В края на старата година се чува тихата нова песен на централните банки

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, върви към края си. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

Преди 3 години през декември Английската централна банка (АЦБ) гласува с мнозинство от 8 на 1 гласа да увеличи основните си лихви с 15 базисни пункта до 0,25%, тъй като инфлационният натиск във страната все повече започваше да се усеща. Тогава най-голямата заплаха представляваше вариантът Омикрон на коронавируса и като цяло пазарите не очакваха подобен ход от регулатора. Комисията по паричната политика обаче сметна, че около перспективите за инфлацията в средносрочен план се появяват все повече рискове, а за устойчивото постигане на целевото равнище от 2% инфлация вероятно ще е необходимо известно затягане на паричната политика. Тогава прогнозите на банката за ръста на цените бяха от 5 до 6% през април 2022 г., но те бяха надминати, а началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. превърна инфлацията в част от дневния ред. Заедно с нея и повишенията на лихвите на големите централни банки.

Федералният резерв на САЩ (Фед) не пропусна да се включи навреме в тенденцията на лихвени повишения. През март 2022 г. той увеличи основната си лихва с четвърт пункт, оставяйки я в интервала 0,25-0,5% и сигнализира, че предстоят още шест такива повишения, които накрая се оказаха повече. В един момент ставките на централните банки започнаха да доближават рекорди и се заговори за най-агресивния цикъл на затягане на фона на най-упоритата инфлация от години. Тогава над най-голямата икономика надвиснаха тъмни облаци, които Фед имаше честта да разчисти, както Федералната комисия за отворен пазар намери за добре.

Проблемът обаче се оказа глобален. Конфликтът в Украйна предизвика и енергийна криза, от която най-засегната беше Европа. Леко закъсняла в сравнение с другите регулатори Европейската централна банка (ЕЦБ) стартира кампанията си на затягане рязко - с повишение на трите си основни лихви с по 50 базисни пункта през юли 2022 г. за първи път от 2011 г. насам. Така от нулевите си нива преди това те започнаха да се повишават, а с тях нараснаха и опасенията дали банката ще прецени, че е затегнала политиката си достатъчно, преди да тласне икономиката към рецесията.

В този контекст гълъбът* сред ястребите – Японската централна банка (ЯЦБ), само променяше своите прогнози и програмата си за контрол на кривата за доходността и въпреки всички предизвикателства остана единствената сред големите, която запази отрицателните си лихви през цялото време, докато колегите ѝ се надпреварваха с повишенията си.

Предизвикателствата в началото на годината

Широката картина на централните банки започна да се насища с повече цвят, като всяко ново повишение носеше изненада на различни фронтове – потребителските разходи, пазара на труда, икономиката като цяло или крайната цел на промяната – инфлацията. Прогнозите в края на миналата година за 2023 г. ясно сочеха, че паричните органи не са приключили с повишенията на лихвите си и не са преборили инфлацията, че да заговорят за понижение. В края на тази година равносметката сочи, както и самите централни банкери намекват, че краят на затягането е настъпил.

В случая на АЦБ инфлацията, най-висока сред останалите в Групата на седемте, беше основната причина за резките повишения. Банката започна годината с лихва от 3,5%, като тогава тезата на централните банкери беше ясна – в случай че инфлацията се окаже упорита, ще последва ново повишение. Ситуацията беше такава до август, когато централната банка на страната излезе с решение за 14-о поредно и последно увеличение на лихвите до 5,25%, с което те достигнаха нов 15-годишен връх. През септември, който се оказа преломен момент за всички централни банки, АЦБ направи и първата си пауза и оттогава насам е възприела мантрата на Фед за „по-високи лихви за по-дълго време“.

На последната си среща регулаторът отново избра да не променя разходите по заемите, а сякаш, за да аргументират решението му – данните за инфлацията, публикувани на 20 декември, показаха, че ръстът на цените в страната се е забавил изненадващо до 3,9% през ноември. Това обаче се превърна в повод пазарите да започнат да правят прогнозите си за понижения през 2024 г. Последните такива са за пет сигурни намаления, като има 70% вероятност за шесто.

Федералният резерв на САЩ започна годината с лихви в диапазона от 4,25% до 4,5% и по всичко изглеждаше, че няма да се откаже от ястребовия си тон. По това време лихвите вече бяха на най-високото си равнище от 2007 г. насам, а инфлацията не даваше индикации, че се забавя. Прогнозите за основните лихвени проценти тогава сочеха, че те ще достигнат 5,1% през 2023 г., но новите данни постоянно застрашаваха прогнозата на централната банка на САЩ. В крайна сметка тя не се и изпълни, тъй като в края на годината референтните лихвени проценти са в диапазона от 5,25 до 5,5% - най-високият такъв от 22 години насам.

При централната банка на САЩ промяната на курса започна през юли, когато тя обеща, че зад решенията на Федералната комисия за отворен пазар ще стоят актуалните данни. Макар да запази ястребовия тон на срещата си през септември, централната банка направи първата пауза в безпрецедентния си цикъл на затягане на паричната политика. Оттогава насам Фед не е повишавал лихвите си, но заяви, че не бърза да обявява победата си над инфлацията или да понижава лихвите. Тезата на централните банкери е те да останат по-високи за по-дълго време. Пазарите обаче, както при АЦБ приеха няколкото последователни паузи като знак, че намаления през 2024 г. ще има, тъй като инфлацията и се забави, достигайки 3,1% през ноември.