Високите лихви и доходност по облигациите вещаят слаби резултати за пазарите

Икономическият лайтмотив, при който добрите новини за едни са лоши за други, се наблюдава неведнъж в последно време. Цената на ниската инфлация често е загубата на икономически растеж, отслабване на пазара на труда, високи лихви и на фона на всичко това – слаби резултати на фондовите борси. Ако разгледаме случилото се миналата седмица, то тя ще потвърди точно това явление.

На първо място, инфлацията на много места се забави значително.

В Германия, най-голямата икономика на еврозоната, тя достигна двугодишно дъно с нивото си от 4,3% през септември. Във Франция се видя сходна тенденция, както и в цялата еврозона. Общият индекс на потребителските цени в зоната с единна валута спадна до 4,3% на годишна база през септември спрямо 5,2% през август, сочат предварителните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Базисната инфлация, която изключва волатилните елементи като храни, енергия, алкохолни и тютюневи изделия, следена внимателно от ЕЦБ, също се е забавила до 4,5% през септември от 5,3% през август.

Отделно от това, предпочитаният от Федералния резерв на САЩ измерител на базисната инфлация - ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE), се е повишил с най-бавния си темп от края на 2020 г. през август. Базисният PCE индекс нараства с 0,1% на месечна база през август, а общият – с 0,4%.

Гуверньорът на Фед Джером Пауъл изтъкна по-добрите инфлационни резултати като причина за решението лихвите да не бъдат повишени преди две седмици и тези данни бяха добри новини за него. Въпреки това той намекна, че сценарият с по-високи лихви за по-дълго време е по-вероятен, отколкото бързото им понижаване.

„Искаме да видим и да се убедим, че тази добра тенденция в данните, която наблюдаваме през последните три месеца, ще се запази за по-дълго време“, каза той на пресконференцията след срещата на Фед.

По данните личи, че септември месец все пак се оказа сполучлив за централните банкери въпреки трудните решения по паричната политика, които взеха през него. От гледна точка на растежа също се наблюдават добри резултати. Брутният вътрешен продукт на Великобритания беше ревизиран във възходяща посока до 1,8% през второто тримесечие, изпреварвайки Германия и Франция по растеж. Китайската икономика, която по-рано загуби инерция във възстановяването си от пандемията напоследък, също започва да показва признаци на подобрение. Данни от миналата седмица показаха, че печалбите на китайските индустриални фирми са нараснали със 17,2% през август. Търсенето в страната също се стабилизира и Китай може да защити имиджа си на втората по големина икономика в света.

Новините обаче не бяха толкова добри за пазарите, които в дългосрочен план задълбочават спадовете си. През последната седмица доходността по държавните ценни книжа в САЩ достигна 16-годишни върхове, което разтревожи инвеститорите, защото по-високата доходност вещае по-ниски цени на акциите. Вариантът за по-високи лихви по-дълго време оказва влияние и върху книжата на компаниите и тази низходяща тенденция вече се вижда сред най-големите индекси на Wall Street.

S&P 500 завърши месеца със спад от 4%, а тримесечието - с 2,8%. Nasdaq Composite се е понижил с 5% през септември и с 3,3% през тримесечието, а Dow е изтрил около 2,6% от стойността си през септември и 1,7% за периода от юли до септември. Някои от най-печелившите акции тази година – Apple, Amazon.com и Nvidia, тласнаха S&P 500 надолу.

„Акциите поевтиняха твърде много и твърде бързо през този сезонно волатилен период от годината на фона на редица опасения“, коментира Карол Шлайф, главен информационен директор на BMO Family Office. „Само допреди няколко месеца пазарът не се притесняваше за нищо на фона на убеждението, че Фед може да осигури „меко приземяване“ за американската икономика, а сега вероятността за нови притеснения е значително по-голяма, тъй като инвеститорите започват да се съмняват в икономическите перспективи“.

