Спестяванията може и да не са супероръжието на Европа в икономическата битка

Докато Европа се опитва да удържи позициите си срещу икономическите конкуренти, политиците смятат, че имат тайно оръжие: неизползваните спестявания на гражданите си, пише Ройтерс.

От Италия, която продава държавни облигации на домакинства, до френските коментари за общоевропейски спестовен продукт или Великобритания, предлагаща данъчни облекчения за инвестиции в британски акции – правителствата в Европа търсят начини да мобилизират парите на домакинствата.

Всички тези планове споделят едно основно мислене: Европа разполага с много пари, които могат да бъдат насочени към целите ѝ – от зеления преход до укрепване на армията.

Политиците се надяват, че частните пари, инвестирани в местни акции или държавен дълг, може да помогнат да се затвори разликата между растежа и производителността със САЩ и Китай, които раздават огромни субсидии на индустриите си.

Критиците обаче твърдят, че подобни схеми рискуват да разочароват вложителите, докато в същото време не успеят да решат дълбоко вкоренените недостатъци на европейския икономически модел, който смятат за възпиращ инвестициите.

„Това е начин да се измисли лесно решение на проблеми, които са твърде сложни“, казва Даниела Габор, професор в University of the West of England.

Спящи пари

Европейците отдавна спестяват повече от американците и разликата напоследък се разширява, вероятно заради несигурности като войната в Украйна.

Политици като френския финансов министър Брюно льо Мер сега се насочват към тези черни пари за бели дни, които включват депозити за 8,4 трлн. евро в банки от еврозоната.

Льо Мер, който говори за парите, „спящи“ в сметки, вместо да допринасят за просперитета, иска общоевропейски спестовен продукт. Френските депутати в същото време предлагат спестяванията да бъдат насочени към местни компании в отбраната чрез гарантирани от държавата депозити.

Извън Европейския съюз британското правителство предлага нов тип сметка, която би позволила на британците да инвестират до 5000 паунда в местни компании без данъци.

Подобни схеми имат нееднозначни резултати в миналото.

Спонсорираните от правителството фондове в Италия, инвестиращи в местни малки и средни предприятия, са се представили по-слабо спрямо световните акции средно с около 35 процентни пункта през последните пет години, показват данни на консултантската фирма Analysis.

Много икономисти отхвърлят самата идея за „спящи“ пари, отбелязвайки, че депозитите са жизнено важен източник на финансиране за банките.

„Идеята за пари, които „спят“, тъй като са в банкова сметка, честно казано е доста абсурдна, тъй като нищо не пречи на една банка да даде нов заем, когато има възможност“, казва Бенджамин Браун, политически икономист в Института за изследване на обществото „Макс Планк“ .

Всъщност европейските компании последователно поставят финансирането като най-малкия си проблем в продължение на почти десетилетие и генерират достатъчно приходи, за да финансират всичките си инвестиции, показват данни на Европейската комисия и ЕЦБ.

Вместо това Браун и други твърдят, че ниските инвестиции в Европа отразяват слабите перспективи за растеж в сравнение със САЩ. Мултинационални корпорации, инвестиращи в чужбина, означават, че еврозоната дори изнася капитал, добавят те.

„Имат решение, търсещо проблем“, казва Дирк Шумахер, ръководител на европейските макропроучвания в Natixis.

„Не мисля, че корпоративните инвестиционни разходи са възпрени от строгите условия за финансиране, а от липсата на търсене и много структурни промени“, добавя той.

Той споменава конкуренцията от Китай, високите цени на енергоизточниците и липсата на квалифицирана работна ръка сред останалите фактори.

Бившият ръководител на ЕЦБ Марио Драги трябва да представи доклад пред европейските лидери това лято за проблемите, които задържат развитието на Европа.

Публичен дълг

Самите правителства взимат заеми директно от гражданите.

Италианските домакинства са били най-големите купувачи на публичен дълг на страната миналата година. Великобритания обяви нови спестовни облигации, присъединявайки се към Белгия и Гърция.

Основното предимство на привличането на инвеститори на дребно е, че те са по-малко непостоянни от професионалистите и е по-вероятно да задържат облигациите до падежа им, защото не трябва да се тревожат за тримесечното си представяне.

„Има страхотен спестовен продукт, който е работил доста добре през цялата история и който позволява на държавата да насочва публичните пари в приоритетни области, и това са държавните облигации“, казва Браун.

Той и други икономисти смятат, че повече инвестиции от държавата, за които не е задължително да постигнат незабавна финансова възвръщаемост, трябва да са част от решението на дългосрочните предизвикателства за Европа, например изграждането на по-зелена икономика.

Но давайки на правителства, които в повечето случаи имат големи дефицити след пандемията от COVID-19, достъп до търпелив капитал, тези облигации, насочени към инвеститорите на дребно, рискуват да подкопаят усилията за контролиране на публичните разходи.

Домакинствата може също така да съжаляват, че са концентрирали твърде много от активите си в родината си, където вероятно са вече основният им доход и дом.

„Това е двоен грях: отказвате се от диверсификацията и давате на правителството си грешен стимул“, казва Масимо Фамуларо, базиран в Милано инвестиционен консултант.