Фондовете от Европа, Африка и Азия за приходи от акции с пасивно проследяване на индекси постоянно се представят по-слабо от активно управляваните фондове през последното десетилетие, сочи проучване на Morningstar.
Констатацията е необичайна, тъй като се счита, че по-голямата част от активните фондове обикновено осигуряват по-лоша възвръщаемост от по-евтините пасивни алтернативи за значими периоди от време, след като се вземат предвид таксите за управление, пише Financial Times.
„Активните мениджъри на доход от глобален капитал непрекъснато превъзхождат пасивните фондове и демонстрират ясно предимство“, коментира Моника Калай, директор изследвания пасивни стратегии за региона на Европа, Близкия изток и Африка в Morningstar.
Втори поглед на резултатите от изследването обаче показва, че разликата в представянето до голяма степен се дължи на по-сериозния фокус на пасивните фондове върху акциите с малка капитализация и стойност.
Анализът се основава на борсово търгувани фондове с глобален доход от акции и взаимни фондове от Европа, Африка и Азия – сектор на стойност 123 млрд. евро, който отчете рекордни нетни входящи потоци от близо 20 млрд. евро през 2022 г.
Общо 19 фонда в региона, които проследяват индекси, притежават комбинирани активи от над 10 млрд. евро. Те обаче са възвърнали 6,4% на база претеглени активи през годината след приспадане на таксите в сравнение с 11,2% за активно управляваните фондове.
Подобна е ситуацията за 5-годишен период (4% срещу 5,2%) и за десетгодишен период (4,5% срещу 5,6%), но са се справили по-добре за три години (10,7% срещу 9,4%).
През последното десетилетие 61% от наличните 118 активни фонда през 2013 г. са оцелели и са надминали пасивните им алтернативи.
Калай приписва тези изненадващи данни на разликата в позиционирането между активните и пасивните фондове. Пасивните фондове „обикновено предпочитат по-висока доходност, стойност и по-малки акции“, каза тя. „В едно десетилетие, когато стойността и малките акции се представиха по-слабо в сравнение с големите и растящи компании, тази разлика в стратегията е ключова“, коментира тя.
Тези разлики произтичат от най-ранните фондове за пасивен капиталов доход, които проследяват индекса Stoxx Global Select Dividend 100. Фокусът е върху максимизирането на доходността, със силен уклон към стойността, допълва тя.
За разлика от тях, „активно управляваните фондове често избягват най-високодоходните акции и вместо това комбинират доходност с растеж на дивидентите, за да изградят по-стабилно и балансирано портфолио“, посочват от Morningstar. Мениджърите на активно управляваните фондове не само оценяват потенциала за растеж на дивидентите, но и тяхната устойчивост, за да избегнат сривове.
Алън Милър, главен инвестиционен директор в SCM Direct, базиран в Лондон мениджър на богатства, фокусиран върху пасивни фондове, смята, че това е решаващ момент за пазара. Според него дивидентната доходност е ключова за разликата между пасивните и активно управляваните фондове.
„Много от активните фондове имат значително по-ниска доходност от пасивните, тъй като пасивните мениджъри са склонни да играят в акции с традиционна стойност, докато активните мениджъри изглежда търсят комбинация от стойност и качество“, посочва той.
„Много дивидентни борсово търгувани фондове разглеждат историческите дивиденти и не се опитват да предвидят дали дивидентът е устойчив. Това ги води до акции с по-голямо тегло, които са на ръба да намалят дивидентите си, както направиха много от акциите от ресурсния сектор през 2015 г. и 2020 г. Много висок дивидент често е червен флаг за компаниите“, допълва Питър Слийп, старши портфолио мениджър в 7 Investment Management.
От Morningstar посочват и че активните фондове са по-гъвкави и „обикновено не се изисква да продават незабавно, ако една компания намали или отмени дивидента си, което за икономически жизнеспособен бизнес често е най-лошият момент за хвърляне на кърпата“.
Един такъв пример са акциите на InterContinental Hotels Group. Компанията спря да плаща дивиденти през 2020 г. заради пандемията. В резултат на това много пасивни фондове бяха принудени да продадат акциите на ниска стойност, за да поддържат възвръщаемостта, докато активно управляващите фондове имаха свободата да изберат какво да направят в ситуацията.
Според анализа все повече пасивни фондове вграждат прогнозна доходност в стратегията си, а не гледат само историческата. Други се насочват към „качествени“ акции, със стабилни печалби и висока възвръщаемост на капитала.
Слийп обаче не е убеден в този подход и отбелязва, че стойността, високият дивидент и малката капитализация са фактори, за които е доказано, че работят в дългосрочен план. „Добър начин да се представите по-слабо от пазара е да преследвате по-добре представящите се през последните три години акции“, заключава той.
Материалът има информационен характер и не представлява препоръка за вземането на инвестиционно решение!