Производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и основно от вятърни паркове, изпращат трудна 2023 година, пише Ройтерс. След години на ниски производствени разходи и стабилни оценки, днес водещите в сектора се приземяват твърдо. Между юни и края на ноември цените на акциите на лидери в сектора като датската Orsted или производителя на вятърни турбини Siemens Energy паднаха с 50%.
Към края на ноември глобалният индекс на соларните компании MAC Global Index е с около 40% по-нисък спрямо началото на годината. Има няколко малки изключения като например Iberdrola, First Solar и SSE. През 2022 година акциите на First Solar поскъпнаха с 80%, но този ръст остава в историята и през първите 11 месеца на годината е в рамките на малко под 7 на сто.
Перспективите през 2024 година не са много по-позитивни, особено и ако властта в САЩ вземе Доналд Тръмп. Според анализаторите това ще означава орязване на предвидената в Закона за ограничаване на инфлацията подкрепа за зелената енергия (в размер на 369 млрд. долара).
На този етап дългосрочната тенденция за зелените инвестиции е позитивна, а според изчисленията на Международната агенция за енергетика (МАЕ) инвестициите в зелена енергия ще надхвърлят тези за изкопаемите горива - 1,7 трилиона долара, спрямо 1 трилион долара. В същото време капацитетът на соларните и вятърните централи трябва да се утрои до 2030 година, за да бъдат постигнати целите на Парижкото споразумение - недопускане на повишаването на глобалните температури с повече от 1,5°С до края на столетието.
Перспективите пред соларните панели и вятърните турбини на сушата изглеждат по-добри спрямо офшорните паркове, на които натежават по-големите капиталови разходи.
Годината действително е разочароваща за зелените производители на енергия и секторът е в застой, пише и Nasdaq. Според оценките обаче е прекалено рано да бъдат отписани и техният потенциал тепърва ще се разгръща.
* Материалът има информационен характер и не е препоръка за инвестиционно решение