Украйна проучва възможностите за преструктуриране на международния си дълг в размер на 20 млрд. долара и за набиране на ново финансиране, съобщава „Ройтерс“, като се позовава на запознати източници.
Разговорите с основните инвеститори в украински дълг се водят от ръководителя на службата за управление на дълга Юри Буца, допълва информационната агенция.
Преговорите с облигационерите трябваше да започнат в началото на следващата година. Засилват се опасенията обаче, че международната подкрепа за страната намалява, а няма индикации, че конфликтът ще приключи скоро. Това е дало тласък на преговорите.
В края на септември САЩ приеха законопроект за временно финансиране, за да се избегне спиране на работата на правителството заради липсата на бюджет. В приетия регламент не фигурира помощ за Киев, а Вашингтон насочва вниманието си и към Израел и Ивицата Газа, които започнаха нова война в петък.
Ситуацията в Израел ще влезе и в програмата на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, които ще проведат годишната си среща в Маракеш, Мароко.
Притежателите на облигации на Украйна се споразумяха през август 2022 г. за двугодишно замразяване на плащанията, след като инвазията на Русия разби икономиката и финансите на страната. Повечето от двустранните кредитори на Украйна спряха задълженията за изплащане до 2027 г. и някои анализатори очакват Киев да поиска същото и от облигационерите.
Юри Буца е осъществил директни срещи с кредитори, казва запознат източник на Ройтерс. Украйна е изразила амбиции да излезе на пазарите рано, за да подпомогне достъпа си до финансиране.
Разговорите са неофициални и облигационерите все още не са сформирали комитет на кредиторите, допълват източниците на „Ройтерс“.
Министерството на финансите на Украйна и службата за управление на дълга са коментирали пред агенцията, че ще коментират въпроса по-късно.
МВФ също препоръчва в програмата си на стойност 15,6 млрд. долара, одобрена през април, Киев да преструктурира дълга си, но не дава предписания за срокове.
Като част от евентуално преструктуриране на дълга Украйна ще издаде нови облигации на съществуващи притежатели, след като загубите по съществуващия дълг бъдат договорени. Предвид риска, присъщ на отпускането на заеми на държава във война, инвеститорите казват, че биха предпочели някаква форма на гаранция или предпазен механизъм от партньорите на Украйна, за да се съгласят на сделката.
Пазарът иска да види някакво кредитно подобрение, казва и втори източник на „Ройтерс“. Това може да се окаже по-трудно за постигане. Кредитните подобрения помагат за намаляване на риска от неизпълнение от страна на емитента и по този начин намаляват и разходите по заеми – например чрез гаранции.
В допълнение към издаването на облигации като част от преструктурирането на дълга, Украйна обмисля варианти за набиране на ново, допълнително финансиране. Международните партньори на страната обаче вероятно ще трябва да дадат гаранции за такова или да предоставят обезпечение за дългови книжа, подобни на т.нар. Брейди облигации, емитирани от латиноамериканските страни в края на 80-те години на XX век. Тогава САЩ подкрепи тези емисии.
Не е ясно дали Украйна ще може да набере свежи средства от капиталовите пазари, тъй като програмите на МВФ обикновено не предвиждат страните да могат да търсят необлекчено финансиране, докато са в процес на ревизия на дълга.
Истинското предизвикателство е да се гарантира, че новите парични ангажименти от кредиторите от частния сектор наистина се материализират.