По-високите лихви биха могли да намалят потребителските разходи, които продължават да движат икономиката напред на фона на силния пазар на труда. Наемането на персонал е силно и безработицата остава на исторически ниски нива през септември, според Министерството на труда.
През летните месеци икономическият растеж достигна темп от над 5%, изчислява Федералната резервна банка на Атланта. Икономисти, анкетирани този месец от The Wall Street Journal, посочват, че растежът ще се забави рязко до около 0,9% през текущото тримесечие.
Потребителите също са изправени пред възобновяване на плащанията на федералните студентски заеми и по-високи цени, отколкото преди пандемията.
Имаме комбинация, която не благоприятства по-силните потребителски разходи, а по-скоро по-предпазливите потребителски разходи“, коментира Грегъри Дако, главен икономист в EY-Parthenon.
Той очаква 3% ръст на продажбите на дребно през тазгодишния празничен сезон от ноември до декември спрямо предходната година. Ако прогнозата се реализира, това ще е забавяне в сравнение с 2022 г.
Дако смята също така, че има около 50% вероятност от рецесия в САЩ през следващата година спрямо 40% преди доходността по дългосрочните облигации да скочи.
Внезапното покачване на дългосрочната доходност също така създава възможност за сътресения на финансовите пазари, допълва Дако.
По-високите лихвени проценти биха могли допълнително да укрепят долара, което ще навреди на американските износители, като направи продуктите им по-скъпи на световните пазари.
При жилищата по-високите лихвени проценти по ипотечните кредити засилват натиска върху пазара. Лихвите по ипотечните кредити, които се доближават до 8%, създават „нов психологически праг“ за потенциалните купувачи на жилища, според Лиса Стъртъвант, главен икономист в Bright MLS.
Освен лихвите, високите цени също правят жилищата по-малко достъпни за много хора. Забавянето на жилищните инвестиции и свързаните с тях покупки, като например обзавеждане, би ограничило общия икономически растеж.
Разбира се, покачването на доходността от дългосрочните държавни облигации може да се забави или да се обърне. „Колкото по-нагоре отива доходността, толкова по-вероятно е следващият ход на Федералния резерв да понижи лихвите“, казва Алиага-Диас от Vanguard.
Продължително високата доходност ще натовари федералния бюджет. Федералните разходи за лихви по държавния дълг са се увеличили със 162 млрд. долара през фискалната година, приключила на 30 септември, в сравнение с предходната година, според Министерството на финансите. Това е повече от увеличението по здравните и социални програми на федерално ниво.
Бюджетната служба на Конгреса очаква плащанията по федералния дълг да се утроят като дял от брутния вътрешен продукт до 6,7% до 2053 г. Тези прогнози се основават на 10-годишна доходност по държавните облигации от средно 3,8% през 2033 г. и 4,5% през 2053 г.
„Ако нарастващите лихвени проценти се запазят в дългосрочен план, това носи потенциал за катастрофа за федералния бюджет“, казва Брайън Ридъл, старши сътрудник в Института Манхатън и бивш служител на Републиканската партия.
По-високата доходност води до постепенен ръст и на разходите на правителството за вземане на заеми, тъй като Министерството на финансите прехвърля дългове, емитирани преди това при по-ниски лихвени проценти. Среднопретегленият лихвен процент, който правителството плаща по целия си дълг, е 2,92% през август, според данни на Министерството на финансите.
Повече от половината от всички дългове на Министерството на финансите ще падежират за по-малко от три години, което означава, че процентът ще се повиши с времето.
Алек Филипс, главен политически икономист в Goldman Sachs, казва, че цената на лихвените плащания на правителството е по-малко притеснителна, когато се коригира спрямо инфлацията. Реалните нетни лихвени разходи са по-достъпни предвид размера на икономиката, допълва той.
Междувременно правителството вероятно ще трябва да продължи да заема повече. Министерството на финансите на САЩ изненада инвеститорите, когато каза през юли, че постепенно ще увеличи размера на своите аукциони на дълг. Така вероятно САЩ ще влязат в порочен кръг на дългове.
Уенди Еделбърг, бивш главен икономист на CBO, посочва, че по-високите лихвени разходи в крайна сметка ще принудят политиците да избират дали да приемат по-високите разходи по заемите, или ще повишат данъците, или ще намаляват разходи. По-големите разходи за изплащане на стари дългове ще натежи на частните инвестиции, но няма непременно да причини криза, допълва тя.
„Трябва да решим кой според нас е най-ефективният начин за финансиране на тези лихвени разходи“, заключава Еделбърг.