Фондовите борси между думите и действията

Цикълът от лихвени повишения на най-важните централни банки премина през няколко фази от началото на руската инвазия в Украйна, когато инфлацията по света започна да се ускорява и наложи затягане на паричната политика на регулаторите. Идеята им беше да повишават лихвите, докато инфлацията не се забави устойчиво, но повече от година това не се случи.

По време на този процес централните банкери осъзнаха, че в по-общата картина остават и икономиката, безработицата и ръстът на заплатите и заеха нова позиция, зависима от данните. Пазарните участници, внимателно анализиращи думите и действията на централните банкери, също започнаха да следят какво се случва на статистическия фронт и всеки признак на забавяне на инфлацията ги успокояваше, че вече е време за пауза, че лихвите вече са достигнали своя пик и предстои разхлабване.

Никоя от централните банки обаче не подкрепи оптимизма на инвеститорите въпреки добрите новини за цените в последно време и все по-вероятното „меко кацане“ на икономиките. Регулаторите направиха точно обратното – подчертаха, че е прибързано да се празнува победата над инфлацията. В крайна сметка не само данните, а и това какво говорят централните банкери и какви нагласи създават у инвеститорите се оказва ключово.

В последно време мантрата „по-високи лихви за по-дълго време“, първоначално използвана от гуверньора на Федералния резерв Джером Пауъл и впоследствие възприета и от Европейската и Английската централна банка дава няколко жокера на пазарите. Първият е, че паричната политика ще остане затегната за по-голям период от времe, а вторият - че дори последните данни да показват забавяне на инфлацията, това не е гаранция за лихвени понижения. Паричните пазари обаче решиха да ги игнорират и се наложи централните банкери в изявленията си да потвърдят своите намерения да не понижават лихвите все още.

Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че тя и служителите ѝ са стигнали до етап „в който можем да се огледаме и да оценим въздействието на затягането на паричната политика до момента“. „Вече направихме доста“, заяви Лагард. „Предвид мерките, които взехме до момента, можем да наблюдаваме много внимателно компонентите на нашия живот като заплати, печалби, фискални и геополитически промени и със сигурност начина, по който нашите тези мерки оказват влияние върху нашия икономически живот, за да решим колко дълго трябва политиката ни да остане рестриктивна и какво решение трябва да вземем – дали да повишим, или да намалим лихвите“.

Гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел потвърди тази гледна точка в четвъртък, като каза, че би било „грешка“ разхлабването на паричната политика да започне твърде рано, но паричните пазари продължиха да залагат на лихвени понижения, очаквайки такива още през април.

Английската централна банка (АЦБ) също няма да се откаже от борбата си с инфлацията въпреки признаците, че икономиката на Обединеното кралство отслабва, заяви главният икономист на регулатора Хю Пил. Във Великобритания пазарните нагласи също бяха за понижение, но след като министърът на финансите Джереми Хънт представи най-големия пакет данъчни облекчения от близо 40 години насам по време на есенното си изслушване, трейдърите се отказаха от първоначалната си прогноза и приеха, че АЦБ вероятно ще запази лихвите си непроменени до следващия септември.

От Федералния резерв на САЩ пък публикуваха протокола от последната си среща миналата седмица, от който стана ясно, че ръководителите на Федералния резерв са се съгласили на последното си заседание, че може да възприемат предпазлив подход към повишаването на лихвите занапред и че ще се наложи да ги вдигнат само ако следващите данни покажат недостатъчен напредък към забавянето на инфлацията. Те не дадоха директни насоки на инвеститорите какво ще се случи в бъдеще, но залозите на пазарните участници за лихвени понижения се увеличиха с публикуването на данните. Събраната информация с инструмента FedWatch на CME Group показа, че според тях има 60% шанс Фед да понижи лихвите си на заседанието в края на април 2024 г.

Тези коментари раздвижиха пазарите миналата седмица, като всички от тях следваха своя собствена тенденция.

Щатските индекси удължиха серията си от седмични повишения до един месец. За седмицата бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се повиши с 1,22% до 35 390,15 пункта, широкият измерител S&P 500 напредна с 1,10% до 4559,34 пункта, а технологичният показател Nasdaq Composite записа ръст от 1,06% до 14 250,85 пункта. Серията от четири последователни положителни седмици беше най-дългата за S&P 500 и Nasdaq от юни, докато за Dow това беше най-доброто представяне от април насам.

