Защо цените на златото удрят нови рекорди?

Перспективата основните лихви да са достигнали върха си тласка цените на златото към нови рекорди.

Фючърсите върху златото за доставките през декември достигнаха 2071 долара за тройунция в петък, задминавайки предишния си връх от 2051,50 долара за тройунция, ударен през август 2020 г. Златото напредва през седем от последните осем седмици, с което ръстът му за тази година достига 11%. Това поставя фючърсите напът към най-доброто си годишно представяне от 2020 г., когато Covid-19 смаза икономиката, а ценният метал поскъпна с 24%, пише Wall Street Journal. Фючърсите поевтиняха с 2,3% до 2024,10 долара за тройунция в понеделник.

Рекордът се следи внимателно от Wall Street, където златото стои в пресечната точка между няколко пазарни течения в особено озадачаващ момент. Хората често купуват ценния метал като защита срещу инфлацията, но инфлацията се забавя. Златото привлича инвеститори, търсещи да се прикрият от икономическите спадове, но икономиката остава силна, а очакванията, че ще се забави само умерено, макар и спорни, подхраниха ръстовете на акциите.

Мнозина се позовават на потенциала за намаляване на лихвите от Федералния резерв като фактор за текущото поскъпване на златото. Очакванията, че лихвите ще бъдат понижени, предизвикаха повишения при акциите и облигациите през последните седмици, а инвеститорите залагат, че охлаждането на икономиката ще накара Фед да снижи лихвите със или без рецесия. Доходността по облигациите намалява остро, включително на инфлационно-коригирана база.

Инвеститорите често се насочват към златото вместо към облигациите, когато доходността, коригирана спрямо инфлацията, известна като реална доходност, се понижава. Това свива ползите от редовните плащания по облигациите в сравнение със златото, което не изплаща доходност. Това бележи и промяна спрямо последните години, когато нарастващата реална доходност натежа на цените на златото, разочаровайки онези, които хвалеха потенциала на метала като защита срещу скока на инфлацията. Спадът в доходността повлече и долара надолу, правейки златото по-евтино за инвеститори извън САЩ.

Инвеститорите обикновено купуват злато, когато са нервни. Фючърсите първо пресякоха границата от 2000 долара по време на пандемичния възход на златото, скочиха, когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г. и отново се повишиха, когато Silicon Valley Bank се срина през март. Златото поскъпна с над 5% през седмицата, след като „Хамас“ нападна Израел на 7 октомври.

Инвеститорите обаче казва, че изобилстват по-прозаични притеснения, включително опасения, че възходът при акциите и облигациите е повишил цените им твърде много, особено ако икономиката попадне в рецесия.

„Златото се превърна в заместител за очакванията за намаляване на лихвите от Фед общото нещастие“, казва Ники Шийлс, стратег по металите в MKS PAMP.

Последният възход подкрепи акциите на миннодобивните компании. Борсово-търгуваният фонд VanEck Gold Miners, който държи акции в компании като Newmont, Barrick Gold и Agnico Eagle Mines, отчита ръст на входящите потоци през ноември и повиши стойността си с 12% през месеца спрямо ръст от 8,9% за индекса S&P 500.

Инвеститорите обаче са разединени за самото злато, казва Суки Купър, анализатор по ценните метали в Standard Chartered. Отделни лица купува златни монети с бързи темпове, което според нея се дължи на опасения за геополитическия риск. В същото време борсово търгувани фондове като SPDR Gold Shares, които държат физически метала, отчитат изходящи потоци тази година, което според Купър се дължи на професионални парични мениджъри, отказващи се от златото за сметка на активи с по-висока доходност.

„Златото е супер недостатъчно инвестирано и всички го мразят“, казва Клайн. „Обичам факта, че липсва позиционирането“, посочва още.

Друг фактор, захранил покачването на цените през 2020 г., е последният тласък на много от централните банки по света към златото. До голяма степен те бяха нетни продавачи на злато в продължение на десетилетия след 1971 г., когато американският президент Ричард Никсън отразя връзката между златото и долара. Централните банки обаче станаха купувачи през световната финансова криза от 2008 г., търсейки начини да диверсифицират притежанията си, казва Кришан Гопол, старши анализатор в World Gold Council.

Водени от тези в Китай, Полша и Сингапур, централните банки тази година са напът да задминат рекордните си покупки на злато от 2022 г., когато купените от тях около 1100 метрични тона формираха почти 30% от световната миннодобивна продукция. Покупките от централните банки бяха ключова причина стойността на златото да остане стабилна миналата година въпреки стръмното покачване на лихвите, казва Акаш Доши, ръководител на суровинните проучвания за Северна и Южна Америка в Citigroup.

„Структурното ценово дъно за златото е високо“, казва Доши, „а централните банки са голяма част от тази история“.

Някои фактори все още работят срещу златото. Разпродаване на облигации може да генерира обрат в реалната доходност. Има вероятност и толкова високи цени да забавят закупуването на физическо злато – от централни банки, но и в Китай и Индия, които са двете страни най-големи купувачи на кюлчета, монети и бижута, казва Джеймс Стийл, главен анализатор по ценните метали в HSBC.

Стийл добавя, че нивата на рециклиране са скочили на места като Индия, когато цените достигнаха 1900 долара на тройунция, тъй като повече потребители искаха да се възползват от високите цени на златото. „Ако на практика нямате подкрепа от клиенти на дребно, тогава наистина имате само инвеститори, които да продължат да поддържат пазара“, каза той.

Въпреки това анализаторите на Wall Street като цяло са бичи настроени към средносрочните перспективи пред златото. J.P.Morgan прогнозира, че серия от намаления на лихвите от Фед между втората половина на 2024 г. и първата половина на 2025 г. ще вдигнат цените до 2300 долара.

Трейдърите сега са фокусирани върху срещата на Фед следващата седмица. Независимият търговец на метали Тай Уонг, ветеран с 30-годишен опит на пазарите, се въздържа от това да увеличи основната си дълга позиция по златото, защото смята, че централната банка вероятно ще сигнализира за по-бавен темп на намаляване на лихвите, отколкото пазарът очаква.

„Наистина мисля, че пазарът изпреварва себе си“, казва Уонг. „Тази среща на Фед ще бъде много важна за нулиране на очакванията“, посочва още.