Страхът от де-екуитизация е неоправдан

По време на реч, на която присъствах наскоро в Цюрих, се засмях на иронията, че хора (като мен), за които се предполага, че не им се дава трибуна, всъщност не страдат от това. Навсякъде сме канени да се оплакваме на висок глас, че ни заглушават, пише коментаторът на Financial Times и бивш практик в областта на инвестициите Стюърт Кърк.

Подобно прекъсване на връзката с реалността се отнася за популярния страх, че акциите са в упадък - като компаниите и инвеститорите избягват публичните пазари. Това, че индексите продължават да растат, се игнорира удобно.

Например, британският индекс FTSE 100 се е повишил с около 70 процента в номинално изражение през двете десетилетия, през които се е случила така наречената де-екуитизация, а пазарната капитализация на американските акции се е учетворила. По-малките акции, които уж пострадаха най-много, нараснаха още повече.

Следователно британският финансов министър Джеръми Хънт беше прав, когато се противопостави на исканията за въвеждане на спестовен продукт, който облагодетелства местните акции. Това би било грешно решение на проблем, който не съществува.

Всъщност, трудно ми е да се сетя за нещо, пише авторът, за което инвеститорите и политиците да трябва да се интересуват по-малко. Възгледът за изчезването на акциите обърква обема и стойността, първичните и вторичните пазари и надценява значението на акциите.

Абсолютният брой акции в обращение ни казва много малко за здравето на даден пазар или компания. Вземете Apple. Компанията е увеличавала акциите си (сплит) пет пъти, откакто стана публична преди 43 години. В три случая инвеститорите получиха по две акции за всяка притежавана от тях. Веднъж сплитът беше седем към едно, и веднъж четири към едно.

Никой не приветства тези събития като триумфи на „ре-екуитизацията“ - и с право. Цената на акция на Apple беше логично коригирана надолу след всеки сплит (за да се запази капитализацията на компанията – бел. прев.)

По същия начин трябва ли да критикуваме Уорън Бъфет – този, който насърчи повече от всеки друг хората да инвестират – за това, че никога не е разделял акциите от клас А на своя конгломерат Berkshire Hathaway? Или защо да не принудим всички публични компании да отделят и листнат на борсата едно от своите подразделения на базата, че това ще създаде нови акции? Това би увеличило и броя на публичните дружества.

Истинският маркер за пазарен успех е възвръщаемостта на акционерите, а не броят на публичните компании или акциите им. Япония има два пъти повече листнати дружества от Великобритания. Излишно е да са казва, че годишната възвръщаемост на акционерите им не е двойна, нито икономическият растеж на страната.

Възвръщаемостта също така обяснява защо пазарите не са нараснали повече през последното десетилетие - оплакване, направено от пазарните песимисти. Повечето компании изплащат част от свръхпечалбите си, което стопира потенциалното увеличение на тяхната пазарна капитализация.

Например, докато пазарна капитализация се е увеличил само с 10% за индекса FTSE 100 през последното десетилетие, общата възвръщаемост на акционерите, която включва и дивидентите, е 60 процента. Общата възвръщаемост за малките листнати фирми в Обединеното кралство е повече от два пъти по-голяма от ръста на тяхната пазарна капитализация.

Дори ако броят на акциите беше важен, насърчаването на инвеститорите да купуват местни акции - може би чрез продажба на чуждестранни - не би помогнало. Това е втората заблуда на де-екуитизацията, родена от объркване на първични и вторични пазари.

По всякакъв начин трябва да се насърчават местните инвеститори да участват в първични публични предлагания (IPO). Те помагат на компаниите и насърчават растежа. Но закупуването на вече издадени акции не води до нищо подобно. Вложеният кеш (от купувачите) трябва да е равен на изтегления (от продавачите).

По същия начин пазарите на акции не стават евтини в дългосрочен план, защото застрахователите, да речем, са преминали към облигации по счетоводни причини. Някой е купил тези акции и цената, на която се търгуват, а оттам и привлекателността на пазара, в крайна сметка е функция на паричните потоци и други основни фактори.

Но, оплакват се брокери, броят на IPO-тата намалява! И това водело до пагубна спирала от по-нисък интерес, по-ниски оценки и все по-малко публични листвания. Още по-лошо, по-новите компании са склонни да бъдат по-динамични, така че пазарите закърняват, както и икономиките.

Отново, не се притеснявайте. Важното е създаването на нов бизнес, а не дали набраният капитал е публичен или не. В Обединеното кралство новите компании са се увеличили с 13% през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. В сравнение с преди десетилетие над 90 хил. фирми повече са се появили между юли и септември - среден годишен темп на растеж от почти 6 процента.

Освен това има други начини, по които компаниите могат да се финансират, например чрез старомодните заеми, както индустриална Германия много добре знае. Нещо повече, защо се тревожим толкова много за размера на съществуващия собствен капитал и пренебрегваме кредита?

Дългът на нефинансовите корпорации е с 50 процента по-голям, отколкото беше преди десетилетие. Той дори нарасна тази година, тъй като глобалните разходи за заеми се повишиха. Домакинства се насочиха към кредитните фондове и направиха състояние - това трябва да се приветства.

Разбира се, предпочитанието на инвеститорите към облигациите за сметка на акциите ще се промени с течение на времето, както при компаниите. Това се дължи на много фактори, от лихвените проценти и печалбите до пазарния дух и регулациите.

Ниските лихвени проценти благоприятстваха дълговото финансиране продължително време, но дори и тогава капиталовите пазари процъфтяваха. И в крайна сметка няма значение от гледна точка на оценките как компаниите набират капитал, както доказаха финансовите учени Франко Модилиани и Мъртън Милър през 50-те години. Това, от което винаги се нуждаем обаче, са повече страхотни бизнеси.

Собственият капитал може да бъде емитиран, заличаван и разделян - точно както и компаниите. Но не се тревожете, че ще изчезне, завършва Кърк.