Рисковете за инфлацията и лихвите са еднакви – да останат твърде високи твърде дълго

Когато преди две години руски войски нахлуха в Украйна, беше напълно очаквано геополитическото напрежение да се изостри, но заедно с него се появи и неприятната изненада на по-висока от здравословната инфлация, която очевидно се задържа за по-дълго време.

Това накара централните банки по света да затегнат паричната си политика и да не разпускат хватката си около нея, докато не са сигурни, че са я овладели напълно. Те мотивираха решенията си с поредица от данни – за цените, за пазара на труда, за икономическия растеж и наблюдателите им също започнаха да следят този набор от резултати.

В един момент обаче нещата се разминаха – инфлацията започна да спада стабилно и когато всички очакваха Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) да променят посоката на паричната си политика, те избраха пауза. След това последваха още няколко паузи и така до днес, когато опасенията на инвеститорите се съсредоточиха в това, че регулаторите рискуват да направят грешката да задържат лихвите твърде високи за твърде дълго време и по този начин да отдалечат икономиката от така желаното „меко кацане“.

Прогнозите от миналата седмица бяха в същия дух.

Експертите по кредитно застраховане от "Кофас" прогнозираха, че за трета поредна година растежът на световната икономика ще се забави, стигайки до 2,2% през 2024 г., спрямо 2,6% през 2023 г.

Макар че за САЩ „мекото приземяване“ изглежда е в ход, през първата половина на 2024 г. икономическата активност най-вероятно ще продължи да се забавя в резултат от намаляването на разходите на домакинствата. Китай също се задъхва, а в Европа през първата половина на годината се очаква стагнация или състояние близко до нея.

На фона на тези мрачни икономически перспективи за началото на 2024 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира, че инфлацията ще се забави до целевите нива в повечето страни от Г-20 до края на 2025 г. и заяви, че очаква централните банки да могат да започнат да понижават лихвите по-скоро, отколкото сочеха предишните ѝ прогнози за икономиката, публикувани през ноември.

Въпреки това ОИСР предупреди, че политиките „ще останат ограничителни за известно време“ и допълни, че ръководителите на централните банки не бива да връщат лихвите на почти нулевите им нива преди пандемията.

Те, изглежда, нямат такива намерения, като внимават и да не избързат с началото на разхлабването на паричната политика. Управителят на Фед в Ричмънд Томас Баркин заяви, централните банкери разполагат с достатъчно време да подходят с търпение в определянето на подходящия момент началото на лихвените понижения.

„Ще е грешно да намалим лихвите твърде рано или твърде бързо без достатъчно доказателства, че инфлацията се движи устойчиво обратно към целта от 2%“, заяви и шефът на Фед в Кливланд Лорета Местър на събитие в Кълъмбъс, щата Охайо. „Ако икономиката се развива според очакванията, мисля, че ще имаме тази сигурност по-късно тази година и тогава ще можем да започнем да понижаваме лихвите".

Отделно, управителят на Федералния резерв в Минеаполис Нийл Кашкари изтъкна подобрението при инфлацията, но посочи, че ще е нужно още по-сериозно такова преди разхлабването.

Това не успя да потисне оптимизма на инвеститорите на Wall Street, които в края на миналата седмица разгледаха ревизираните данни за инфлацията в САЩ, показващи, че потребителски цени в страната са се повишили по-малко от първоначално прогнозираното на месечна база през декември.

Тези резултати дадоха тласък на пазара и трите основни индекса на Wаll Street регистрираха своето пето поредно седмично повишение, като широкият измерител S&P 500 за първи път прескочи границата от 5 хил. пункта и напредна с 1,4% за седмицата. Nasdaq и Dow също записаха седмични ръстове от съответно 2,3% и 0,04%.

От коментарите на централните банкери на Стария континент миналата седмица стана ясно, че те също не успяват да стигнат до консенсус как точно да започнат с разхлабването на паричната си политика. В момента те обмислят дали да започнат със съкращенията през април, или през юни, но трябва да планират и размера на намаленията, с какво темпо да продължат, и към какво ниво на разходите по заемите се стремят.

По-голямата група, която включва гуверньора Кристин Лагард и главния икономист Филип Лейн, посочи юни като по-вероятен вариант вместо април.  

Отделно нов измерител на ЕЦБ за заплатите показа, че ръстът на възнагражденията няма да смени посоката си скоро, а проучването за общия индекс на мениджърите по поръчките (PMI) на HCOB, отчете ръст на показателя до 47,9 пункта през януари от 47,6 пункта през декември. Това е най-добрият резултат от юли насам, но за пореден път остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа от спада.

На фона на тези резултати германският DAX приключи седмицата на нивата, на които я и започна, френският CAC 40 се повиши с 0,73%, а британският бенчмарк FTSE 100 записа спад от 0,56% за периода.

В седмицата преди Лунната нова година, данните за цените в Китай приковаха погледите на инвеститорите в региона. Втората по големина икономика в света се бори със спад на цените от началото на миналата година, което принуждава централните банкери да намаляват лихвите, за да стимулират растежа, въпреки че много развити икономики имат точно противоположния проблем. Стана ясно, че цените на потребителските стоки в Китай са намалели с най-бързия си темп от над 14 години насам през януари, а производствените цени също са спаднали.

В другата водеща азиатска икономика – Япония, ключово за пазарите беше изявлението на гуверньора на Японската централна банка (ЯЦБ) Казуо Уеда, който заяви, че финансовите условия в Япония ще останат смекчени, дори след като Японската централна банка сложи край на последната в света политика на отрицателни лихви.

Пазарите в Азиатско-Тихоокеански регион завършиха седмицата на зелено, като японският Nikkei 225 се повиши с 1,31%. Китайският референтен индекс CSI 300 напредна с 4,51%, а хонконгският Hang Seng записа седмичен ръст от 2,67 на сто.

Двата основни сорта на петролния пазар – Брент и WTI поскъпнаха с около 6% на седмична база след като израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отхвърли предложението на „Хамас“ за прекратяване на огъня. Повишението на цените последва 7-процентен спад през предходната седмица.

Новата седмица, четвърта от сезона на отчетите и значима с икономическите си данни,  вече започна. А ето и какво точно ще очакваме от нея:

В САЩ инвеститорите ще следят внимателно доклада за инфлацията, последван от данните за продажбите на дребно, доклада за цените на производител и индекса на потребителското доверие на университета в Мичиган. Междувременно сезонът на отчетите ще продължи в четвъртата си седмица, като големи компании като Coca Cola, Airbnb, Zoetis, Cisco, Applied Materials и Deere & Company ще представят финансовите си резултати.

На Стария континент инвеститорите ще очакват редица икономически данни от Великобритания, включително за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП), заетостта, инфлацията и продажбите на дребно.

Отделно от това, европейската статистическа служба Евростат ще публикува вторите си оценки за БВП на еврозоната. От Германия ще следим проучването на икономическите нагласи на института ZEW, а Швейцария ще публикува данни за инфлацията си. Допълнителни ключови данни са и тези за промишленото производство и търговския баланс на еврозоната, резултати за цените на едро в Германия, търговския баланс на Италия, равнището на безработица във Франция, нивото на безработица в Турция и търговския баланс и потребителските цени в Русия.

В Азия седмицата съвпада с китайската Нова година, заради която пазарите в страната ще останат затворени. Япония обаче ще публикува предварителни данни за своя БВП. От Южна Корея ще следим данните за безработицата в страната, а в Австралия вниманието ще бъде насочено към февруарския показател за потребителското доверие на Westpac, проучването за бизнес доверието на NAB и първите данни за пазара на труда за 2024 г.