На Стария континент борсите също се оцветиха в зелено за втора поредна седмица, като френският измерител CAC се повиши с 0,91% до 7296,93 пункта, а германският показател DAX регистрира ръст от 0,59% до 16 004,6 пункта. Само британският индекс FTSE отстъпи с 0,25 на сто до 7477,64 пункта.

В Азиатско-Тихоокеанския регион седмицата беше неблагоприятна за основните показатели, а хонконгският Hang Seng записа най-голям спад в региона, понижавайки се с 2,27% до 17 525,06 пункта. Японският Nikkei 225 изтри 0,33% от стойността си до 33 447,67 пункта, а в континентален Китай индексът Shanghai Composite се понижи с 1,40% до 3031,7 пункта.

С това инвеститорите обърнаха още една сравнително спокойна седмица заради Деня на благодарността в САЩ и официален празник в Япония, заради който пазарите останаха отворени и се подготвиха за последната седмица на ноември, изпълнена с нови ключови статистически данни и събития. А ето и кои са те:

В Съединените щати инвеститорите ще разгледат внимателно данните от доклада за личните доходи и разходи (PCE) за октомври, окончателния резултат за брутния вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие и индекса на мениджърите по поръчките във фабричния сектор на ISM.

Очаква се инфлацията, измерена чрез ценовия индекс на личните доходи и разходи (PCE) да се е забавила до 3,1% миналия месец, достигайки най-ниското си ниво от март 2021 г. насам, а прогнозите за базисната инфлация са тя да е спаднала до 3,5% - най-ниското ниво над две години насам.

Прогнозите за ръста на БВП на САЩ са да бъде ревизиран във възходяща посока до 5% от първоначалните 4,9%, което се дължи на засилените потребителски разходи и стабилния износ. Очаква се данните от ISM да отчетат траен спад във фабричния сектор.

Насоки за посоката на политиката на централната банка на САЩ ще бъдат търсени в речите на няколко централни банкери от Федералния резерв, включително и на гуверньора Пауъл, чието изявление се очаква в петък. Сред останалите важни данни се нареждат и тези за продажбите на жилища в САЩ, цените на имотите на Case-Shiller и предварителни резултати за търговския баланс на стоките.

Освен това сезонът на  отчетите ще продължи с очаквани резултати от Intuit, CrowdStrike, Workday, Snowflake, Synopsys, Salesforce, VMware и Dell.

В Европа фокусът ще бъде върху предварителните данни за инфлацията през ноември в Германия, еврозоната, Франция, Италия, Испания, Холандия и Полша. Годишната инфлация в еврозоната вероятно се е забавила до 2,8%, а тази в Германия – до 3,5%.  

Инвеститорите ще следят и коментарите на централните банкери от ЕЦБ, включително на гуверньора Кристин Лагард, които се очаква да дадат насоки за курса на паричната политика.

В Германия сред другите ключови данни тази седмица се нарежда проучването на потребителските нагласи на GfK и продажбите на дребно. Пазарът на труда също ще бъде на фокус, тъй като се очакват данни за работните места от еврозоната, Германия, Франция и Италия. Освен това Франция и Италия ще публикуват окончателните си резултати за БВП за третото тримесечие, докато Швейцария и Турция ще представят предварителни оценки.

В Обединеното кралство вниманието ще бъде насочено към паричните показатели на Английската централна банка и доклада на CBI за продажбите на търговците на дребно.

Що се отнася до Азия, китайските проучвания за индекса на мениджърите по поръчките ще дадат старта на поредица от икономически данни за ноември, след като октомврийските очертаха смесена картина за въздействието, което допълнителните стимули оказаха върху втората по големина икономика в света.

 В Япония ще бъдат публикувани данни за безработицата през октомври, продажбите на дребно и индустриалното производство, като ще бъдат разгледани и речите на някои от централните банкери на ЯЦБ.

 В Австралия новите данни за инфлацията през октомври ще попаднат под светлината на прожекторите, след като упоритият ръст на цените накара централната банка да възобнови своя цикъл на затягане на паричната политика.

И накрая, търговците на петролния пазар с нетърпение ще очакват резултатите от виртуалната среща на ОПЕК+, насрочена за 30 ноември, тъй като държавите производители са затруднени да постигнат консенсус за нивата на добива в бъдеще.