Ерата на поскъпващия швейцарски франк е към своя край

След атаките на 7 октомври, извършени от „Хамас“ в Израел, швейцарският франк поскъпна от вече високи нива до нови върхове за всички времена, отразявайки дългогодишния си статут на убежище на валутните пазари по време на сътресения.

Очевидно перспективата за по-широк регионален конфликт изплаши инвеститорите. Предвид геополитическата несигурност, разбира се, е твърде рано да се каже дали този риск ще се материализира. Но ако заплахата намалее, сегашният висок курс на франка едва ли ще се запази, пише за Financial Times Питър Кинсела, ръководител за форекс стратегиите в Union Bancaire Privee.

През юни 2022 г. Швейцарската централна банка започна политика на имплицитно поскъпване на франка като средство за намаляване на внесената инфлация. Тя правилно прецени, че ускоряването на инфлацията в Швейцария е било предизвикано до голяма степен от внесени ефекти и поскъпването на франка ще ги намали. Оттогава, грубо казано, еврото поевтиня от 1,05 на 0,95 франка. Дори доларът, толкова силен спрямо други основни валути напоследък, спадна от 1,00 до юлско ниво от 0,85.

Политиката беше успешна, тъй като инфлацията в Швейцария вече е под 2 процента, което означава, че Швейцарската централна банка е единственият голям регулатор, който в момента постига целта си за инфлацията. Последните ѝ прогнози предвиждат инфлация с темп от около 2 процента през следващите две години.

Ключът към тази политика на номинално поскъпване на франка е използването на големия запас от валутни резерви на централната банка, натрупан през предходното десетилетие. Последните тримесечни данни за валутните трансакции на банкта показват, че от първото тримесечие на 2022 г. тя е похарчила малко над 100 млрд. франка за интервенции в подкрепа на валутата, продавайки евро и долари. Без тези интервенции франкът вероятно би бил по-слаб.

За да добиете представа колко надценен е франкът в момента, е полезно да погледнете неговите обменни курсове спрямо подобни валути. Един бегъл поглед показва, че швейцарският франк се търгува с около 50 процента над нивото си отпреди пандемията спрямо йената. Това е удивително развитие, като вземем предвид, че относителните инфлационни тенденции в двете държави са много сходни.

На заседанието си през септември Швейцарската централна банка избра да запази депозитната си лихва на ниво от 1,75 процента и посочи, че тя ще остане такава за значителен период от време. В типичния пазарен стил да се купува слухът и да се продава фактът, франкът отслабна, тъй като инвеститорите осребриха печалбите от дългите си позиции във валутата. След това инвеститорите заеха къси позиции, залагайки на спад на франка, както се вижда от данните за фючърсите.

В изявлението си Швейцарската централна банка отбеляза, че общата и базисната инфлация са почти изцяло генерирани на вътрешния пазар, което означава, че внесените инфлационни ефекти повече или по-малко са се разсеяли. Тъй като общата инфлация е напът да продължи да спада в големите икономики през следващата година, изводът е, че банката вече няма да трябва да изразходва своите валутни резерви, за да поддържа франка. Неотдавнашният период на избягване на риска (заради конфликта в Израел – бел. прев.) замъгли това развитие, но принципът остава валиден. Резултатът е, че когато текущата фаза на избягване на риска премине, инвеститорите ще започнат отново да „скъсяват“ валутата.

Връщането на значителните лихвени проценти сред основните валути на Г-10 означава, че carry trade сделките вероятно ще се върнат на мода. Това включва продажба на нискодоходни валути и закупуване на по-високодоходни с цел прибиране на разликата в лихвения диференциал. Спредовете на номиналните лихви в Швейцария и големите икономики се разшириха съществено спрямо франка през последните месеци. И мантрата „по-високи лихви за по-дълго“ на големите централни банки означава, че тези спредове ще бъдат устойчиви. Това бележи голяма промяна спрямо последното десетилетие, когато спредовете на номиналните лихви бяха абсурдно ниски.

Това означава, че инвеститорите все повече ще се стремят отново да използват франка като валута за финансиране, в резултат на което той ще бъде изправен пред скромен натиск за отслабване. Франкът има всички необходими характеристики, за да изпълнява ролята на финансираща валута: Швейцария има ниски и намаляващи нива на инфлация, стабилни лихвени проценти и излишък по текущата сметка.

Капиталовите потоци, деноминирани във франкове, едва ли ще съответстват на тези от периода преди световната финансова криза. Силно се съмняваме, че международните регулатори ще позволят на хората да теглят ипотеки във франкове, както правеха преди, като по този начин предотвратяват агресивна слабост на валутата като тази, наблюдавана между 2002 и 2006 г.

Но е ясно, че курсът на франка се е придвижил към неустойчиви нива на двустранна основа и сега имаме няколко катализатора за промяна в модела за търговия на валутата. Ерата на безмилостно поскъпване на франка наистина е към своя край, завършва Кинсела.