Инвеститорите трябва да подчинят портфейлите си на личните си цели

От срещата на Федералния резерв на САЩ излезе точно това, което всички очакваха: американската централна банка реши да запази лихвите в диапазона от 5,25% до 5,5%. Управителят ѝ Джером Пауъл поддържа твърда позиция по отношение на инфлацията и се стреми тя да достигне целта на Фед от 2%.

Освен това Федералният резерв пое ангажимент за облекчаване на баланса и подчерта, че възприема внимателен подход по отношение на лихвените решения, базиран на данни, пише Ройтерс.

Очевидно пазарът не хареса това, допълва агенцията.

Според прогнозите вероятността Фед да намали лихвите на следващото си заседание, което ще се проведе на 20 март, достига около 37%.

От гледна точка на икономиката растежът напредва със силен темп, а пазарът на труда остава стабилен. Инфлацията също се движи в правилната посока, но, преди да се намаляват лихвите, е добре да има увереност, че рискът от покачване на цените е напълно елиминиран.

Инвеститорите е важно да запомнят едно нещо: Пауъл управлява паричната политика. Той не работи, защото се интересува от представянето на инвеститорските портфейли, а има две цели: максимална заетост и ценова стабилност.

Портфейлите на инвеститорите не трябва да попадат под въздействието на покачването или падането на цените. Фокусът на инвеститорите трябва да се измести от ежедневните изявления на Пауъл и другите централни банкери и, вместо това, да даде приоритет на стратегическото разпределение на активите в съответствие с житейските им цели.

Изключително важно е да избягваме да се безпокоим, когато централен банкер предприеме действия, които може да не са в съответствие с нашите лични цели, посочва агенцията. Тази динамика отразява сценария във футбола, където всеки е склонен да поеме ролята на треньор – в този случай това са централните банкери.

В друг анализ Ройтерс посочва, че Федералният резерв ще има нужда от още време, за да се пребори с инфлацията, която започна във връзка с пандемията. Глобалната икономика се затвори заради разпространението на коронавируса. В резултат безработицата в САЩ се повиши от 3,5% през февруари 2020 г. до 14,8% през април – най-високо ниво от 75 години, като темпът на ръст също беше ненадминат.

За сравнение, по време на Голямата депресия нивото на безработицата в САЩ достига 25%, но ръстът отнема четири години, а не два месеца.

С изключение на някои случаи по време на световните войни, никога в новата история икономиката на САЩ и световната икономика търговията не е била толкова ограничена. Това породи криза на предлагането, която се усети във всички индустрии.

Един пример е автомобилната индустрия, която ограничи производството поради недостиг на чипове и други части. През април 2020 г. САЩ са произвели едва 17 100 автомобила, което е по-малко от 10% от месечната средна стойност преди пандемията. Работниците обаче се върнаха на поточните линии сравнително бързо.

Потребителите също бяха шокирани, когато пандемията започна и типичните потребителски навици се промениха драстично, например трупането на запаси у дома. Същото се случва преди значителни метеорологични събития. Търсенето на стоки онлайн скочи, а бързо променящото се съотношение на стоките, които отиват в магазините, спрямо доставяните директно на потребителите, допълнително изкриви линиите на доставки.

Първоначално покупките на стоки от несъществена нужда и повечето услуги рязко намаляха. Същевременно имаше силно търсене на стоки от първа необходимост, а производителите не успяха да го удовлетворят в голяма степен.

Тъй като пандемията се превърна в норма, потребителското поведение започна да се променя. Някои хора започнаха да консумират повече от нормалното за тях заради т.нар. YOLO (you only live once – живее се само веднъж). Много хора започнаха да харчат като за последно от притеснение, че са близо до смъртта.

Повишените обезщетения за безработица, директните стимули, които правителството изплати, облекченията за студентските заеми и другите, въведени заради пандемията фискални предимства, подкрепиха потребителските финанси.

Допълнително някои домакинства повишиха спестяванията заради затварянето на ресторантите, киносалоните, спирането на туристическите услуги и т.н. Така скоростта на ръст на спестяванията през пандемията надхвърли всички предишни случаи. Личните спестявания сега са под нивата отпреди пандемията, което показва, че голяма част от свръхспестяванията са предимно изразходвани.

Фед също изигра своята роля в това, като подобри финансовите условия и наводни пазарите с ликвидност. Програмите на централната банка на САЩ спасиха инвеститори и пазари, които бяха на ръба. Въпреки слабата икономика и високия процент на безработица, S&P 500 достигна рекорд до октомври 2020 г.

Подобно на инфлацията от 70-те години, ускоряването на потребителските цени беше резултат от недобре обмислената тактика на правителството и Фед. Федералният резерв и правителството включиха крановете за ликвидност и много бавно намалиха потока им. Разходите осигуриха скок в търсенето, а в същото време производството беше ограничено и линиите за доставки бяха затруднени.

Въпрос за милиони е каква част от промените в търсенето и предлагането се дължат единствено на пандемията.