Слабата пазарна волатилност сочи, че инвеститорите подценяват рисковете

Калкулират ли финансовите пазари в достатъчна степен бъдещите рискове? Индикаторите за волатилност сочат, че не, пише за Financial Times Джерард Лайънс, главен икономически стратег на Netwealth.

Има различни измерители на пазарната нестабилност. Понякога те се движат в синхрон. Това често е антициклично, когато икономическата среда е стабилна, а политическите перспективи и тези откъм политики са ясни и предвидими.

Шоковете също могат да имат подобен ефект, като обикновено предизвикват нарастваща волатилност. Тогава реакцията откъм политики може да накара класовете активи да се държат по различен начин, както по отношение на посоката, така и на волатилността.

Как е сега? Волатилността на фондовите и валутните пазари е ниска. Най-масово следеният показател на очакванията за волатилност на пазара на акции е Vix. Неговата стойност в момента е 12,46, при средна стойност за последните пет години от 21,5, а в по-дългосрочен план - 19,9.

Увеличеното емитиране на повишаващи доходността структурирани инвестиционни продукти и по-широкото им използване от дилърите на опции затвърдиха ниската стойност на Vix. Независимо от това други измерители, като стандартните отклонения в пазарните движения, потвърждават ниската волатилност. Спадът на инфлацията от 2022 г. насам е основният двигател. Пазарите на акции изглежда игнорират добрите новини и дезинфлационната среда.

Може би по-забележителна е ниската волатилност на валутните пазари. Индексът на DB за валутната волатилност улавя картината. Той е на ниво от 6,3, спрямо средно 7,6 за пет години назад и 9,3 в по-дългосрочен план. Това се случва въпреки пристъпите на волатилност, свързани с отслабване на йената, юана и вона.

Ниската валутна волатилност обаче може да обезсърчи хеджирането, да подкопае дълбочината и устойчивостта на пазара. Ниската волатилност и тесните спредове спрямо бенчмарковете са очевидни и на пазарите на корпоративни облигации въпреки по-високите разходи за рефинансиране и дефолтите.

В контраст, волатилността на пазарите на държавни ценни книжа (ДЦК) се покачи тази година. Индексът ICE BofA Move за волатилността на държавните облигации на САЩ е на ниво от 83,6, съвсем малко под петгодишната и дългосрочната си средна стойност. Това се обяснява с отдалечаването на пазара от очакванията за голям брой намаления на лихвите в Америка.

Със спадането на основните лихви на централните банки волатилността на пазара на облигации би трябвало да намалее, може би временно. Но предизвикателството е, че много от допусканията, стоящи в основата на ниската волатилност на пазарите, могат да бъдат оспорени. Не на последно място е това как съвкупността от политически, геополитически, политически и икономически рискове ще се подреди.

Вземете инфлацията. Неподходящата монетарната политика и шоковете от страна на предлагането доведоха до упорита инфлацията. Ключов двигател на ниската глобална инфлация през последния четвърт век бе комбинацията от глобализация, технологии, финансиализация и натиск върху това каква част от националните доходи отиват при труда, т.нар. дял на заплатите. Сега глобализацията се заменя от фрагментация и на свой ред делът на заплатите нарасна. Нетният резултат е, че паричната политика ще трябва да се потруди повече, за да постигне целите за инфлация. Въпреки че основните лихви могат да спаднат, те ще се установят на по-високи нива от тези преди пандемията. Освен това има несигурност относно това какви са неутралните лихви, при които монетарната политика не е нито твърде затегната, нито твърде разхлабена.

Фрагментацията ще продължи да се задълбочава. Една област за наблюдение са цифровите валути. Ако предстоящото ограничено внедряване на mBridge, проект, включващ Китай, Хонконг, Тайланд и ОАЕ (с вероятност да се присъединят и други), е успешно, то не само ще намали разходите за трансгранични потоци, но ще засили промяната във валутните инвестиции. Пасивната доларова диверсификация ще бъде норма, тъй като повече централни банки ще държат все по-малко от резервите си на запад. Това ще си бъде сътресение.

Пазарите променят фокуса си от инфлацията към растежа. Ще последва фокус върху дълга. Макар че по-високият номинален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) осигурява известен временен отдих, дълговите нивата в световен мащаб са близо до най-високите си стойности в историята. Не само нивото, но и бъдещата връзка между растежа и лихвите създава проблеми.

Множеството избори в различни страни тази година не дестабилизираха пазарите, както се опасяваха някои. Това до голяма степен се дължи на факта, че в развиващите се икономики властниците бяха преизбрани или има вероятност да бъдат. В Европа, Обединеното кралство и САЩ те ще имат проблеми, както по време на инфлационните 70-те години. Това ще предизвика политическа несигурност и пазарна волатилност.

Освен това геополитическият пейзаж се измества към по-малко предсказуем свят на Г-3, включващ САЩ, Китай плюс трета група от средни сили като Индия, Нигерия и Бразилия.

Трудно е да се определят напълно в количествено отношение политическите и геополитическите рискове, но калкулирането им сочи по-големи премии за риск в много области. Не само крайните рискове, но също грешки в политиките и икономическа уязвимост към възможни шокове могат да разтресат пазарите. Това предполага, че настоящото спокойствие може да бъде заменено от нарастваща нестабилност на финансовите пазари, завършва Лайънс.