Европейските облигации все още изглеждат по-сигурен залог от американския дълг

Гласоподавателите по света решават поетапно кого искат да видят в управлението. Инвеститорите също решават – дълговете на чии правителства да изберат да държат за дълъг период от време и дали да поискат допълнителна премия заради политическите рискове в дългосрочен план, пише за FT Карън Уорд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка в JPMorgan Asset Management.

Резултатите от изборите в Европейския съюз (ЕС) показват още по-голямо изместване надясно, отколкото се очакваше. Резултатът във Франция например е толкова значим за властите, че президентът Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори, припомня тя.

За инвеститорите, които все още помнят кризата с държавния дълг от 2011-2012 г., всякакви изборни сътресения в Европа не са кой знае колко обезпокоителни. Важно е обаче да поставим това в перспектива. Най-важното е, че десните партии, които получиха най-голяма подкрепа, не се застъпват за разпадането на ЕС.

Свързващата нишка е недоволството от имиграционните и климатичните политики, за които се смята, че вредят на местната индустрия. Френският електорат вероятно също е ухажван от съпротивата на Марин льо Пен за постоянно увеличаване на възрастта за пенсиониране.

Поради това инвеститорите в облигации разбираемо поставят под въпрос фискалната посока на Франция, което доведе до ръст на доходността по френските държавни облигации. Аргументите пазарът да повишава доходността по облигациите на страни като Испания и Италия са по-слаби.

Уорд коментира, че като цяло е положително настроена за перспективите пред европейските облигации, отколкото пред държавните ценни книжа на САЩ. Предизборните кампании на Джо Байдън и Доналд Тръмп се съсредоточават върху политиките на първо място за Америка, включително ограничаване на миграцията и повишаване на митата върху вноса от чужбина, за да се насърчи разкриването на работни места за американците.

Проблемът е, че не изглежда да има твърде много американци, които търсят работа. Нивото на безработица е рекордно ниско. Икономиката на САЩ успя да се приспособи към нарастващото търсене след пандемията именно благодарение на масивната миграция. Без 3,7-те милиона допълнителни работници мигранти, добавени към общата работна сила от 2020 г. насам, САЩ най-вероятно щяха да имат още по-висока инфлация и лихвени проценти, смята Уорд. Следователно тези политики крият риск потенциално да подновят опасенията за ускорение на инфлацията.

Пазарът вече трябваше значително да свие очакванията си за намаляване на лихвите от Федералния резерв на САЩ тази година, тъй като инфлацията се оказа непостоянна. Ако търсенето е устойчиво, масовото въвеждане на мита и ограничения за миграцията биха могли да възобновят дебата за това дали лихвите не трябва пак да се увеличат.

Това, което поражда най-голяма предпазливост що се отнася до американските облигации, не са толкова краткосрочните политики, колкото липсата на широка дискусия за ескалиращите нива на дълга на страната.

САЩ имат фискален дефицит в размер на 6% от БВП. Това ниво би било разбираемо в период на временна икономическа слабост. Икономиката обаче процъфтява. Приблизително половината от този дефицит се дължи на факта, че правителството на САЩ, подобно на правителствата на други места, сега трябва да плаща много по-високи лихви по дълга.

Факторите, които потискаха глобалното търсене и лихвените проценти - като намаляване на задлъжнялостта на частния сектор и количествено облекчаване, едва ли ще се върнат и ще спасят положението, посочва Уорд.

Другата половина от дефицита е структурен дефицит, при който държавните постъпления са по-малко от разходите, до голяма степен генериран заради данъчните облекчения на Доналд Тръмп, когато беше президент. Той обещава в кампанията си, че ще се придържа към тях. Въз основа на последните оценки на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ това ще доведе до повишаване на бюджетния дефицит до 7% от БВП, а нивото на дълга спрямо БВП ще се повиши до 124% през следващите десет години.

Тези прогнози обаче предполагат, че икономиката на заден план ще е в добра форма. Рецесия, финансово спасяване или друг непредвиден шок ще отклонят курса и съотношенията ще нараснат.

Може ли президент на САЩ да се сблъска с облигационна криза по начина, по който бившият премиер на Обединеното кралство Лиз Тръс? Статутът на САЩ в глобален план и на долара като световна резервна валута предполагат, че може би не. Много инвеститори трябва да купуват държавни облигации на САЩ за целите на търговията или управлението на валута.

Докога обаче САЩ ще могат да се възползват от тези привилегии? Какво ниво на дълг е твърде голямо? Никой не може да даде отговор на тези въпроси. Това, което знам, е, че рисковете нарастват и срочната премия - компенсацията, изплатена за тези рискове - не изглежда достатъчно висока. От само себе си се разбира, че всякакви съмнения могат да предизвикат статута на долара и пазара на държавни облигации, коментира Уорд.

Пазарите на държавни облигации на други места няма да бъдат имунизирани срещу нестабилността на американския пазар. Европейските пазари обаче ще играят ролята на буфер и защитник, тъй като уроците на фискалната щедрост там са добре научени.