За седмицата единствено технологичният показател Nasdaq напредна с 0,36% до 13 219,32 пункта. Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average отбеляза спад от 1,18% до 33 507,5 пункта, а S&P 500 се понижи с 0,52% до 4288,05 пункта тази седмица.

Пазарите в Азиатско-Тихоокеанския регион бяха на червено през по-голямата част от времето, като японският Nikkei 225 завърши седмицата със спад от 2,03% до 31 857,62 пункта. Хонконгският Hang Seng се понижи с 1,31% до 17 809,66 пункта за същия период, а в континентален Китай показателят Shanghai Composite се повиши с 0,83% до 3110,48 пункта миналата седмица.

Основните индекси в Европа отчетоха седмични спадове, като водещ сред тях беше британският показател FTSE 100, който записа намаление от 0,99% до 7608,08 пункта. Германският DAX се понижи с 0,82% до 15 386,58 пункта, а френският индекс CAC 40 изтри 0,82% от стойността си тази седмица до 7135,06 пункта.

На петролния пазар цените на двата основни сорта Брент и West Texas Intermediate (WTI) през седмицата се повишиха леко. Фючърсите върху Брента поскъпнаха с 0,5% до 86,81 долара за барел, а цената на фючърсите върху американския лек суров петрол се повиши също с 0,5% до 83,19 долара за барел.

През новата седмица инвеститорите ще имат нова порция данни, които да оценяват, сред които данни за пазара на труда в САЩ, нови резултати с индекси на мениджърите по поръчките (PMI) във фабричния сектор и в този на услугите, данни за търговията и за инфлацията. А ето какво точно ще следим:

Първата седмица на октомври за САЩ започва с дългоочаквания доклад за новите работни места в неселскостопанския сектор. Броят им вероятно се е увеличил със 150 хиляди през септември, най-малкият ръст от три месеца насам, което е още един от признаците на постепенно охлаждане на пазара на труда. Очаква се и нивото на безработица да е намаляло до 3,7%, а темпът на растеж на заплатите да остане 4,1%. Американските инвеститори ще следят внимателно и изявленията на представителите на Фед, данните за външната търговия и фабричните поръчки и проучванията за индексите на мениджърите по поръчките (PMIs), изготвени от ISM и S&P Global.

Отделно от това данните за заетостта и търговския баланс на Канада също ще бъдат в светлината на прожекторите тази седмица, заедно с нагласите на бизнеса и потребителите в Мексико, индустриалното производство и външната търговия на Бразилия.

В Европа вниманието ще бъда насочено към продажбите на дребно в еврозоната, които се очаква да са намалели за втори пореден месец през август. В Германия ще бъдат публикувани данни за фабричните поръчки, като прогнозите са те да са се възстановили след най-резкия им спад от април 2020 г., а Франция вероятно ще отчете спад в индустриалното производство след възстановяване през юли.

Ще бъдат публикувани резултатите от проучвания за нивото на безработица в еврозоната, търговския баланс на Германия, безработицата и продажбите на дребно в Италия, данните за външната търговия на Франция, нивото на безработица в Испания, темпът на инфлацията в Швейцария, а също и данни за безработицата и продажбите на дребно там. От Турция се очакват резултатите за инфлацията, както и външна търговска статистика. В Обединеното кралство на фокус ще бъдат цените на жилищата, отчетени от Nationwide и Halifax.

В Азия индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в Китай ще отчете влиянието на правителствените мерки за подкрепа и рисковете от дълга на строителните предприемачи в края на третото тримесечие, малко преди страната да затвори финансовите и суровинните си пазари за седмицата заради празника „Златна седмица“.

В Япония трейдърите очакват резултатите на големите фабрики за третото тримесечие, измерени с индекса Tankan и резюмето от срещата на Японската централна банка с мненията на представителите ѝ.

И накрая, както Австралийската, така и Новозеландската централна банка се очаква да запазят основните си лихви на същото равнище по време на срещите си тази седмица. Интересът на инвеститорите ще спечели и търговският баланс на Австралия за август, а също и резултати за жилищния пазар.