В края на старата година се чува тихата нова песен на централните банки

Фед за първи път не прогнозира повишение на лихвите си от март 2021 г. насам на последната си среща, а дори намекна за понижение от 75 базисни пункта догодина – по-бързо от очакваното през септември. Гуверньорът Джером Пауъл опита да балансира нагласите, като заяви: „макар да вярваме, че основната ни лихва вероятно е достигнала или се е доближила до връхната си точка в този цикъл на затягане, икономиката изненадва анализаторите по много начини от пандемията насам и текущият процес към целта за инфлацията от 2% не е гарантиран“. „Готови сме да затегнем още паричната си политика, ако е необходимо“, заяви Пауъл на пресконференция след заседанието на 13 декември, цитиран от Bloomberg.

Регулаторът актуализира и прогнозите си за инфлацията през тази и следващата година, като предпочитаният индекс за цените от Фед, изключващ храните и енергоизточниците, се очаква да се повиши с 2,4% през 2024 г. Фед понижи леко прогнозата си и за икономическия растеж за следващата година, но остави непроменени очакванията си за безработицата. Промяната в нагласите също говори достатъчно, като ястребово настроените централни банкери от Фед са намалели от 12 (от общо 19) през декември 2022 г. до четирима (от 16). Ето защо пазарната реакция беше напълно очаквана, но и затрудняваща централната банка на САЩ още повече. Вероятността за първо понижение през март е голяма, тъй като Фед ще има възможност да проследи данните през първите месеци от годината. Предвид несигурната среда обаче най-правилно е да приемем, че само данните ще покажат.

Следващата среща беше тази на АЦБ, която също не промени основната си лихва на 14 декември. Комисията, определяща паричната политика, заяви, че ще продължи да следи отблизо показателите за постоянен инфлационен натиск и устойчивост на икономиката като цяло, включително набор от мерки за затегнатите условия на пазара на труда, ръста на заплатите и инфлацията при услугите. Паричната политика ще трябва да бъде достатъчно рестриктивна за достатъчно дълго време, за да върне инфлацията до целевото равнище от 2% устойчиво в средносрочен план, коментираха в изявлението си представители от регулатора. На фона на Фед тя остана по-предпазлива и не намекна нищо за понижение на лихвите.

Финансовите пазари заложиха на понижение на лихвите с цял процентен пункт през 2024 г. от АЦБ, като първото такова, с четвърт пункт, вероятно ще се случи през май. Представители на АЦБ, сред които и гуверньорът Андрю Бейли, не подкрепиха идеята за толкова рязък спад на лихвите.

ЕЦБ, която често съгласува действията си с тези на Фед, може би в някой момент догодина ще се размине с него. Борбата срещу инфлацията чрез затягането на паричната политика в нейния случай е най-близо до постигането на целта – ръстът на цените в еврозоната е с по-малко от половин пункт над целта от 2% (2,4 на сто на годишна база през ноември). Ето защо тя не изненада никого, като остави лихвите си непроменени през декември и понижи прогнозите си за инфлацията през следващите три години до съответно 2,7% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. Инвеститорите веднага реагираха със залози за понижения, на които гуверньорът Кристин Лагард отговори: „Със сигурност не трябва да сваляме гарда“. „Изобщо не сме обсъждали намаляване на лихвите“.

Очакванията на пазарите там са най-големи – за понижение на лихвите с пункт и половина, които представителите на регулатора отхвърлиха като „прибързани“. Източници, запознати с дискусията, съобщават пред  Ройтерс, че промяна на реториката на ЕЦБ преди март е слабо вероятна, което намалява вероятността за понижение на лихвите преди юни. Членовете на ЕЦБ също са склонни да обмислят понижение поне след като разгледат данните за първото тримесечие, както каза гуверньорът на централната банка на Словения и член на управителния съвет на европейския регулатор Бостян Васле.

Вярна на собствените си принципи, Японската централна банка избра да остави основната си лихва отрицателна на срещата си на 19 декември и не даде сигнали дали ще промени последната в света политика на отрицателни лихви през следващата година. Въпреки това решението на ЯЦБ да не променя курса през декември няма да потисне спекулациите, че повишение ще има рано или късно, а април 2024 г. се смята за най-вероятната опция за такова.

С коментарите си през последните седмици централни банкери от ЯЦБ засилиха спекулациите, че краят на политиката на отрицателни лихви наближава. Протоколите от октомврийската среща на регулатора, публикувани на 22 декември, показаха, че централните банкери са обмислили промяна на своята политика за контрол на кривата на доходността. Пазарите възприеха това като знак, че банката е готова да промени паричната си политика.

Над 80% от икономистите, участвали в проучване на Ройтерс, очакват ЯЦБ да сложи край на отрицателните лихви през април. Гуверньорът Уеда обаче подчерта необходимостта да се действа внимателно по-рано през декември, тъй като неправилното управление на този процес може да доведе до голяма волатилност на пазара на облигации. „Надяваме се да можем да се откажем от досегашните политики, без да предизвикваме такава нестабилност“, коментира той.

„Забавящата се глобална икономика, облекчаването на инфлационния натиск и разхлабването на пазара на труда ще позволят на големите централни банки да намалят лихвите през следващата година“, заяви Дийн Търнър, главен икономист за еврозоната и Обединеното кралство в USB Global Wealth Management, цитиран от Ройтерс. Той добави, че запазването на лихвите на текущите нивата би затегнало още повече условията в реално изражение, а централните банкери не искат това.

Ако трябва да обобщим, можем да кажем, че централните банки са напът да прекосят така далечната „последна миля“ в борбата си с инфлацията. И макар да не дават ясни индикации кога точно ще намалят, или ще повишат лихвените проценти в случая на Япония, трите големи ястреба на клона и последният гълъб е време да полетят в друга посока през новата година, ако имат късмет – с попътния вятър на устойчиво забавяща се инфлация.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.