По-високите лихви са тук, за да останат

Централните банки на водещите икономики по света се очертава да задържат лихвите по-високи за по-дълъг период от време. Около тази теза се обединиха Ивайло Пенев, „ЕЛАНА Фонд Мениджмънт“, Спасимир Маджаров от Amundi, Дончо Донев, „Пощенска банка“, и Николай Ялъмов, "Капман Асет Мениджънт", които участваха в Investor Finance Forum.

Допълнителен натиск върху икономиките оказва спадът на цените на имотите и високите цени на енергоносителите, заради което централните банки в средносрочен план ще се въздържат от резки движения при лихвените нива.

Според експертите инвестициите в облигации са основен тренд на пазарите в момента заради ръстовете на лихвите. Следващото голямо предизвикателство пред пазарите е много вероятно да е евентуалната рецесия, която се очаква от известно време.

Връх на лихвите

След дългия цикъл на понижение и отрицателните лихви се премина в цикъл на почакване, а в момента сме на исторически почти 20-годишен максимум на лихвените нива, коментира Дончо Донев. Според него максимумът на лихвите е достигнат и въпросът е за колко дълго тези нива ще се поддържат от централните банки.

Донев прогнозира, че няма да видим драстично негативно развитие в икономиките, което ще позволи лихвите да останат около тези максимуми от порядъка на около година оттук насетне.

Ивайло Пенев изрази опасения, че инфлацията, заради която лихвите се покачват, още не е отшумяла. По думите му има сигнали, че може да има още повишения на потребителските цени, а това може да доведе и до нови покачвания на лихвите. Според него обаче светът вероятно е близо до върховете на лихвените нива.

Пенев подчерта, че е останало незабелязано, че в последните три месеца са осъществени около 30 понижения на лихвите, които не са от основните централни банки. Това навежда на мисълта, че може би цикълът се обръща, но не е изключено в САЩ и Европа да има още покачвания, прогнозира той.

Икономиките в Европа и Америка, освен повишаването на лихвите, в момента са под преса на други фактори – понижения на цените на недвижимите имоти и по-високи от обичайните средни цени на енергоносителите, допълни Николай Ялъмов. Това носи допълнителна тежест върху индустриите на държавите и в средносрочен план е предпоставка да се задържат политиките на централните банки за ръст на лихвите. Бъдещето ще покаже дали ще се стигне до намаляване на лихвените нива, допълни той.

Спасимир Маджаров допълни, че, ако гледаме САЩ, лихвите на Федералния резерв са над инфлацията и в обозрим период може би няма да има ръстове. От Amundi очакват в средата на 2024 г. да се тръгне в посока намаляване на лихвите в Америка. По думите на Маджаров важното е да се следят данните за спестяванията и заетостта. В момента, в който има сигнал за намаляване и на двете и за ръст на безработицата, ще се обмисля намаляване на лихвите, допълни той.

В Европа обачеинфлацията е по-висока от лихвите, а и икономиката на Европа се влияе повече от ситуацията в Китай, както и от политическата фрагментация заради множеството държави. Има структурни елементи, които не позволяват вдигане на лихвите, затова и в средносрочен план те ще се запазят на достигнатите нива, допълни той.

Облигациите – горещият тренд на пазарите

Дончо Донев посочи, че 2023 г. е годината на облигациите. Пазарът на облигации, дори да има някакви флуктуации, ще се развива активно и сега е моментът за позициониране на инвеститорите, посочи той.

Според него трябва да се опитаме да намерим правилна алтернатива на инвестициите в облигации и на нашия пазар.

Основният риск на пазара на облигации, според Донев, е предвиждането на паричните потоци – и входящи, и изходящи, за да се отговори на нуждите от ликвидност.

Ивайло Пенев изтъкна, че принципът да не се играе срещу Федералния резерв е успешна стратегия. Според него сега е времето да се мисли кога инвеститорите трябва да се позиционират в по-дългосрочни облигации.

Спасимир Маджаров коментира, че на фона на интереса към облигациите никой не отписва акциите акциите, за които се гледа хоризонт 5-7 години и нагоре.

Николай Ялъмов допълни, че в моментите, в които има очаквания за сътресения в икономиките, договорният фонд има съществени предимства. При тези инструменти ликвидният риск е по-малък, не е за пренебрегване и портфейлното разпределение на инвестициите, подчерта той. Според него инвеститорите трябва да преценят качеството на мениджърите, които управляват тези фондове, доколко дългосрочно са се справяли добре и дали имат добра история.

На пазарите се купуват и продават очаквания и съобразно тези очаквания се взимат инвестиционни решения. Нормално е да има нестабилност, заключи Ялъмов.

Що се отнася до Българската фондова борса (БФБ), според Николай Ялъмов операторът е поработил сериозно в последните две години и е върнал интереса на важен сегмент от инвеститорите – най-рисковите инвеститори. Голяма част от българските инвеститори, които искат да поемат максимален риск и бяха повлияни от процесите на криптоиндустрията, намират някакъв смисъл в beam пазара. Дали този смисъл ще е траен – никой обаче не знае, допълни той.

Според него обаче инвеститорите, които искат да влагат трайно парите си, а не краткосрочно и спекулативно, трудно ще намерят риска, който носят българските акции заради политическите процеси, като приемлив.

Според Ивайло Пенев на българската борса в момента има импулс, още повече, че основният индекс SOFIX достигна 15-годишен връх. В условията на по-високи лихви някои компании ще преценят, че набирането на капитал от борсата е по-изгодно, което ще привлече и инвеститори, смята той.

Рецесия или „меко приземяване“

Според Ивайло Пенев всички говорят за рецесия, което означава, че тя може и да не дойде толкова скоро, макар че за различните икономики ситуацията е различна. Според него вероятно това ще е следващото препятствие за пазарите.

Спадът на по-големите пазари е заложено в повишаването на лихвите от централните банки. Кризите, които се появиха, вкл. войната в Украйна и израелско-палестинската война, засягат целия свят и водят до тежка нестабилност в мисленето на хората, допълни Николай Ялъмов.

Ако лихвите са по-високи за по-дълго време, това се бие с теорията за „мекото кацане“, допълни Ивайло Пенев.

Той подчерта, че вече имаме положителни реални лихви – номиналните минус инфлацията дава положително число. Това стимулира спестяванията, т.е. хората с пари в банките не са наказани с отрицателни лихви и допълнителна инфлация. Това означава, че по-малко пари ще се инвестират, поясни Пенев.

Според него идва момента, в който всички взети дългове на нулеви и отрицателни лихви ще започнат да се предоговарят.

Материалът не представлява препоръка за вземането на инвестиционно решение!