AI еуфорията не е безспорна

Още една седмица, още един рекорд на фондовите пазари в САЩ. Скокът миналата седмица беше предизвикан от сигнала на Федералния резерв, че инвеститорите могат да очакват повече намаления на лихвените проценти тази година. Но в основата си бичите настроения се базират на две неща: кешовите резерви на технологичните гиганти, които сега доминират пазарите, и вярата в способността им да монетизират изкуствения интелект (AI), пише бизнес колумнистката на Financial Times Рана Форухар.

Казват ни, че AI ще „промени света“. Той ще увеличи радикално производителността (макар и чрез унищожаване на милиони работни места) и ще създаде огромно ново богатство, което светът да си дели. А според зашеметяващия доклад на ARK Invest, който миналата седмица прогнозира увеличение с 40 трилиона долара на глобалния брутен вътрешен продукт до 2030 г. благодарение на AI, той ще „трансформира всеки сектор, ще повлияе на всеки бизнес и ще катализира всяка платформа за иновации“.

Притеснява ме еуфорията и усещането за неизбежност в този прост наратив, казва Форухар. Дори и да вярвате, че изкуственият интелект ще бъде днешният еквивалент на електричеството или на интернет, ние сме още в ранните етапи на много сложна десетилетна трансформация, която в никакъв случай не е гарантирана. Но пазарните оценки калкулират цялата технологична вълна. Февруарски доклад на Currency Research Associates посочи, че ще отнеме 4500 години бъдещите дивиденти на Nvidia да се изравнят с текущата ѝ цена.

Въпреки че Nvidia не е Pets.com (онлайн магазин за домашни любимци, бел. ред.) - тя има осезаеми приходи от продажба на реални неща - цялостният AI наратив зависи от много несигурни предположения. Например AI изисква огромни количества вода и енергия. Има натиск както в САЩ, така и в ЕС да се накарат компаниите да разкриват в какъв размер ги потребяват. Независимо дали чрез ценообразуване на въглеродните емисии, или данък върху използването на ресурси, е много вероятно тези производствени разходи да се повишат значително в бъдеще.

От друга страна, разработчиците на изкуствен интелект вече не трябва да притежават авторските права върху съдържанието, чрез което се обучават моделите. Те не трябва да печелят и от самия AI, разбира се; очакването за бъдещи печалби е достатъчно, за да подхранва пяната на пазарите. Неуморният технооптимизъм и илюзията за неизбежност са начинът, по който Силициевата долина създава богатство на хартия. Но не забравяйте, че много от привържениците на „AI навсякъде“ рекламираха web3, криптовалутите, метавселенатата и предимствата на фрийланс икономиката до не толкова отдавна.

Една голяма разлика, разбира се, е, че AI бива валидиран от огромни, богати на кеш, водещи на пазара компании като Microsoft, Google и Amazon. Но дори в тези компании разработчиците имат своите съмнения. Един старши служител във водеща компания за изкуствен интелект наскоро ми призна, споделя авторката, че допусканията за печалба около тази технология се основават „повече на спекулации, отколкото на същност“ и че тя има големи пропуски, които трябва да бъдат изчистени.

Всеки, който е експериментирал с големи езикови модели, може да гарантира това. Не бих разчитала на чатбот, когато правя анализи, защото не искам да се тревожа за точността на данните, които ми се подават, пише Форухар. Също така не искам да се откажа от личния си избор на информационни източници. (Предпочитам да направя търсене в Google и да видя изложени цитатите, посочва тя.)

Вярно е, че работя в горния край от областта на белите якички, признава авторката, но дори и за по-рутинни задачи на средния пазар има много въпроси за това как да се интегрира AI в работните потоци и дали той наистина ще бъде по-продуктивен от хората, които може да замени. А и хората започват да се бунтуват. Стачките на холивудските сценаристи бяха в основата си относно контрола върху изкуствения интелект, като синдикатите се обръщат към въпроса за регулирането на технологиите.

Междувременно реакцията срещу AI относно авторските права набира сила. Миналата седмица френските регулатори глобиха Google с 250 милиона евро за това, че не е уведомила новинарските издания, че използва техните статии, за да обучава своите AI алгоритми, както и за това, че не е лицензирала честни сделки. Това следва подобни дела срещу OpenAI и Microsoft, заведени от New York Times. Докато AI си проправя път в частните корпоративни набори от данни, възможностите за съдебни спорове относно авторски права ще се увеличат и вероятно дори ще се свържат с жалбите на работници относно корпоративното наблюдение.

На следващо място е проблемът с монопола. Както Мередит Уитъкър, президент на Signal Foundation и съосновател на AI Now Institute, написа през 2021 г., модерният AI напредък е „основно продукт на значително концентрирани данни и изчислителни ресурси, които се намират в ръцете на няколко големи технологични корпорации”. Нашата все по-голяма зависимост от такъв AI, добави тя, „отстъпва контрола над нашите живот и институции на шепа технологични фирми“.

Компаниите от така наречената Великолепна седморка (американските технологични гиганти – бел. прев.) движеха AI ентусиазма и печалбите на фондовия пазар през последната година. Те тласнаха концентрацията на индекса S&P 500 до исторически рекорд. Но както се отбелязва в неотдавнашен доклад на Morgan Stanley Wealth Management, „концентрацията на индекса исторически се е доказала като самокоригираща се, като някаква комбинация от регулаторни, пазарни и конкурентни сили, заедно с динамиката на бизнес цикъла, подкопава статичното лидерство“. В доклада се казва, че „анализът предполага, че възвръщаемостта на акциите обикновено стагнира след пикове на концентрация“.

Тази комбинация от коригиращи фактори може да включва нарастващия брой антитръстови дела сред технологичните гиганти и възможността ценообразуването на въглеродните емисии и глобите за авторски права да възпрепятстват „безплатните“ компоненти на тези бизнеси, необходими за реализирането на печалба.

Независимо дали виждате AI като следващия балон или следващия двигател с вътрешно горене, си струва да се запитате как пазарът оценява тази история, завършва Форухар.