ЕЦБ или Фед ще инициира понижаване на лихвените проценти?

Докато Европейската централна банка почти без съмнение ще започне цикъла си на намаляване на лихвените проценти през юни, намеренията на Федералния резерв остават по-неясни, пише Веселин Бекяров, главен валутен дилър в компанията за международни плащания iBanFirst. Той прогнозира, че тази ситуация може да доведе до значително обезценяване на еврото спрямо долара,

Американската инфлация – заплаха за еврото

„Инфлацията в САЩ е не само висока, но и се ускорява. Индексът на потребителските цени достигна 3,5% на годишна база през март, което е повече от 3,2% през февруари и над консенсуса от 3,4%. Елиминирайки променливите елементи, ситуацията се влошава още повече“, коментира анализаторът. И се аргументира – инфлацията е 3,8% на годишна база и 0,4% на месечна – необичайно висок процент. Бекяров напомни, че обикновено месечната инфлация се колебае между 0,1% и 0,2%.

Той обясни, че причината за това е, че ръстът на цените на услугите се ускорява, особено при разходите за автомобилни застраховки – ръст с 22,2% на годишна база, при транспорта – 10,7%, при ремонта на автомобили – 8,2%, а при болничните услуги увеличението за година е 7,5%.

Бекяров е на мнение, че това увеличение не е фундаментално, но е достатъчно проблематично, за да отложи перспективата за намаляване на лихвените проценти от страна на Фед. Той обясни, че в началото на годината пазарният консенсус беше за шест до осем понижения на лихвените проценти, започващи през март. Сега се очакват само две – през септември или ноември, и дори могат да бъдат отложени за декември, ако до есента инфлацията не намалее значително.

Според главния валутен дилър на iBanFirst сценарият за намаляване на лихвените проценти, започващо през юни, наред с подобни стъпки от страна на ЕЦБ, Швейцарската национална банка и Банката на Канада, сега е напълно изключен, освен ако данните за заетостта са много разочароващи, което макар и възможно е малко вероятно. По думите му процесът на вземане на решения от Фед може да се усложни допълнително през следващите седмици, ако рязкото покачване на цените на петрола, които доближават 90 долара за барел, продължи.

Веселн Бекяров обърна внимание, че съществува още един фактор, който трябва да се вземе предвид, тъй като не само заетостта и инфлацията оказват влияние. „Обслужването на дълга е също толкова важно. Ако приемем, че лихвените проценти останат стабилни, разходите по дълга на Федералното правителство на САЩ се очаква да достигнат почти 6% от БВП до края на годината. Това е огромна сума, която се възприема от пазара като неустойчива в дългосрочен план“, отбеляза анализаторът.

И пресметна, че въпреки това, ако Фед намали лихвените проценти със 150 базисни пункта, това ще доведе до значителен спад на разходите за лихви от 33%. Главният валутен дилър на iBanFirst добави, че Фед е наясно с този въпрос, тъй като президентските избори наближават.

Еврозоната: битката с инфлацията е почти спечелена

Бекяров отчете, че ситуацията в еврозоната е по-проста след като инфлацията намалява бързо. „Хармонизираният индекс на потребителските цени достигна 2,95% на годишна база през март – първият спад под символичния праг от 3% от две години насам, което е под прогнозите на ЕЦБ. Показателят за базисната инфлация също е обнадеждаващ, като се понижи до 2,44%, отново под прогнозата на ЕЦБ (2,6%)“, съобщи валутният експерт.

Бекяров посочи, че е трудно да се предвиди какво би могло да попречи на еврозоната да започне цикъла си на намаляване на лихвените проценти още през юни, както се очаква от пазара. Той предупреди, че все пак остава несигурността относно степента на намаляване на лихвените проценти през 2024 г., като пазарът се колебае между три или четири намаления на лихвените проценти с по 25 базисни точки. Очакванията в iBanFirst са да има три намаления на лихвените проценти, но прогнозират, че това няма да промени коренно ситуацията на финансовите пазари.

Какви биха били последиците за курса евро/долар, ако Фед намали лихвите след ЕЦБ

Бекяров напомни, че в исторически план Фед винаги е инициирал цикли на понижаване или повишаване на лихвените проценти, но времената се променят. Той смята, че по-доброто представяне на американската икономика подтиква централната банкова система на САЩ да не бърза и с право.

„Ако ЕЦБ намали лихвените проценти още през юни, разликата в лихвените проценти ще се прибави към разликата в икономическите резултати и по този начин ще доведе до по-силно изразен спад на еврото. Пазарът вече е позициониран твърдо върху долара поради стабилността на американската икономика, нарастването на производителността (между 3-4% на тримесечие спрямо отрицателната стойност в еврозоната), търсенето на по-висока доходност и новата преоценка на риска, свързана с президентските избори в САЩ, която благоприятства долара като сигурно убежище“, коментира валутният експерт.

Той цитира данни от доклада на Комисията за търговия с ценни книжа (CFTC) – спекулантите (както финансови посредници, така и институционални инвеститори) значително увеличават нетните си дълги позиции в щатски долар за трета поредна седмица. Това се случи преди данните за инфлацията в САЩ.

Бекяров смята, че докато курсът евро/долар не падне под прага от 1,05, ЕЦБ няма да се тревожи за обменния курс и за въздействието на слабостта на еврото върху вносната инфлация. „Дори ако еврото спадне значително под този праг, централната банка разполага с няколко приложими инструменти за ограничаване на поевтиняването на европейската валута, освен вербалните интервенции, които по своята същност са рискови“, напомни той. И обясни, че подобно на останалата част от пазара, в iBanFirst са резервирани към курс евро/долар с първоначална цел 1,05, като не изключват мрачно лято за еврото с по-изразено понижение, „може би към 1,0350“.

Като друг проблем анализаторът посочи ниската волатилност. „Предполагаемата волатилност при двойката евро/долар е под 5%, което е необичайно. Такъв е и случаят с всички основни двойки. Големите геополитически рискове все още не се материализират в силно поевтиняване на еврото, въпреки че има критични точки на напрежение, и относителната стабилност на макроикономическите данни със сигурност обясняват отчасти тази летаргия. Колко дълго ще продължи тя е трудно да се каже, но е нещо, което трябва да се има предвид“, предупреди Бекяров.

* Статията има информационен характер и не е препоръка за решения