След бурна година еврозоната е водещият избор на световните пазари на облигации

За инвеститорите, които смело твърдяха, че „облигациите се завърнаха“ през една турбулентна година, дългът на еврозоната бе големият победител, а влошаващата се икономика с по-затегнати разходи означава, че привлекателността му ще се задържи и през 2024 г., пише Ройтерс.

Очаква се пазарът на държавен дълг в еврозоната, на стойност около 10 трлн. долара, да осигури възвръщаемост от 6,5% тази година, възстановявайки се след две години на отрицателна възвръщаемост по световните облигации заради ускоряващата се инфлация.

Пазарът се представи много по-силно от американския, с възвръщаемост от 3,5% тази година, и от британския, с възвръщаемост от 2,4%, показват ICE индексите на Bank of America.

Италианските държавни облигации, които са в епицентъра на тревогите около влиянието на рекордните скокове на основните лихви, носят възвръщаемост от почти 9%.

За някои това е само началото.

„Сега реализираме повечето от наистина големите ни бичи позиции по ДЦК през Европа, защото там картината на растежа е наистина слаба“, казва Майл Ридъл, старши портфолио мениджър в Allianz Global Investors, който се е прехвърлил от пазара на облигации в САЩ и Канада към Европа.

Инфлацията в еврозоната отслабва бързо, а рецесията в края на годината приближава. Очаква се съюзът да се разрасне само с 0,6% следващата година, което е наполовина на темпа в САЩ, показва анкета на Ройтерс, което засилва аргументите за германските облигации като убежище.

Удар за 60 млрд. евро върху бюджета на Германия от конституционния му съд може да ограничи растежа през следващата година с до 0,5%, тъй като Берлин ограничава разходите, за да се завърне към „дълговата спирачка“, ограничаваща новите заеми.

По-затегната фискална политика

Крис Джефри, ръководител на стратегията по лихвите и инфлацията в Legal and General Investment Management, казва, че решението на германския съд подкрепя позицията му да предпочете европейските облигации пред американските.

„Това ще бъде по-строга фискална политика, която е достатъчно голяма да бъде от значение на макро ниво“, казва той, отбелязвайки, че ограничаването на германските разходи се случва точно когато финансовите министри на еврозоната се опитват да реформират фискалните правила за страните членки, които се стремят да ограничават дефицитите.

Друго предимство: за разлика от САЩ, в нито една от големите икономики в съюза няма да има избори следващата година. Това премахва потенциален източник на допълнителен разходен натиск в година на високи нужди от финансиране, докато централните банки продължават да свиват балансите си.

Европейските нужди за финансиране също са високи, но новият дълг, оставен на инвеститорите след покупките от Европейската централна банка (ЕЦБ), наподобява повече тазгодишния, а инвеститорите ще трябва да се напаснат към много по-високото емитиране на дълг в САЩ, отбелязва BofA.

Решението на ЕЦБ от четвъртък да прекрати реинвестициите в облигации по пандемичната си схема (PEPP) до края на 2024 г., вместо да ги спре по-рано, добави бичи настроения.

Този план „е по-постепенен от очакваното и би трябвало да бъде управляем, включително защото ЕЦБ ще запази възможността си да използва реинвестициите по гъвкав начин през следващата година“, казва Фредерик Дюкрозе, ръководител на макроикономическите проучвания в Pictet Wealth Management.

Тези реинвестиции подкрепят държави като силно задлъжнялата Италия, докато ЕЦБ избира кои държавни облигации да купува. Високият дефицит на Италия повдигна въпроси за допустимостта ѝ по схемата за изкупуване на ценни книжа от ЕЦБ, чието значение ще нарасне, когато PEPP приключи.

Дръжте се здраво

Има обаче и рискове.

Първо, високата волатилност. Ръстовете в края на годината следват някои крайни ценови колебания, като държавните облигации бяха ударени силно през февруари и септември. Трите топ тримесечия за европейските ежедневни обеми на търговия с облигации от 2014 г. насам са от тази година, съобщи Асоциацията за финансови пазари в Европа (Association for Financial Markets in Europe, AFME) в понеделник.

Ръководителите на дългови агенции казват, че хедж фондовете помагат да се запълни празнината, оставена от ЕЦБ.

Освен това един звезден ръст в края на годината означава, че доходността по германските държавни ценни книжа, която се движи обратно на цените, е спаднала до нива, които някои банки прогнозират за края на 2024 г., т.е. допълнителни понижения биха били ограничени.

А Италия може да загуби своя блясък, особено ако новите правила на ЕС подновят контрола върху финансите ѝ. Кал Ел-Уахаб, ръководител на отдела за търговия с ДЦК за Европа, Близкия изток и Азия в BofA, очаква по-доброто представяне в еврозоната да се фокусира върху Германия, тъй като високите нужди от финансиране вероятно ще натежат върху Италия.

Всякакви признаци на намаляващо търсене от страна на инвеститорите на дребно, което е ключово за спирането на финансирането на Италия тази година, също може да натежи върху дълга ѝ, предупреждава Barclays.

Спад при британските облигации?

От другата страна на Ламанша очакванията са британската икономика да нарасне само с 0,4%, така че компании като Riddell на Allianz залагат много и на британски облигации.

И все пак инфлацията, анатема за инвеститорите в облигации, остава по-голямо предизвикателство. Според проучване на Ройтерс очакванията са тя да бъде 3% през следващата година спрямо 2,5% в еврозоната и 2,6% в САЩ.

Нуждите на Обединеното кралство от финансиране, които следващата финансова година ще са вторите по големина в историята на страната, също се смятат за по-предизвикателни.

„Виждаме липса на търсене от инвестиционни фондове, базирани на задължения (LDI), през цялата година, което е една от причините [британските] облигации да се представят по-слабо“, каза Ел-Уахаб от BofA. LDI фондовете инвестираха в пенсионни фондове в центъра на миналогодишната криза с „минибюджета“ на Острова.

Крег Инчес, ръководител на лихвите и паричните средства в Royal London Asset Management, казва, че е по-притеснен от високите емисии във Великобритания, където той заема „неутрална“ позиция, в сравнение със САЩ, като намаляващият апетит на пенсионните фондове го „изнервя“ .