Финансовото сърце на Европа е слабо

Европейските фондови пазари започват 2024 г. по познат модел: по-слабо представяйки се от американските в местна валута. Между 2009 г. и 2023 г. подобно представяне доведе до обща печалба на щатския индекс S&P 500, която е пет пъти по-висока от тези на бенчмарка Euro Stoxx 50, пише за Financial Times Ребека Патерсън, бивш главен инвестиционен стратег на Bridgewater Associates.

Такава изключителност на американските акции не винаги е била в сила. През двете десетилетия преди 2009 г. възвръщаемостта на акциите в САЩ и Европа беше много по-сходна. Инвеститорите трябва да погледнат назад, за да разберат какво е променило тази връзка и как тези фактори могат да се развият в бъдеще.

Сега е добре известно, че напредъкът в технологиите и съответно възходът на големите американски технологични акции бяха ключов двигател за огромните печалби на американския пазар през последното десетилетие. Инвеститорите също са наясно с няколко други фактора, които натежават относително повече върху европейското икономическо и пазарно представяне. Списъкът включва войната в Украйна, по-ограничените пост-пандемични стимули, забавянето на търговията с Китай и, връщайки се по-назад, ударът от европейската дългова криза и последващото възстановяване, ограничено от рестрикции върху националните разходи.

Има още една структурна причина за по-слабото представяне на Европа, която изглежда вероятно ще продължи: финансовият сектор на Стария континент. Тук не става въпрос за представянето на акциите на регионалните банки. По-скоро сравнително тясната и фрагментирана финансова индустрия на Европа е като слабо финансово сърце, което се затруднява да влива достатъчно капитал и ликвидност, за да поддържа силни европейските компании и икономическия растеж.

Пропастта между американския и европейския финансов сектор се разширяваше постоянно след кризата от 2008-2009 г., след която банковите регулации бяха значително затегнати. Всъщност общата пазарна капитализация на европейските банки (включително Обединеното кралство и Швейцария) е спаднала от 2,7 трлн. долара през 2007 г. до 1,4 трлн. долара през 2021 г., според скорошно проучване на аналитичния център Official Monetary and Financial Institutions Forum. Упадъкът в Европа е още по-впечатляващ на фона на увеличението на банковата пазарна капитализация в САЩ: от 1,6 трлн. на 2,6 трлн. долара. При фирмите за управление на активи има още по-голямо разминаване през същия период, като европейският сектор загуби пазарен дял, отчасти за сметка на сега доминиращия в глобален план американски.

Въпреки че размерът не гарантира относително по-високи пазарна възвръщаемост или икономически растеж, той определено помага на компаниите по-лесно да поемат разходите, свързани с променящите се регулаторни изисквания и технологични нужди. Размерът и широчината на американските финансови компании също създават положителна обратна връзка с капиталовите пазари, които поддържат по-стабилна екосистема през бизнес цикъла. По-големите, здрави банки могат да предоставят повече кредити, което подкрепя компаниите и цялостния икономически растеж. Този икономически растеж, от своя страна, създава положителна среда за домакинствата и предприятията да инвестират, което е от полза за банките, но също така стимулира развитието на капиталовите пазари и небанковите финансови дружества. Тези небанкови опции предоставят повече възможности при избор на инвестиции и финансиране – нещо особено полезно, когато макроусловията или регулациите карат банките временно да ограничават кредитирането, както стана миналата година.

По-строгите регулации след 2008 г. далеч не са единствените, които спъват европейските финанси. Културни и политически въпроси също допринесоха. Въпреки успешното стартиране на единен пазар и валута, европейските политици досега не успяват да превърнат продължилите десетилетие дискусии в ефективен банков съюз и такъв на капиталовите пазари.

Липсата на съгласие от страна на властимащите често произтича от различните приоритети на избирателите. Всъщност през изминалата около година някои европейски правителства гледаха на банките като на източник на фискално финансиране за тези приоритети, а не като на ключов двигател за растежа. Например, Италия, Испания, Унгария, Чехия и Литва предложиха нови данъци върху банките въпреки предупреждението на Европейската централна банка (ЕЦБ), че „размерът на извънредния данък може да не е съизмерим с дългосрочната доходност на дадена кредитна институция и нейния капацитет за генериране на капитал“.

Фрагментираният и по-ограничен характер на европейския финансов сектор е само един детерминант на краткосрочното представяне на европейските акции. Както показва историята, въпреки тази спирачка Европа все още може да постига месеци или дори тримесечия на по-добро представяне от конкурентните ѝ пазари.

Но устойчивото превъзходство на европейските акции ще продължи да бъде много по-трудно за постигане без по-силно финансово сърце, което, от своя страна, може да помогне за постигането на по-силен растеж. Има достатъчно изследвания в подкрепа на заключението на Световната банка от 2016 г., че страните с по-добре развити финансови системи обикновени растат по-бързо икономически за дълги периоди от време, завършва Патерсън.