Централните банки и месомелачката на облигационните пазари

Глобалните пазари на облигации преминаха през месомелачка през последните няколко седмици, причинявайки болка на всички - от инвеститорите на дребно до застрахователните компании, пише пазарната редакторка на Financial Times Кейти Мартин.

Тревожно е, че причината не е очевидна. Но конкуриращите се теоретични школи работят по следния начин: първата теория е, че големите мозъци на инвестиционния свят са били силно изненадани от покачването на световните лихвени проценти и им е трудно да реагират. Централните банки засилват мнението си, че лихвите ще бъдат по-високи за по-дълго време, докато по-бавно движещите се инвеститори са грешали за по-дълго. Нещо трябваше да поддаде, но всичко това скоро ще стигне баланса си и ще отшуми.

Втората теория е, че сме в началото на катастрофален „Видов ден“ относно фискалната невъздържаност и пристрастяването към ниските лихви, които се наложиха през предходните няколко десетилетия, и трябва да се подготвим за сериозно предизвикателство пред глобалното господство на долара и централното място на държавните облигации на САЩ на финансовите пазари. Това няма да отшуми скоро.

Този вид фундаментално преосмисляне се наложи поради мащаба на пазарните сътресения. Цените на държавните облигации бяха подложени на натиск през цялата година, тъй като лихвите се повишиха, но наскоро нещо се пречупи. Миналата седмица доходността на референтните 10- и 30-годишни държавни облигации на САЩ се покачи до най-високите нива от 2007 г. насам, с висока дневна волатилност.

Силният доклад за заетостта в САЩ наля масло в огъня, оставяйки доходността по 10-годишните ДЦК около 4,8%, а по 30-годишните - над 5%, далеч над прогнозите.

Комбинацията от шеметна волатилност, потъващи оценки на облигациите и изключително високи референтни доходности предизвиква опасения за корпоративни дефолти и нестабилни сектори, като американските регионални банки и търговските имоти.

В нормални времена (помните ли ги?) цените на облигациите спадаха, когато акциите се покачваха, създавайки добър баланс. Сега обаче акциите също са подложени на натиск, тъй като инвеститорите пресмятат, че мениджърите на фондове биха предпочели да купуват евтино облигации, които е малко вероятно да изпаднат в дефолт, отколкото да спекулират с акции, и че по-малките компании може да се затруднят да изплатят дълговете си.

Матю Макленън, съръководител на отдела за глобална стойност във First Eagle Investments, е сред онези, които се притесняват, че сътресенията при облигациите са дълбоки. „Фискалната разюзданост“ поддържаше пазарите на повърхността и предпазваше икономиката на САЩ от вреди въпреки наказателните лихвени проценти на Федералния резерв тази година, казва той. Сега става все по-трудно да се види кой ще подкрепя пазара.

Оттук нататък опасността е или да получим високи лихвени проценти и внезапно отслабване на държавните разходи, предизвиквайки рецесия, която не е калкулирана в пазарните цени. Или, казва той, „получаваме Лиз Тръс“ (бившата премиерка на Великобритания, която подаде оставка, след като фискалната ѝ политика бе наказана от пазарите – бел. прев.) с огромни цели за заеми при високи лихви и намаляващ набор от потенциални купувачи. „Това е сериозна ситуация… тъй като доларът е резервна валута“, посочва той. „Фед лови риба с динамит. Виждали сме няколко риби, като криптото [да изплуват на повърхността], но все още не сме виждали големия кит“.

Фискалните дефицити внезапно отново станаха тема на разговор. Изобилстват големи теории за това как огромни притежатели на резерви като Китай или Япония могат да започнат да продават или поне да бойкотират купуването на американски държавни ценни книжа. Това със сигурност би било катаклизъм. Но този риск не се е материализирал от десетилетия и идеята пренебрегва факта, че глобалната система работи с долари, а щатските ДЦК остават основното инвестиционно убежище в света. Доказателствата за масово пренасочване на доларовите резерви са в най-добрия случай оскъдни.

Вероятно истината е много по-прозаична. Да, има известно „задръстване“ от по-високите лихви по заемите в САЩ. Инвеститорите изискват по-висока възвръщаемост, за да вземат парче от пая, а правителствата ще усетят въздействието на по-високите разходи за обслужване на дълга в продължение на много години напред. Но това не води до началото на криза.

„Когато хората видят големи движения, те търсят елегантни и интересни причини“, изтъква един старши трейдър на облигации. „Реалността е, че е трудно да се приеме, че всички са с били с дълги позиции“. С други думи, големите инвеститори правят положителни залози върху облигациите, отчасти в очакване на намаления на лихвените проценти, и накрая капитулират. С наближаването на края на годината и тъй като възвръщаемостта за 2023 г. често изглежда мрачна, фондовете намаляват загубите си, казва той.

В общи линии посланието най-накрая се схваща, а именно, че лихвите ще останат високи още известно време и дори може да се повишат. Централните банки не възнамеряват да променят курса си – нещо, което председателят на Фед Джей Пауъл изтъкна на международния симпозиум в Джаксън Хоул през август. „Фед свърши много успешна работа, за да съобщи това“, коментира Ед Коул, управляващ директор на дискреционните инвестиции в Man GLG. „Косвените щети бяха на чувствителните към цените части на пазара“.

Преоценката на облигациите беше болезнена за всички притежатели на дългове, които сега са със счетоводни загуби, и смиряваща за онези, които уверено, многократно и погрешно декларираха, че върхът на доходността е достигнат. Никой наистина не знае докъде може да стигне доходността оттук насетне, но надеждата е, че вместо да излезе извън контрол, това ще се окаже самокоригиращ се механизъм: колкото по-сериозно пазарните лихви засягат корпоративните и държавните финанси, толкова по-скоро централните банки ще „мигнат“.