Еврото е в капана на "дяволския" Фед и бушуващите политически морета

Еврото е изправено пред внезапно влошаване на политическата обстановка на Стария континент, което обикновено кара инвеститорите да избягват валутата. Картината обаче става все по-мрачна заради все по-трудно разбираемите перспективи пред лихвените проценти на световно ниво. Засега нетният резултат води до леко поевтиняване на общата валута през изминалата седмица, макар и в съответствие с шестмесечните и едногодишните средни стойности спрямо долара. Тъй като еврото се намира в капана между по-ниската доходност на държавните ценни книжа след по-слабите от очакваното майски данни за инфлацията в САЩ и последиците от спечеления вот от крайнодесните партии на изборите в Европейския съюз, за трейдърите би било препоръчително да залагат за или против него, използвайки валутни двойки, различни от зелените пари, пише Bloomberg.

Резултатите от парламентарния вот в ЕС придобиха ново измерение миналата седмица, след като френският президент Еманюел Макрон разпусна правителството на страната и свика предсрочни избори. Перспективата за крайнодесен министър-председател, чийто ангажимент към европроекта може да не е пълен, накара инвеститорите да се откажат от френските активи. Frexit изведнъж се превърна в потенциален проблем, а финансовите пазари избягват политическата нестабилност. Германската управляваща коалиция претърпя подобен провал, след като опозиционните десни партии се представиха по-добре. Единствената ясна управляваща партия победител беше дясната партия "Италиански братя" на италианския министър-председател Джорджа Мелони.

Валутният стратег на Bloomberg Intelligence Одри Чилд-Фрийман смята, че мечите перспективи пред еврото са по-добре изразени спрямо швейцарския франк или британския паунд. Статутът на убежище на франка говори сам за себе си, дори ако официалният лихвен процент в страната от 1,5% е значително по-нисък от този на другите централните банки. Намаляването на депозитната лихва на Европейската централна банка до 3,5% по-рано този месец създава още по-голяма разлика спрямо нивото от 5,25% на Английската централна банка.

Еврото поскъпна от най-ниското си ниво досега през тази година в средата на април, но върна по-голямата част от печалбите си през този месец

Но по-сериозно влияние върху динамиката на валутните пазари може да окаже фактът, че Обединеното кралство разменя местата си с Франция в класацията за политическа стабилност. Британската опозиционна Лейбъристка партия е напът да спечели голямо мнозинство на 4 юли, което в съзнанието на инвеститорите потенциално може да постави началото на пет или повече години на постоянство след осем години мелодрама след референдума за Brexit през 2016 г. Това би било драматична размяна на ролите, ако от следващия месец Франция трябва да изтърпи съжителство с министър-председател от различна партия и различна фискална философия от тази на Макрон. Министърът на финансите Брюно льо Мер предположи в петък, че може да не остане на поста си след изборите.

До обявяването на резултатите от последния кръг на гласуването на 7 юли премията на доходността по френските държавни облигации спрямо тази на германските облигации, която миналата седмица скочи до рекорден седемгодишен връх, вероятно ще остане висока. Не помага и фактът, че Франция и Италия скоро може да бъдат обект на т.нар. процедура по свръхдефицит от страна на Европейската комисия. Неотдавнашното влошаване на съответните им годишни бюджетни дефицити, съчетано с увеличаване на общия дълг, означава, че може да се наложи Брюксел да действа сериозно.

Вече имаше двойно понижение на кредитния рейтинг на Франция до АА- - първо от Fitch Ratings на 20 октомври, след това от S&P Global Ratings на 31 май. Moody's Investors Service, която в момента оценява Франция с една степен по-високо - Аа2 със стабилна перспектива, заяви миналата седмица, че "потенциалната политическа нестабилност представлява кредитен риск предвид предизвикателната фискална картина, която ще наследи следващото правителство". По-нататъшното понижаване, поне на перспективата на рейтинга, изглежда неизбежно.

Еврото отслабва спрямо другите основни европейски валути. Изображение: Bloomberg

Статутът на еврото като световна резервна валута също е застрашен, както се подчертава в публикувания в сряда доклад на ЕЦБ. През изминалата година чуждестранните централни банки са намалили наличностите си в евро с над 100 млрд. евро, което е довело до намаляване на глобалния му дял до тригодишен минимум от 20%. Япония и Швейцария ликвидираха валутните си резерви, за да защитят собствените си валути.

Някога Русия държеше почти половината от резервите си в евро като стратегия за диверсификация от долара. Сега тази методология е под въпрос, тъй като базираният в Брюксел депозитар Euroclear държи замразени руски ценни книжа заради европейските санкции. В четвъртък лидерите на Г-7 се договориха да прехвърлят 50 млрд. долара от печалбата от руски облигации в помощ на Украйна. Това се случва точно в момент, когато еврозоната наложи повишени мита върху китайските електромобили - ход, който може да затрудни търговските потоци, като Китай вероятно ще предприеме ответни мерки.  

Прощалните думи на председателя на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференцията след намаляването на лихвите на 6 юни бяха "Приятно лято", изтълкувани като послание, че на следващото заседание на 18 юли е малко вероятно да се стигне до второ поредно намаление на разходите по заемите. Освен това резултатът от тримесечния преглед на политиката на 12 септември умишлено се оставя отворен.

ЕЦБ трябва да подкрепя много по-слаба икономика, но ще ѝ е трудно да продължи сама. Кога и дали Федералният резерв ще понижи разходите по заемите, ще има много по-дълбоки последици за всички. Доходността по американските държавни ценни книжа, а оттам и доларът, определят картината в световен мащаб. Повишаването на основните потребителски цени в САЩ с едва 0,16% през май - най-слабия темп от август 2021 г. насам - заедно със спада на цените на производител с най-много от седем месеца насам съживиха очакванията за това колко активен ще бъде Фед в облекчаването на паричната политика през тази година, подкрепяйки стойността на еврото спрямо долара. Но се оказа дяволски трудно да се прецени както посоката, така и инерцията на централната банка на САЩ в настоящата икономическа среда.

Лагард неведнъж е отхвърляла твърдо обвиненията, че ЕЦБ е зависима от Фед, но прокламираната от нея зависимост от данните прикрива факта, че политиката се определя не само от данните за еврозоната, но и от тези за САЩ и реакцията на Фед. Спекулирането с политическото или икономическото бъдеще на еврото е най-добре да се извършва колкото е възможно по-далеч от влиянието на долара - в противен случай рискът еврозоната да бъде подведена е голям.