Новата нормалност на финансовите пазари отстъпва на новата анормалност

Да се предвиди точно кога пазарите ще отразят макросилите е почти невъзможно. Както отбеляза остроумно икономистът Рюдигер Дорнбуш: „В икономиката нещата отнемат повече време, отколкото си мислите, а след това се случват по-бързо, отколкото сте предполагали“.

Но инвеститорите рано или късно се сблъскват с важна корекция - всички активи ще трябва да бъдат преоценени поради края на три големи тенденции, пише за Financial Times Джейсън Каминс, главен икономист за САЩ на компанията за управление на хедж фондове Brevan Howard.

Вследствие на световната финансова криза пазарите прегърнаха промяната към ниска и стабилна инфлация. В резултат на това лихвените проценти спаднаха до нива, невиждани от Втората световна война – „новата нормалност“. Монетарните власти се възползваха от това, което изглеждаше като безплатен обяд, като натиснаха още повече лихвите и нажежиха икономиката с намаляване на данъците и увеличени държавни разходи.

Но вече не. Фискалното пространство се свива, когато лихвените проценти надхвърлят потенциалния темп на растеж на икономиката, както се случва сега. Следователно се развива порочен кръг: пазарите трябва да отразят рефинансирането на дългове при по-високи лихви, което кара бюджетните дефицити да набъбват спираловидно. Паричната политика също е ограничена. В миналото инвеститорите очакваха „пут опцията“ на Фед - намаляване на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ, когато се появят заплахи за растежа. Тъй като инфлацията в момента е над целта, централните банкери не са в състояние да смекчават шоковете за реалната икономика или пък волатилността на финансовия пазар. Епохата на "пут опцията" на Фед свърши.

В същото време две благоприятни структурни сили в световната икономика приключват. Първо, „китайската мечта“ на президента Си Дзинпин сложи край на 40-годишната епоха „да забогатяваш е славно“. В бъдеще Китай ще наблегне на водения от държавата растеж, общия просперитет и националната сигурност. След като задвижваше глобалния растеж в продължение на десетилетия, китайският икономически ръст ще се забави и в резултат на това по-малко от неговите финансови резерви ще бъдат насочвани към международните пазари. Приносът на Китай за забавяне на глобалната инфлация през последните десетилетия също вероятно ще намалее.

Освен това геополитическият пейзаж става все по-опасен. През 1989 г. Франсис Фукуяма разви идеята за „Края на историята“. Западът спечели Студената война и това трябваше да отбележи окончателния триумф на либералната демокрация. Но геополитическите конфликти и напрежението се завръщат - от Украйна до Тайван и сега Израел. Новата среда на по-голяма геополитическа конкуренция ще означава по-висока инфлация и по-големи бюджетни дефицити.

Тези три „развития“ са видими с просто око. Какви са последиците за инвеститорите?

Драматичното покачване на дългосрочните лихвени проценти от средата на годината е полезен казус. През последните няколко десетилетия терминът времева премия - компенсацията, която инвеститорите изискват за закупуване на активи с по-голям матуритет - имаше тенденция към понижаване и дори стана отрицателна през последните години. Търсенето на дългосрочни активи беше толкова голямо, че инвеститорите бяха готови да бъдат на загуба от тях.

Имаше три основни причини за отрицателните времеви премии. Първо, ниската инфлация и намаляващата ѝ волатилност направиха дългосрочния дълг привлекателен. Второ, непрекъснато разширяващите се кръгове на количествено облекчаване на Фед създадоха супер голям неикономически купувач на дълг. Други централни банки последваха примера, засилвайки потискащия ефект върху доходността. И накрая, възвръщаемостта на облигациите хеджираше възвръщаемостта на акциите, което направи привлекателно за търсещите риск инвеститори да държат безрискови активи. Облигациите изглеждаха като перфектния хедж за акциите, защото всеки път, когато се появи риск за икономиката, централните банки се притичаха на помощ с намаляване на лихвите и количествено облекчаване (което вдига цената на облигациите - бел. прев.)

Липсата на „пут опцията“ на Фед означаваше, че вече няма нулеви лихви, няма обещания за такива в бъдеще и определено няма количествено облекчаване, което да спаси инвеститорите, когато започнат да търпят загуби.

По-високата цена на капитала ще съкрати времето, в което технологичните стартиращи компании трябва да достигнат рентабилност. Възходящата тенденция в коефициентите цена/печалба (Р/Е) може да се обърне, тъй като инвеститорите са изправени пред перспективата за по-чести и по-големи загуби при икономически спадове.

По-високите лихвени проценти по ипотечните кредити ще замразят жилищния сектор и в крайна сметка ще натежат върху цените на домовете. Правителствата ще бъдат изправени пред натиск да намалят дефицитите и ще имат малко пространство да инвестират в обществени блага като прехода към зелена енергия.

Тази „нова анормалност“ ще се характеризира с по-висока и по-волатилна инфлация, както и връщане към структурно по-високи лихви. В ретроспекция „новата нормалност“ изглежда като уникален период на исторически потиснати лихвени проценти след финансовата криза. В бъдеще инвеститорите ще трябва да се научат отново как да се справят без фискална или монетарна предпазна мрежа.