Непредвидените последици от новите правила на Фед за банките

Финансовата история ни учи за нежеланите последици от регулаторните промени. Капиталовият контрол през 60-те години накара международните кредитополучатели да се отклонят от САЩ, за да създадат пазара на еврооблигации. Дерегулацията на спестовните и кредитни банки през 1980 г. допринесе за кризата в индустрията по-късно през същото десетилетие. И още, и още, пише Хю ван Стинис от консултантската компания Oliver Wyman.

Понякога кризите са непредвидими, тъй като сложните системи се адаптират и взаимодействат по неочаквани начини. В други случаи обаче са предвидими, не на последно място защото финансовите реформи често се предприемат прибързано след криза, както казва и проф. Роберта Романо от Йейл в една от нейните лекции.

Според него предложението на Федералния резерв на САЩ за нови банкови регулации – станало известно още като „Базелският край на играта“, което предвижда 20-25% увеличение на капиталовите изисквания за най-големите банки, е една такава реформа, според Ван Стинис. Периодът за коментари по предложението приключва на 16 януари.

Той посочва, че инвеститорите са прави да се притесняват. Инвеститорите бяха прави да се притесняват. Освен опасенията, че такова рязко увеличение на капитала може да забави икономическия растеж чрез намаляване на кредитирането, открояват се още три възможни непредвидени последици.

Първо, нова заплаха за енергийния преход на САЩ се крие в банковата регулация. Предложенията съдържат правило, което може неволно да хвърли студена вода върху инвестиции за милиарди долари в слънчева и вятърна енергия.

Банките са сред най-големите източници на финансиране за зелени инфраструктурни проекти чрез т.нар. схеми за данъчен капитал. Те им позволяват да компенсират собствените си данъчни задължения, като предоставят финансиране на такива проекти. Банките представляват повече от 80 процента от данъчния капиталов пазар за около 20 млрд. долара, който може да се наложи да се увеличи до над 50 млрд. долара, за да постигне целите на Закона за намаляване на инфлацията, според Американския съвет за възобновяема енергия (Acore).

Предложеното правило обаче би увеличило четири пъти капитала, необходим за финансиране за слънчеви или вятърни паркове. Това ще превърне тези проекти в непосилно скъпи за много банки, подчертава експертът.

Някои банки вече са поставили на пауза това финансиране, според политическата консултантска група Capstone. Приемането на предложението може в крайна сметка да намали годишните данъчни капиталови инвестиции с 80-90 процента, според Acore.

Пазарът на частни кредити би могъл да поеме част от инвестициите с течение на времето. Много проекти обаче вероятно няма да могат да наберат финансиране.

Второ, Фед може да се наложи по-често да се намесва като кредитор от последна инстанция, смята Ван Стинис. Едно от предложенията е за „пазарен риск“ – например при търговията с облигации. Колко капитал една банка трябва да запази като буфер зависи от размера на активите, които е коригирала за риск - колкото по-голям е рискът, толкова по-висок е буферът.

Правилата предлагат за капитала, който стои зад търговията с облигации, рисковото тегло да се увеличи със 70%. Това повиши загрижеността, че банките могат да се оттеглят от този пазар. Това би влошило някои проблеми. Фед трябваше да се намеси, за да подкрепи пазара на държавни облигации през 2019 г. и 2020 г. и може да се нуждае от постоянен механизъм за подкрепа, ако тези предложения бъдат въведени, според анализаторът.

Трето, новите правила могат да стимулират корпоративното кредитиране и пренасочване към частните пазари, а участниците на регулираните пазари да бъдат наказани. Това проф. Чарлз Гудхарт нарича „граничен проблем“. Намирането на точния баланс и идентифицирането на рисковете по своята същност е трудно. Първоначалното предложение на Фед предполага обаче, че границата може да се измести значително. Това ще е само от полза на частните кредитни играчи и може би и някои международни банки.

Например Фед предлага заемите за малки и средни компании да имат рисково тегло от 100 процента. Ако компанията обаче има инвестиционен рейтинг и облигациите ѝ също получат инвестиционен рейтинг и се търгуват на борса, се предлага по-благоприятно рисково тегло от 65 процента. Днес много малко малки и средни компании издават облигации. Това ще увеличи разходите им за финансиране и ще ги насърчи да търсят финансиране извън банковата система, според Ван Стинис.

Междувременно много от проблемите, довели до фалита на Silicon Valley Bank – лош надзор, лихвен риск и концентрация на вложителите, не намират решение в предложенията за затягане на регулацията. Инвеститорите трябва да наблюдават внимателно нежеланите последици от промените в правилата, за да преценят доколко регулаторите могат да пренастроят и променят кредитните потоци.