Може ли инфлацията да се превърне от проблем в решение?

Повечето конференции са толкова скучни, че задната част на залата е по-светла от сцената поради отблясъците на екраните на мобилните телефони. По-младите колеги се чудят защо изобщо има такива събирания, пише Стюарт Кърк за Financial Times.

Той казва обаче, че наскоро е участвал в страхотна конференция за инвеститори в Норвегия. Един от лекторите на конференцията е бил Ръсел Нейпиър, икономически историк и анализатор. Нейпиър смята, че единственият начин страните да намалят своите абсурдни нива на дълг е с помощта на инфлацията, допълва Кърк.

Наполовина съм съгласен - въпреки че има три други опции, разбира се, пише той. Строгите икономии са единият вариант, но всички знаем колко много избирателите обичат да страдат в наши дни, особено след Covid, когато дори връщането в офиса е проблем.

Най-добрият убиец на дълга е по-бързият икономически растеж, който изисква скок в производителността. Това не бива да се отхвърля, особено като се има предвид, че повишаването на заплатите корелира с повишаването на производителността в миналото, пише Кърк.

Нейпиър вероятно е прав, че малко правителства имат смелостта да намалят радикално разходите, докато инвеститорите мечтаят за ренесанс на производителността от десетилетия. Освен това дълговете просто са твърде големи. Общият нефинансов дълг на развитите икономики към брутния вътрешен продукт (БВП) е над 250%, допълва Стюарт Кърк.

Така че инфлацията може да бъде решението като част от по-широка политика, известна като финансова репресия, добавя той.

Намаляването на дълга изисква инфлацията да надвишава лихвените проценти за продължителен период, което от своя страна означава държавен контрол върху паричната политика и банковите баланси.

За да работят репресиите, правителствата трябва също така да насочат спестовните институции в страната – включително собствениците на активи и пенсионните фондове, към покупка на местни активи, особено местни облигации, за да гарантират, че доходността остава под инфлацията.

Това всъщност се случи в много страни веднага след Втората световна война. Във Великобритания например тази политика води до намаляване на дълга на публичния сектор спрямо брутния вътрешен продукт от 340% на 50% за 35 години.

Това звучи страхотно за тези, които имат ипотека. Дългът не расте, докато заплатите – да. Не е лошо и за притежателите на акции. Стойността на материалните активи, както и дивидентите, нараства с инфлацията. Облигациите обаче се избягват от инвеститорите, защото купонът е фиксиран.

Това е причината Нейпиър да не препоръчва ценните книжа с фиксиран доход в инвестиционните портфейли в такива времена. Той обаче харесва краткосрочните държавни облигации тази година, тъй като лихвените проценти най-вероятно ще намалеят.

Стюарт Кърк е съгласен с мнението му е добавил в портфейла си американски съкровищни облигации със срок от 1 до 3 години. Останалата част от портфейла му е добре позиционирана за свят с по-висока инфлация, пише той.

Япония, с общ дълг към БВП над 400 процента, вероятно ще принуди огромните си спестовни институции да продават задгранични акции и облигации и вместо това да купуват местни. Според него това са щастливи времена за борсово търгувания фонд, дялове от който е придобил и които дялове поскъпват с 13 процента през последните 12 месеца. Това, че японските акции все още са евтини, е допълнителен бонус.

Като се говори за атрактивни оценки, това е причината Нейпиър да е привлечен от акциите на нововъзникващите пазари - с изключение на Китай - както и от Великобритания. Нововъзникващите икономики освен това са все още с по-ниски нива на дълг в сравнение с развитите. Много азиатски, латиноамерикански и централноевропейски страни имат и по-добри коефициенти на обслужване на дълга в сравнение с развитите пазари.

Отделно много от тези страни имат и по-добро съотношение на обслужване на дълга, както и спрямо приходите, които получават.

Съотношението на обслужване на дълга на САЩ също е добро, но Нейпиър не препоръчва никакви американски акции или облигации заради високата задлъжнялост спрямо БВП на страната. Чуждестранните институции най-вече биха продавали американски активи, ако им бъде наредено от техните правителства, а S&P 500 е скъп в сравнение с други пазари и история. Поради това Кърк е продал американските си акции преди три месеца.

Друг лектор на същата конференция е бил Крис Милър, експерт по геополитика и носител на наградата за бизнес книга на годината на FT за 2022 г. за „Война на чипове“.

Той смята, че светът е в надпревара, що се отнася до създаване на чипове за усъвършенствана обработка, най-вече защото изкуственият интелект, който захранват, е необходим за спечелване на съвременните войни.

В тази битка засега Западът води, а САЩ са далеч напред. Ако статуквото се запази, защото все пак Китай се бори да навакса изоставането, а и е близо до Тайван, американските технологични акции ще излязат победители.

Материалът има информационен характер и не представлява препоръка за вземането на инвестиционни решения!