Как фондовият пазар на Швеция стана обект на завист в Европа

През април миналата година група от близо 60 служители на Европейския съюз (ЕС) пътуваха до Швеция на мисия за установяване на факти, за да се срещнат с представители на Nasdaq Stockholm, оператор на изключително успешния фондов пазар в страната.

По време на двучасова сесия на тема „екосистеми на капиталовите пазари“ ръководителите на борсата са обяснявали на представителите на ЕС защо толкова много малки и средни предприятия решават да се листнат в Стокхолм, пише FT.

Във време, когато Обединеното кралство и други европейски страни се затрудняват да привлекат първични публични предлагания и страдат от спадащи обеми на търговия, Швеция се откроява с това, че има, в сравнение с размера си, процъфтяващ капиталов пазар, който е подкрепен от сериозен брой инвеститори и който е изкушаващ дори за чуждестранни компании, които искат да се листнат на чужд пазар.

„Швеция вече има най-дълбокия капиталов пазар в Европа“, коментира Уилям Райт, съосновател на пазарния мозъчен тръст New Financial. „Това, което Стокхолм осъзна, е, че има нужда от тази екосистема и трябва да я насърчава на всяка стъпка по пътя ѝ“, допълва Райт.

Политиците в цяла Европа спешно се опитват да съживят собствените си фондови пазари, като променят правилата за листване и стимулите за основателите на компании и като насърчават пенсионните фондове и инвестициите на дребно в местни акции. Швеция вече има значителна преднина пред други страни, тъй като е въвела много от тези мерки преди години или дори десетилетия.

През последните 10 години 501 компании са се листнали в Швеция - повече от общия брой първични публични предлагания (IPO) във Франция, Германия, Нидерландия и Испания, взети заедно, според данни на Dealogic. Обединеното кралство е на първо място със 765 листвания.

Въпреки че общите обеми на набрани средства от IPO-та в Швеция е доста под обемите в САЩ, където някои по-големи шведски компании - като музикалната услуга Spotify и производителят на напитки Oatly, са листнати, скандинавската страна постигна голям успех в насърчаването на по-малките местни предприятия да останат у дома заради дълбочината на местния капиталов пазар.

„В сравнение с размера на страната, а също и с размера на фондовата борса, [шведският] IPO пазар определено е по-жизнен, като позволява на по-малки компании да се листват“, казва Тони Елофсон, главен изпълнителен директор на Carnegie Group, скандинавска банка и мениджър на активи. Около 90 на сто от листванията се оценяват на по-малко от 1 млрд. долара, според Адам Костял, президент на Nasdaq Stockholm.

Ключов двигател е инвестиционната култура в страната, за която Елофсон от Carnegie казва, че е привлякла „от хората на улицата до много ангажирани частни банкови инвеститори, предприемачи, но също така и инвестиционната общност с малка и средна капитализация“, или малки и средни институционални инвеститори.

Сред по-големите инвеститори шведските пенсионни фондове са сред водещите собственици на местни акции. Четирите най-големи пенсионни схеми в страната приблизително запазват или увеличават притежанията си в местни акции през последните години. В Обединеното кралство, за разлика от тях, вътрешните дялови участия сред пенсионните фондове са се сринали до около 4 процента.

Същевременно шведските застрахователни компании имат най-високите дялови участия в ЕС.

Големите инвеститори обикновено поемат ролята на т.нар. ключови инвеститори в IPO, според Джон Тиман, партньор в адвокатската кантора White and Case в Стокхолм. Това дава увереност на бизнеса, който се готви да стане публичен, както и на други инвеститори.

„Всяко едно успешно IPO включва определено ниво на ключови инвеститори. Има много силни настроения за акции от страна на солидните инвеститори“, казва той.

Инвеститорите на дребно също са големи купувачи на шведски акции, подпомогнати от множеството реформи през последните десетилетия. В сравнение с останалата част от Европа, шведските домакинства държат сред най-високия дял от своите инвестиции в публични компании, а депозитите представляват малка част от техните спестявания и инвестиции. Същевременно финансовата грамотност е по-висока, отколкото в Германия, Франция или Испания.

През 1984 г. правителството въвежда Allemansspar – продукт, който позволява на всеки обикновен швед да инвестира на фондовите пазари. До 1990 г. вече има 1,7 млн. такива сметки, което спомага стартирането на фондове с малка и средна капитализация и с местен фокус.

Тези фондове са създадени „10 до 20 години преди която и да е друга страна да направи нещо подобно, поне в Европа“, коментира Карл Розениус, ръководител на пазарите на собствен капитал в шведската банка SEB. „Това със сигурност е история на успеха в Швеция – да разполагаш с големи фондове, които активно търсят вътрешни възможности“, допълва той.

Промени в правилата през 90-те години позволиха на хората да инвестират 2,5 процента от сумата, която отделят за пенсиите си, във фондове по свой избор. Проведена е и мащабна обществена информационна кампания. През 2012 г. държавата въведе инвестиционни спестовни сметки, наречени ISK, които позволяват на хората да инвестират, без да е необходимо да отчитат притежанията си или да се тревожат за капиталови печалби или данък дивидент. Вместо това общата стойност на сметката се облага с данък и през 2024 г. той възлиза на около 1%.

Някои благотворителни организации влизат в училища, за да образоват младежите на възраст от 16 до 18 години относно финансите, например за разликата между акции и взаимни фондове, според Йоахим Олсон, главен изпълнителен директор на шведската акционерна група Aktiespararna.

Други европейски държави се надпреварват да насърчават населението си да инвестира в акции. Обединеното кралство миналия месец въведе необлагаема отстъпка от 5 хил. паунда за инвестиции в британски компании. Финансовият министър на Франция, разочарован от темпото на реформите в ЕС, призова няколко страни да продължат напред сами и да създадат нов инвестиционен продукт, вместо да чакат единния капиталов пазар.

„Истинският ключ е в мобилизирането на участието на дребните инвеститори пряко или непряко и в дългосрочните инвестиции“, коментира Сандро Пиери, президент на Европейската асоциация за управление на фондове и активи. „Швеция е абсолютен модел в това отношение“, добавя той.

Nasdaq Stockholm се опитва да привлече и чуждестранен бизнес, например малки и средни компании от Германия, които според Костял са „недостатъчно обслужвани от гледна точка на местния IPO пазар“. „Ясно е, че Германия има проблем с инфраструктурата, доколкото е много трудно за по-малките компании да се листнат там“, посочва Йоаким Фалкнер, партньор в Baker McKenzie в Стокхолм.

Германските инвеститори освен това исторически предпочитат облигации пред акции, което прави набирането на капитал по-голямо предизвикателство.

Майлс Мъри, основател на ирландския производител на медицинско оборудване PMD Solutions, избра да се листне в Стокхолм по-рано тази година, като казва, че заради множеството сравними здравни компании на пазара анализаторите могат по-лесно да оценят неговата компания в сравнение с листване на Euronext Dublin.

Достъпът до големи инвеститори също е от голяма помощ за бизнеса на Мъри, който подчертава, че дори най-малките брокери могат безпроблемно да получат среща с големи пенсионни фондове и това за него е било изненадващо.

Системата на Швеция изглежда се отплаща на пазара. Основният индекс в страната нараства с 85% през последното десетилетие, докато индексът Euro Stoxx 600 се повишава с 49%, а лондонският FTSE 100 - само със 17%. Това е допълнителен аргумент в полза на оставането у дома на малките и средни компании.

„Защо да пресичате реката, за да вземете вода, както казваме в Швеция“, заключава Елофсон от Carnegie. ,