Американският пазар на ДЦК губи стратегическата си основа

Турбулентността при американските държавни ценни книжа през миналата седмица говори за по-дълбок проблем от последните данни за инфлацията и намеренията на Федералния резерв относно лихвените проценти. Пазарът на ДЦК в САЩ губи своята стратегическа основа, било то в икономически, политически или технически аспект, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.

Има готови краткосрочни обяснения за влакчето на ужасите при доходността на облигациите, което привлече значително внимание в САЩ и извън тях. В началото на миналата седмица изявленията на няколко ръководители на Фед повлияха на пазарните настроения, като посочиха възможността да няма допълнителни увеличения на лихвените проценти, тъй като пазарът вършеше тежката работа вместо тях. Геополитическите опасения засилиха колебанията при доходността. Облигациите поскъпнаха рязко (съответно спад на доходността).

В средата на миналата седмицата фокусът се измести към данните за инфлацията, включително определени измерители, които бяха по-високи от очакваното както на ниво производител, така и на ниво потребител. В петък геополитическите притеснения избуяха отново, тъй като пазарът се опасяваше от ескалация на конфликта в Близкия изток. Само в четвъртък доходността по 10-годишните американски ДЦК се движеше в диапазон от близо 0,2 процентни пункта между най-ниската и най-високата стойност за деня (съответно 4,54 и 4,72 процента; завърши седмицата на ниво от 4,62% - бел. прев.)

Но основната тревога е другаде, пише авторът: най-влиятелният сегмент от световните финансови пазари губи дългосрочните си стратегически опори и има риск да загуби и краткосрочните си стабилизатори.

Консенсусът относно икономическия растеж на най-голямата икономика в света е непостоянен, като прогнозите варираха между меко и твърдо кацане, от време на време се споменаваше както катастрофа, така и липса на кацане изобщо. Очакванията за действията на Фед също варират, от потенциални намаления на лихвите в близко бъдеще до поддържане на по-високи такива за по-дълъг период.

Политиката на Федералния резерв е допълнително обвита в несигурност, с въпроси относно това какво трябва да бъде равновесното ниво на лихвените проценти, както и за забавените ефекти от интензивния цикъл на повишаване на лихвите, въздействието на свиващия се баланс на Фед и липсата на ефективна рамка за монетарната политика.

Всичко това се случва в контекст на значителни фискални дефицити, които не показват признаци на значително смекчаване поради причини, които включват дисфункцията на Конгреса и съществените сметки за финансиране, свързани с минали обещания и текущи преходи в отговор на критични предизвикателства като изменението на климата. Следователно балансът на рисковете предполага по-значителен фискален натиск от първоначално очакваното.

Тази несигурност обхваща и дългосрочната динамика на търсенето и предлагането. Въпреки повишаващите се лихвени проценти, съществува реално съмнение относно това кой ще поеме своевременно допълнителното предлагане на държавен дълг, свързано с високи дефицити. Федералният резерв, който беше най-надеждният купувач повече от десетилетие с привидно неограниченото печатане на пари и малка ценова чувствителност, сега продава облигации, заменяйки своите програми за количествено облекчаване след финансовата криза с количествено затягане.

Чуждестранните купувачи изглеждат по-колебливи, включително по геополитически причини. Значителна част от голямата национална база от институционални инвеститори, като пенсионни фондове и застрахователни компании, вече притежават значителни количества облигации при големи счетоводни загуби в момента. Освен това продължават опасенията относно стабилността на депозитите в регионалните банки, което вероятно ще ги накара да продадат облигации, ако депозитите намалеят.

За щастие, пазарът на облигации все още притежава някои краткосрочни стабилизатори, които предотвратиха още по-екстремни дневни колебания. Внезапните скокове в доходността привличат купувачи, търсещи по-голяма сигурност, гарантирайки си по-висока доходност в дългосрочен план, докато внезапните спадове в доходността се превръщат в по-високи цени, което позволява на някои инвеститори с прекомерни експозиции да се освободят от вложения, които са на счетоводна загуба.

Важно е обаче да се отбележи, че тяхната устойчивост не трябва да се приема за даденост. Както и да го погледнем, най-влиятелният финансов пазар в света е на непредсказуемо пътуване с несигурна дестинация.

Спомням си, споделя Ел-Ериан, по време на прехода, който направих преди около 25 години от публичния към частния сектор, че бях предупреден от трейдър на облигации, че ще има моменти, в които техническите фактори ще надделяват над фундамента, което ще води до волатилност на цените, която потенциално може да дестабилизира както финансовите пазари, така и по-широката икономика. Той прилагаше този добър старомоден феномен „опашката размахва кучето“ към развиващите се пазари. Без по-съгласувани усилия за възстановяване на ключови котви, изглежда, че това предупреждение трябва да се приеме по-сериозно в най-системния сегмент на развитите пазари.