Системата за преструктуриране на държавни дългове се нуждае от реформа

Тази пролет Аржентина хвърля сянка върху световните капиталови пазари. Това отчасти се дължи на широко разпространеното прехласване на инвеститорите по колоритната личност на Хавиер Милей, либертарианския икономист, който стана президент на страната. Другият фактор обаче е Олбани, студената столица на щата Ню Йорк. Да, наистина е така, пише колумнистката на Financial Times Джилиън Тет.

Наскоро законодателите там внесоха законопроект, който се стреми да промени начина, по който съдилищата на щата разглеждат преструктуриранията на държавен дълг. Това е важно, тъй като половината от всички облигации на развиващите се пазари, на стойност около 870 милиарда долара, са емитирани съгласно законодателството на Ню Йорк.

Детайлите са сложни, но основната цел е да се предотврати повторение на сагата от 2016 г., когато хедж фондът Elliott използва съдилища в Ню Йорк, за да възстанови пълната стойност на някои просрочени облигации от 2001 г., които притежаваше, регистрирайки печалба от 2 милиарда долара – въпреки че кредитори от публичния сектор претърпяха загуба на главница.

Не е ясно дали законопроектът ще бъде приет. Миналата година подобна инициатива беше обсъдена, но не мина. Без съмнение Уолстрийт сега ще използва големия си лобистки лост - и пари - за борба с мярката. Но тя изглежда има толкова силна подкрепа в законодателния орган на Олбъни, че адвокатски кантори като Clifford Chance бързат да осветлят клиентите си.

Така че инвеститорите трябва да обърнат внимание. В края на краищата причината за хода на Олбъни е, че настоящата рамка за адресиране на държавни дефолти е „напълно погрешна, напълно гнила“, ако цитираме неотдавнашните думи на не кой да е, а Джей Нюмън, финансистът зад бунта на Elliot през 2016 г.

И каквото и да се случи със законопроекта, то ще увеличи натиска за реформа. Това е добра новина, макар и закъсняла.

За да разберете защо, струва си да прочетете бележка, изпратена до законодателния орган на щата Ню Йорк от Мартин Гузман, Хосе Антонио Окампо и Джоузеф Стиглиц, съответно бивши министри на финансите на Аржентина и Колумбия, и икономист нобелист. В нея се отбелязва, че „в почти всички страни съществуват механизми за преструктуриране на дългове под формата на закони за несъстоятелността, които сега се смятат за жизненоважна част от пазарните икономики“. Глава 11 от Закона за фалита в САЩ е пример за това.

„И все пак няма сравним механизъм за държавните дългове“, продължават те. Така резултатите понякога са ад хок, с неравномерни изплащания, като е трудно да се наложи каквото и да е решение.

През 20-ти век институции като Парижкия клуб (на държавите кредиторки – бел. прев.) или МВФ компенсираха тази празнина чрез координиране на кредиторите. По-наскоро към емисионните договори бяха добавени клаузи за колективни искове, които позволяват на мнозинството от кредиторите да наложат сделка. А през 2020 г. държавите от Г-20 създадоха Обща рамка за третиране на дългове, която предлага друг път за колективни действия.

Но Общата рамка няма достатъчно правна сила, а Парижкият клуб и структурите на МВФ стават все по-неефективни. Една от причините е, че Китай тихомълком се превърна в най-големия кредитор на страни с ниски доходи, дори надминавайки западните международни банки за развитие, като ролята му в преструктуриранията е непредсказуема.

Вторият проблем са хедж фондове като Elliott: техният отпечатък нараства и за бедните страни е толкова скъпо да се борят с частните кредитори в западните съдилища, че те често отстъпват пред исканията им. „През 2010 г. делът на дълга на развиващите се страни, държан от частни кредитори, беше 46 процента“, отбелязва меморандумът на Гузман. „До края на 2021 г. той скочи до 61 процента.“

Междувременно разходите за обслужване на външния дълг на бедните държави, съотнесени към бюджетните им приходи, почти се утроиха през последното десетилетие, оставяйки 48 страни във или близо до дългово затруднение. Всъщност от 2020 г. вече има около дузина дефолти. Във всеки от случаите това доведе до голяма каша. Просто погледнете Етиопия, Шри Ланка и Замбия.

Решението, предложено в законопроекта на Олбъни, е да се дадат на правителствата на развиващите се икономики две възможности за подход към дефолтите: или назначен от Ню Йорк администратор да се намеси, за да организира и наложи преструктуриране, или да бъде задействан общият рамков механизъм на Г-20. И в двата случая ключовият момент е, че частните и публичните кредитори трябва да претърпят едно и също ниво на отписвания на главница. Идеята е данъкоплатците да не страдат, докато групи като Elliott правят тлъсти печалби.

Не е изненадващо, че това ужасява някои финансисти, които твърдят, че извършването на ретроспективни промени в рамките на дълговите емисии ще подкопае доверието на пазара в закона и ще създаде още по-фрагментирана система в противоречие с федералния закон на САЩ. Мениджъри на активи като Pimco и Fidelity предупреждават, че мерките ще повишат цената на емитирането на дълг, тъй като инвеститорите ще трябва да бъдат компенсирани за потенциалната бъдеща правна несигурност. Съществува също така възможност емитирането на облигации да се премести към места като Лондон или Тексас.

Поддръжниците на законопроекта обаче отвръщат, че тези мерки всъщност биха довели до по-ниски разходи за финансиране, тъй като една по-справедлива и предвидима рамка повишава шансовете за изплащане на дълговете. Те също така отбелязват, че британските парламентаристи обмислят да копират подхода на Олбъни.

В действителност е невъзможно да се прецени въздействието върху цените в момента. Но това, което е кристално ясно, ако отново цитираме Нюмън, е, че статуквото е „порочно“ и трябва да се промени.

Така че макар мерките на Олбани да са несъвършени, ако в крайна сметка ускорят действията по Общата рамка, всички трябва да сме доволни. Не на последно място, защото 2024 г. може скоро да доведе до нов дългов стрес - включително в Аржентина, която е изправена пред погасяване на 5,5 милиарда долара към частни кредитори през следващата година, които на Милей ще му е трудно да изплати, завършва Тет.