Какъв е рискът за инвеститорите след възхода на крайната десница в Европа?

Застрашава ли успехът на крайнодесните във Франция европейската икономика и нейната привлекателност за международните инвеститори?

Това е въпросът, който изглежда си задават инвеститорите след убедителната победа на европейските избори на крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен, изненадващия ход на френския президент Еманюел Макрон да свика пресрочни избори и шокиращите новини за малко вероятен съюз между партиите от френската левица, пише за Financial Times Силвия Мерлер, ръководител "Анализи" в Algebris Investments.

Френският борсов индекс Cac 40 отбеляза най-лошата си седмица от две години след свикването на изборите и изтри голяма част от ръста си от началото на годината, докато доходността по облигациите скочи (цените им спаднаха – бел. прев.) Спредът между доходността по френските и германските ДЦК се разшири до нива, невиждани през последните седем години. Междувременно френският финансов министър предупреди, че Франция върви към финансова криза.

Марин льо Пен. Снимка: Bloomberg

Би било крайно да се заключи, че Франция е на прага на икономическа катастрофа и погрешно да се предполага, че ще има сериозни последици за целия континент. Въпреки това съществуват рискове както на национално ниво, така и на ниво ЕС, които биха могли да имат дългосрочни последици за компаниите и пазарите.

Франция предизвика механична реакция на пазарите. Непосредствено след изненадващото политическо решение инвеститорите преминаха към режим на избягване на риска, докато осмисляха последствията. Ако обаче изборите покажат силно представяне на левицата, вероятно ще видим още продажби на френски активи. Както крайнодесните, така и крайнолевите платформи призовават за отмяна на икономическите реформи на Макрон и съдържат популистки обещания, които трудно се съвместяват с фискалните правила на ЕС. Една силна левица също така би сигнализирала за особено тревожна евроскептична промяна срещу бизнеса и растежа. Тук се крият истинските рискове за Франция.

След резултатите от европейските избори мнозина направиха паралели между Франция и Италия на Джорджа Мелони, твърдейки, че нейната дясна партия не е била прекалено негативна за италианския бизнес и икономика. Но това не е най-подходящото сравнение.

Ситуацията напомня повече за Италия през 2018 г., когато изборите доведоха на власт странна коалиция от две популистки партии. Италианското правителство от 2018 г. се държеше благодарения на взаимната неприязън към Брюксел и се срина след едва една година. И все пак то просъществува достатъчно дълго, за да започне спор с Европейската комисия (ЕК) относно националния бюджет, което доведе до увеличаване на спреда в доходността по италианския държавен дълг.

Финансовите пазари са ефективни като съд и екзекутор на правителства с безразсъдни планове за харчене и могат да натиснат спирачките. Обединеното кралство при управлението на Лиз Тръс е чудесен пример за това, а пазарните движения напоследък сочат, че инвеститорите може би започват да оценяват риска от подобен сценарий във Франция.

На ниво ЕС рискът от една евроскептична Франция се допълва от този от слаба Германия. Лошият изборен резултат на канцлера Олаф Шолц на европейските избори ще отслаби германското правителство до края на мандата му както у дома, така и на европейската сцена. Следователно мощният „френско-германски двигател“ на интеграцията би могъл да загуби тяга, оставяйки място на десните да определят дневния ред.

Макар че десницата се отказа от призивите за излизане от ЕС след Brexit, нейната представа за Европа е различна. Проучванията в целия континент показват, че политиките в областта на климата не са приоритет за десните избиратели, които предпочитат повече фокус върху отбраната. Една окуражена европейска десница може да се възползва от клаузите за преразглеждане в Зелената сделка, за да отложи или смекчи някои разпоредби. Освен че е очевидно лошо за планетата, това може да направи Европа по-малко привлекателна като дестинация за зелени инвестиции.

От гледна точка на инвеститорите ключовите битки, които трябва да се наблюдават в краткосрочен план, ще бъдат тези за следващия бюджет на ЕС, включително за разгръщането на разходния план на ЕС „Следващо поколение“ и за собствените ресурси на ЕС. Като се има предвид тази несигурност, глобалните инвеститори може да са по-малко склонни да поемат европейски риск.

В скорошна реч Макрон предупреди, че Европа не е безсмъртна и нейното оцеляване зависи от нашите решения. Неговите засега поставят Франция под натиск. Не мисля, че възходът на популизма представлява непременно смъртоносна икономическа заплаха за ЕС или за Франция, въпреки че историята показва, че той вещае нестабилност и може да обезсърчи инвестициите.

Рискът за Европа е по-фин. Европейските избори съживиха наратива за раздробената Европа, където социално-икономическите възгледи изглежда се изместват срещу заявените политически приоритети на ЕС. Изборът, който Европа ще направи, за да адресира тази дълбока фрагментация и да се справи с първопричината за успеха на крайната десница, фактически ще оформи нейното бъдеще, завършва Мерлер.