БФБ през 2023 г.: Импулс за растеж, но с таван

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, е вече история. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

След едно загубено десетилетие (и даже повече) Българската фондова борса (БФБ) показа, че има импулс, след като основният индекс SOFIX достигна 15-годишен максимум.

Импулсът обаче не е особено стабилен. Водещите световни индекси записаха по няколко рекорда в последните години. БФБ продължава да страда от същите проблеми, за които се говори от години – слаба ликвидност, недостатъчно атрактивни емитенти, което води до следващия – недостатъчно големи инвеститори, липса на търговия с деривати и т.н.

Основен двигател на SOFIX да достигне до 15-годишния максимум са две акции. Това не е непременно проблем, защото и Dow Jones се движи най-вече благодарение на динамиката на седемте големи технологични акции.

Като цяло последните две години видяхме раздвижване на пазара благодарение на листванията на развиващи се компании на beam пазара и засилване на позитивните настроения. През годината имаше и множество листвания на облигации предвид условията и интереса на пазара заради ситуацията при лихвите, с първи публични предлагания на облигации и на beam пазара, и на регулиран пазар. Това обаче не е достатъчно за набиране на по-висока скорост на растежа.

„Шелли груп“ и „Софарма“ като двигател на SOFIX

Към края на ноември SOFIX отбеляза 24% ръст от началото на годината в сравнение със същия период на 2022 г., с което попада в топ 10 на индексите на страните от Централна и Източна Европа. „Шелли груп“ (предишно наименование „Алтерко“) и „Софарма“ са акциите с най-голям принос за този растеж.

Към 18 декември акциите на „Шелли груп“ поскъпват с над 110% в последната година, а на „Софарма“ – с над 65%. „Софарма“ увеличи и капитала си по-рано през годината, с което постигна пазарна капитализация от над 1 млрд. лева. Това са двете акции от индекса с най-голяма ликвидност, като към тях се присъединяват и акциите на „Доверие Обединен Холдинг“.

Допълнителен тласък на индекса дават и акциите на ПИБ, БФБ-София, „М+С Хидравлик“ и „Фонд за недвижими имоти България“ (ФНИБ).

Същевременно най-силен натиск върху индекса оказват акциите на „Неохим“. След рекордната 2022 г., въпреки енергийната криза, дружеството значително свива продажбите си през тази година и отчита загуби, което доведе до над 33% спад при акциите за период от една година.

„Химимпорт“ и „Еврохолд България“ също оказват натиск върху SOFIX със спадове от по над 15%. „Еврохолд“ изтри значителна част от пазарната си оценка покрай отнемането на лиценза на румънското му застрахователно дружество.

Като цяло сътресенията на международните пазари около вдигането на лихвите и опасенията за рецесия отново не се отразиха на SOFIX и на българския капиталов пазар като цяло. Тази своеобразна откъснатост на българската борса донякъде може да се каже, че я превръща в нещо като убежище при по-сериозна криза на световните пазари. Това обаче не може да продължи още дълго и си има своята цена - отблъскване на инвеститори и спираловидно спускане.

Липса на ликвидност и нови емитенти

Малкият размер на пазара и по-ниската инвестиционна култура се отразяват на ликвидността. БФБ никога не се е отличавала с особено голяма ликвидност. Ако се появи инвеститор, който иска да влезе с по-голяма сума в някоя позиция, сделка може и да не се осъществи, а ако се осъществи – да има силен натиск върху цените.

По същия начин, за инвеститорите е трудно да излязат от позиции, които искат да освободят, и може да им се наложи да платят по-висока цена за това.

Участниците на българския капиталов пазар, които търгуват активно, са малко, и в последно време те са основно индивидуални инвеститори с малки или средни по обем капитали. Институционалните инвеститори – основно пенсионните фондове като такива играчи, се отдръпнаха от пазара.

Един от начините те да бъдат привлечени обратно са новите листвания. БФБ реално не страда от липса на принципно нови емитенти – в последните две години имаше атрактивни листвания на развиващи се компании на пазар beam. Те обаче не са способни да привлекат институционалните инвеститори, а и влязоха в период на затишие заради проблемите на световната икономика и очакваната криза.

