С 2 млн. долара в минута американският дълг носи доходност както никога досега

За първи път от близо едно поколение фиксираната доходност си отговаря на името. Това, до определена степен, е просто последствие от скока на основните лихви в САЩ от 0% до над 5% в рамките на две години, пише Bloomberg.

Но във времена, когато сякаш цял Wall Street е фиксиран върху това дали Федералният резерв наистина ще намали лихвите тази година – и разгорещените спорове за това дали 10-годишните американски държавни облигации трябва да имат доходност 4,5% или 4,65% - е лесно да загубим от поглед един важен факт. А именно: след като бяха държани за заложник на нулевите лихви в продължение на две десетилетия, американските държавни облигации най-накрая се връщат към традиционната си роля в икономиката.

Това е източник на доход, който инвеститорите могат да заключат и да разчитат на него година след година – независимо от това къде е доходността в даден момент.

Числата разкриват по-подробно историята. Миналата година инвеститорите прибраха близо 900 млрд. долара годишна лихва от американския държавен дълг, двойно повече от средната стойност през предишното десетилетие. А сумата ще нарасне, тъй като почти всички облигации сега носят доходност от 4% или повече. В средата на 2020 г. нищо не носеше такава доходност. Заради по-високите лихви инвеститорите също така са по-добре защитени и от скок на доходността. В момента лихвите ще трябва да нараснат с над три четвърти процентен пункт през следващата година, преди облигациите да започнат да губят пари. Поне на хартия е така.

През изминалото десетилетие този марж, предлагащ сигурност, на моменти практически го нямаше.

„С помощта на нашите приятели от Фед фиксираната доходност се завърна“, коментира Ан Уелш, главен инвестиционен директор на Guggenheim Partners Investment Management. „И инвеститорите във фиксирана доходност жънем преимуществата на по-голямата доходност. Това е добре“, допълва тя.

Две скорошни икономически тенденции работят в своя полза.

Първо, макар инфлацията да е дразнещо близо до момента, в който Фед може да започне да обмисля намаляване на лихвите, напоследък напредъкът към целта от 2% се забавя. Това изтласка очакванията за намаляване на лихвите към втората половина на годината.

Също така, и може би още по-важно, икономиката продължава да се движи напред (въпреки някои признаци за охлаждане на пазара на труда), което намеква, че Фед няма да се нуждае да намалява лихвите чак толкова много, когато започне да го прави.

Председателят на американската централна банка Джером Пауъл подчерта този подход на изчакване в коментарите си от миналата седмица, след като централната банка запази лихвите без промяна. В същото време трейдърите очакват в момента едва две намаления от четвърт процентен пункт до края на годината. В началото на годината очакванията бяха за до шест. В понеделник двама представители на ръководството на Фед подкрепиха позицията на Пауъл, посочвайки, че все още наблюдават траекторията на икономиката.

„Никой вече не е фокусиран върху това какво може да се обърка, ако каруцата на икономиката се обърне“, казва Блейк Гуин, ръководител на звеното за американски лихвени стратегии на RBC Capital Markets. „И всеки отминал месец е още един месец, през който не е имало намаление“, допълва той.

В резултат на това сигурни активи като държавните ценни книжа – от едномесечните до 30-годишните – сега имат какво да предложат на всеки, търсещ доходност.

Пари, пари и пак пари

През февруари от Бюджетната служба на Конгреса прогнозираха, че лихвите и дивидентите, плащани на индивидуални лица, ще нараснат до 327 млрд. долара тази година – повече от два пъти на количеството в средата на второто десетилетие на века – и ще продължават да растат през всяка година в идното десетилетие. Само през март финансовото министерство на САЩ е платило около 89 млрд. долара лихви на притежатели на дълг – или приблизително 2 млн. долара на минута.

Ирония е, че тази доходност от дълг може сама по себе си да играе роля в поддържането на наратива „по-високи лихви за по-дълго време“. Малък, но нарастващ, брой играчи на Wall Street твърдят, че – наред с ръста на цените на акциите, лихвите по държавните облигации и други дългови инвестиции създават значителен Ефект на богатство (когато потребителите харчат повече с увеличаване на богатството, дори и приходите им да остават същите, бел. ред.) сред американците, а допълнителните пари играят ролята на стимули, подкрепящи изненадващо устойчивата икономика.

Разбира се, целият смисъл на това да имаш американски държавен дълг е, че не би трябвало да губиш пари, той е по-малко волатилен от ценните книжа и ще осигурява фиксиран процент на възвръщаемост над инфлацията. Няма как да се захароса фактът, че самата причина облигациите отново да се търсят като опция за съхранение – след като в продължение на години не носеха почти никаква доходност – е заради бруталните загуби през последните години в лицето на силната инфлация и агресивните лихвени повишения за борба с нея.

Промяната, макар и болезнена, сега постави основите за по-висока бъдеща възвръщаемост и „по-нормален“ пазар на фиксирана доходност.

И инвеститорите отговориха на всичко това, като се завтекоха. Фондовете на паричния пазар – които инвестират в краткосрочни ценни книжа като т. нар Т-облигации, наблюдават ръст на активите си до рекордните 6,1 трлн. долара миналия месец. В същото време дълговите фондове са прибрали 300 млрд. долара през 2023 г. и 191 млрд. долара от началото на тази, обръщайки тенденцията на отлив през 2022 г., който през същата година бе най-големият в скорошната история, според данни на EPFR. Директните продажби на държавни ценни книжа на индивидуални инвеститори са се увеличили също.

На този фон количеството дълг, държано от домакинствата и нестопански структури е нараснало с 90% от началото на 2022 г. до рекордните 5,7 трлн. долара, показва статистиката на Фед.

Завръщане в бъдещето

Според Дан Ивасин, главен инвестиционен директор на Pacific Investment Management, дългът сега има „огромна стойност“ спрямо акциите. Според една мярка, известна като Модела на Фед, облигациите сега са по-привлекателни спрямо американските акции от когато и да е било от 2002 г. насам.

„Наблюдаваме много повече запитвания за фиксирана доходност, отколкото сме наблюдавали през последните почти 15 години“, коментира Ивасин. Инвеститорите се питат: „Защо си го правя трудно, като мога да получавам 6%, 7%, 8% от облигации?“.

Разбира се, не е гарантирано, че случаят ще е такъв за постоянно. Но има сигурни причини да вярваме, че доходността няма да се върне към нивата си от след финансовата криза, дори и Фед да започне да намалява лихвите. Това означава, че фиксираната доходност по всяка вероятност ще остане търсена.

Като за начало загърбването на тревогите за инфлацията, разпалвани отчасти от тенденции като деглобализацията на веригите на доставки, вероятно ще предотврати това лихвите да намалеят твърде много, тъй като инвеститорите се нуждаят от защита от риска доходите им да бъдат изядени от растящите разходи за живот. След като се вземе предвид инфлацията, доходността сега е отново над 2%. За последно това се случи устойчиво преди финансовата криза от 2008 г.

Също така налице е и огромният американски дефицит, който със сигурност ще бъде финансиран от безкрайно издаване на нови облигации. Не само че това е вероятно да поддържа доходността завишена, но и ще осигури разрастващ се източник на приходи от лихви за инвеститорите в облигации, месец след месец.

„Също като завръщане в бъдещето – обратно към нормалните времена“, коментира Мат Ийгън, мениджър на Loomis Sayles & Co. „Доста голям обрат“, коментира той.