условия, положителна за зелената валута.

И така, шах и мат. Търговията под влияние на очакванията за завръщане на Тръмп в Белия дом се превръща, както го изрази Rabobank в неотдавнашна бележка, в „измамна търговия“, постоянно спъвайки всеки, който търси изчистен наратив.

Две неща обаче са ясни. Първо, въздействието на евентуално второ президентство на Тръмп – което, трябва да помним, все още не е сигурно – вероятно ще бъде по-силно на пазарите извън САЩ. За много глобални инвеститори Китай вече не става за инвестиране, но потенциално ще остане такъв с години, ако избраните Тръмп и Ванс се придържат към своята линия. А глобалното предпочитание към американските акции пред европейските вероятно ще се разшири, особено ако Тръмп оттегли подкрепата както за Украйна, така и за НАТО.

Второ, инвеститорите трябва да обмислят как биха реагирали, ако Тръмп прекрачи най-червените линии на пазарите и се намеси в независимостта на Федералния резерв. „Ако стигне дотам, ще имаме несигурност и бунт на пазарите“, коментира Майкъл Стробек, главен инвестиционен директор на частната банка Lombard Odier.

Институционалното доверие е трудно да се определи количествено и да се калкулира в пазарните цени. То е, както каза Салман Ахмед, глобален ръководител на макро инвестициите във Fidelity International, „състояние на ума“. Но след като се изпари, „бдителните облигационери се събуждат“.

Каква част от процентния пункт в доходността на облигациите оправдава един Maga (тръмписткият слоган „Да направим Америка отново велика“ – бел. прев.) Фед? Как ще се балансира това срещу вероятния полет към сигурност на нервните мениджъри на фондове? В дългосрочен план това са по-значими въпроси от този колко още могат да се покачат американските акции, ако Тръмп намали корпоративните данъци.

Тревожно е, че инвеститорите са наясно, че не знаят отговорите. Още по-лошо, те знаят, че има само един начин да разберат. Пасивността дотогава всъщност може да е най-добрата стратегия, завършва Мартин.