На борсата ѝ липсват качествени нови емитенти на регулиран пазар. В последните две години има само две компании, които излязоха на регулиран пазар – „Телематик Интерактив България“ и „Булметал“, която осъществи предлагането си през декември. Това не е достатъчно за раздвижване на големите инвеститори на пазара.

Това донякъде е следствие на по-ниската инвестиционна култура – в България банките остават основен източник на финансиране за бизнеса, а степента на прозрачност, която се изисква от публичните компании, не е по нрава на някои бизнеси. Това важи всъщност и за много от листнатите компании, които все още нямат нужното ниво на прозрачност спрямо инвеститорите. Хубавото е, че това се променя и в последните години все повече от компаниите започват да комуникират открито с техните акционери.

Ситуацията обаче не е задоволителна, а от това страдат най-вече миноритарните акционери в дружествата. Има изгледи за подобряване заради въвеждането на новите европейски стандарти за нефинансово отчитане и очакваното рейтинговане на българските публични компании от гледна точка на ESG критерии. Предстои да видим какво ще постигне това, когато бъде въведено в пълния му обхват.

Допълнителна ликвидност към пазара би се насочила при пускането на нови инструменти – търговия с различни деривати, въвеждане на къси продажби, вторична търговия на държавни ценни книжа (ДЦК), отворена за индивидуални инвеститори. Последното изглежда възможно да бъде въведено по-скоро предвид разговорите по темата и примера на борсите от съседни държави – Румъния и Северна Македония, които вече имат положителен опит.

Годината на облигациите

2023 г. може да се каже, че е годината на облигациите на БФБ. За търговия бяха регистрирани повече от 20 емисии, повечето за вторична търговия. Осъществиха се и две първични публични предлагания на облигации – първото на пазар beam (на Финансова къща „Логос-ТМ“) и на регулиран пазар (на холдинговата компания зад брандовете за потребителско кредитиране CrediHelp и MoneyPlus „Финанс Плюс Мениджмънт Холдинг“ АД).

Интересът към облигациите не е изненадващ. От миналата година водещите централни банки увеличават лихвите с рекордно бързи темпове, за да укротят инфлацията. Това обаче не се отразява толкова бързо в банковите лихви по депозитите, а пазарите на акции преминават през бурни времена, което прави облигациите логичен избор за много инвеститори, търсещи доходност.

Първичните предлагания и някои от емисиите, регистрирани за вторична търговия, са добре приети от инвеститорите на БФБ.

С трепет се говори и за евентуално отваряне на търговията на ДЦК от индивидуални инвеститори, което е много вероятно да се случи през 2024 г.

Като говорим за доходност, на БФБ има избор от компании с доста добра дивидентна доходност. Някои компании са задължени да раздават дивиденти – това са дружествата със специална инвестиционна цел. Други са заложили раздаването на дивиденти в устава си, а трети спазват дългогодишни традиции, например дружествата от групата на „Стара планина холд“.

През следващата година дивидентите вероятно няма да са така щедри заради забавянето на индустрията в световен мащаб, което се пренася и на българска територия, и спада на цените на енергоносителите и храните. Има дружества, които разполагат с достатъчно резерви, които биха могли да насочат към акционерите, но едва ли биха бръкнали дълбоко в джобовете заради турбулентните времена, през които преминават.

Българската икономика е силно свързана с европейската чрез Европейския съюз и еврозоната, откъдето са най-големите ни търговски партньори. Евентуална по-сериозна криза в тези партньори със сигурност би се отразила в значителна степен и в България, вкл. и върху капиталовия пазар.

SOFIX е далеч от рекордно високите стойности от над 1900 пункта, отчетени през 2007 г., и едва ли ще видим подобни стойности скоро, ако не се предприемат мерки за привличане на нови, качествени емитенти и подобряване на ликвидността. Това обаче не е нещо, което зависи на 100% само и единствено от борсата. Необходима е цялостна държавна политика за развитието на капиталовия пазар – нещо, за което от години много се говори, но реално малко се работи.

Материалът има информационен характер и не представлява препоръка за вземането на инвестиционни решения!