Защо пазарът на корпоративни облигации е толкова горещ?

Всички изглежда обичат корпоративните облигации в момента. Може би прекалено, пише колумнистката на Financial Times Кейти Мартин.

Търсенето на класа активи е изключително силно. С изключение на леко отклонение от тренда по-рано през юни, има нетни притоци към кредитните фондове в продължение на над 30 седмици, тъй като инвеститори от всякакъв вид се юрват към сочните доходности, които се предлагат в ерата на по-високи за по-дълго основни лихвени проценти .

Дори солидни компании емитират дълг с висока възвръщаемост - може би не добра новина за тях, но такава за инвеститорите. И като цяло не личи компаниите да имат проблем с дълговата си тежест.

Индексът за проблемните корпоративни облигации на нюйоркския клон на Фед се срина. Някои отделни плашещи истории все още са налице, но това е нормално за курса на корпоративния дълг и като цяло просто няма забележителен стрес. Щастливи дни.

Но инвеститорите в корпоративни облигации обикновено са доста мрачна група, обучени да мислят какво може да се обърка. Така че има доста хленчене в тези кръгове, че поради цялото това търсене спредовете в доходността – премията, която се дава на инвеститорите, когато предоставят пари на рисковите корпоративни кредитополучатели, а не на сигурните правителства – са станали необичайно тънки.

Корпоративният дълг на САЩ с матуритет приблизително 10 години вече предлага само около 1,5 процентни пункта по-висока доходност от референтния показател за държавния дълг. Премията обикновено е по-близо до 2 пункта - голяма разлика на този пазар. Противно на интуицията, както в Европа, така и в САЩ, колкото по-дълъг матуритет избирате, толкова по-малко относително възнаграждение получавате (т. нар. обърната крива на доходността – бел. прев.)

Някои инвеститори не се чувстват правилно компенсирани за риска. „Пазарът като цяло е скъп“, коментира Дейвид Ний, заместник-главен инвестиционен директор за фиксирания доход в M&G Investments в Лондон на скорошно събитие. „Трудно е да се намери нещо, което изглежда наистина привлекателно.“ Защо да си правите труда да правите целия този анализ на дадена компания и каква е вероятността тя да ви разочарова, когато можете да заемете парите си на чичо Сам за 10 години при доходност от 4,2 процента?

Това мнение, че кредитът е жертва на собствения си успех, е доста широко разпространено. И все пак е трудно да се направи убедителен аргумент, че това ще завърши със сълзи. „Определено виждаме това дърпане на въже“, казва Шри Реди, ръководител на управлението на клиентското портфолио в Man Group. Доходностите са едни от най-щедрите от десетилетие, отбеляза той, което прави класа активи силно конкурентен на акциите в допълнение към предимството откъм компенсация, което облигационерите имат пред акционерите в случай на фалит на компания. Според него фокусирането върху спредовете, а не върху доходностите може би пропуска основния момент. „Корпоративният фундамент е в добро състояние“, посочва Реди. „Може би спредовете не трябва да се разширяват.“

Този вид мислене е част от фината промяна в начина, по който мениджърите на фондове говорят за кредита. Сега е много по-вероятно те да говорят за доходност, отколкото за спредове. Циници като мен, пише авторката, са оставени да се чудят дали това не е несъзнателно групово усилие да се изместят целите за оценка.

„Обикновено общото настроение тревожи и мен“, казва Джо Дейвис, глобален ръководител на групата за инвестиционна стратегия във Vanguard. Но виждаме по-големи насочвания на средства към кредита от инвеститори, които обикновено не биха се включили. „В крайна сметка, защо инвеститорите, които преследват обща възвръщаемост, биха предприели по-висока експозиция към акциите? Защо биха повече риск?" – пита се риторично Дейвис. Облигациите от компании с висок рейтинг могат да им свършат работа.

Възходът на „пренебрегващия спреда“ инвеститор, интересуващ се само от голямата доходност, е основна причина за срива на спредовете, казват пазарни специалисти, особено при дългосрочен дълг, който е търсен от влиятелните, но бавно действащи пазари гиганти като пенсионни фондове и застрахователни компании, известни като „истинските пари“.

В по-рисковия край на пазара на дълг с висока доходност влияят и други технически фактори. Кредитните агенции повишават рейтинга на повече компании до инвестиционен (знак за качество) отколкото понижават такива до неинвестиционен. Ако търсенето е стабилно или расте, а пазарът се свива, не е нужно да сте гений, за да разберете какво ще се случи.

Надценени ли са някои джобове на пазара? Със сигурност. Може ли нещо да се обърка? Естествено. Инвеститорите чакат нервно да видят дали ударът, нанесен на европейския кредит от последния политически ход на френския президент Еманюел Макрон (да свика предсрочни парламентарни избори след загубата си на европейските – бел. прев.), ще се окаже началото на нещо мрачно или рядка възможност да се купи на дъното. И една истинска рецесия от двете страни на Атлантическия океан, разбира се, ще е болезнена, ако някога се стигне до такава.

Но заклетите фенове на кредита се стремят да се откажат от дългогодишната мания по спредовете, която във всеки случай варира в зависимост от матуритета и качеството. Спредовете на кредит с повече от 10-годишен матуритет, например, са необичайно свити благодарение на онези жадни за доходност купувачи, докато по-краткосрочните спредове са около дългосрочните средни стойности или дори по-големи в Европа, както посочи Muzinich на скорошна презентация.

„Преди преди година, когато спредовете бяха големи, хората казаха „ооо, това е твърде рисковано“, а сега казват „ооо, твърде е затегнато“, изтъква Татяна Грейл-Кастро от едноименната фамилна фирма за кредитни инвестиции. Може би не за дълго, завършва Мартин.