Европа е длъжна да навакса спрямо САЩ по отношение на капиталовия пазар

Икономическата сила на Европа през следващите десетилетия ще се определя от способността ни да мобилизираме частни инвестиции. Трябва да ускорим зеления и цифровия преходи на нашата икономика. За да направим това, трябва да дадем възможност на бизнеса да събере необходимите огромни количества частен капитал - повече от 500 милиарда евро допълнително финансиране всяка година, пишат за Financial Times Брюно льо Мер и Кристиан Линднер, финансови министри съответно на Франция и Германия.

През последното десетилетие растежът на капиталовия пазар на някои големи индустриални сили постоянно изпреварва този на ЕС. Преминахме от подобен брой първични публични предлагания (IPO) на тези в САЩ до по-малко от половината днес. Американският фондов пазар сега е повече от два пъти по-голям от този на ЕС като дял от БВП. Трябва да затворим тази разлика.

В основата си проектът за съюз на капиталовите пазари (CMU) винаги е бил за намаляване на пазарната фрагментация. Понякога това бе бавен и внимателен процес поради различните правни режими и традиции. Но е крайно време да увеличим усилията си.

Осигуряването на по-дълбок, по-добре функциониращ капиталов пазар ще помогне на бизнеса да финансира иновативни начинания, както и дългосрочни проекти. Той ще укрепи нашата стратегическа автономия като основен, фундаментално отворен, икономически блок. И ще направи икономиката ни по-устойчива, като намали силната зависимост на предприятията в ЕС от банковото финансиране.

Европейските лидери осъзнаха необходимостта да поставят нашия недостатъчно развит капиталов пазар на първо място в дневния ред. След ход, иницииран от председателя на Еврогрупата, европейските финансови министри редовно ще обсъждат кои приоритети трябва да бъдат разгледани в следващия законодателен цикъл. Като министри на финансите на Франция и Германия, ние вярваме, че Европа трябва да повиши усилията си и сме напълно ангажирани да използваме тази възможност за ускоряване на преговорите. Във френско-германска пътна карта сме изложили съвместни идеи за пътя напред, отбелязват Льо Мер и Линднер.

Първо и най-важно, трябва да направим пазарното финансиране по-привлекателно за бизнеса в ЕС. Това означава обръщане на негативната тенденция, която доведе до значително повече делиствания, отколкото листвания на борсите през последните години. В противен случай рискуваме да бъдем хванати в порочен кръг, в който отдръпването на все повечето компании от публичните пазари води до свиване ангажираността на инвеститорите и т.н. Връщането на капиталовите пазари отново в релсите ще изисква намаляване на бюрокрацията и улесняване на достъпа до публичните пазари, особено за малките и средни предприятия (МСП).

С настоящото предложение за Закон за листването в ЕС, което ще опрости процеса, можем да направим голяма стъпка в правилната посока. Германия и Франция са съгласни, че това трябва да бъде приоритет.

Трябва също да засилим акционерната култура. Можем да помогнем на индивидуалните инвеститори, като подобрим информацията, придружаваща пакетните инвестиции на дребно и базираните на застраховка продукти, и като избягваме мерки, които биха могли да ограничат достъпа им до финансови съвети. Чрез увеличаване участието на инвеститорите на дребно ние също ще допринесем за цялостна по-широка инвеститорска база и за по-дълбоки пулове от капитал.

Трябва да съживим вялият пазар на секюритизации в ЕС, които са жизненоважни за банките при тяхното управление на риска и ликвидността и в крайна сметка допринасят за мобилизирането на нови инвестиции. Европа вече се споразумя за целенасочени изменения в начина, по който третираме секюритизациите, и в този законодателен цикъл може да се приемат още.

Освен това трябва допълнително да подобрим нашата рамка за устойчиво финансиране, за да се възползваме от лидерството си. Насърчаването на прозрачността и доверието изисква ефективна превенция на „зеленото лустросване“. И трябва да сме сигурни, че изискванията са управляеми. Важно е посочените такива в таксономията на ЕС (отсяване на устойчивите икономически дейности – бел. прев.) да не осуетяват самите инвестиции, от които се нуждаем, за да преминем към икономика с нетни нулеви емисии.

Европейските стартиращи и разширяващи се предприятия трябва да могат да намерят финансирането, от което се нуждаят. Инициативата „Европейски технологични шампиони“ е една ключова стъпка, но трябва да се справим и с други пропуски, като например на пазара за финансиране на излизането от инвестициите.

И накрая, трябва да укрепим позицията на ЕС като глобален център за финансова търговия, включително чрез по-нататъшно развитие на нашата клирингова инфраструктура. Нека поставим ЕС обратно на картата с големите финансови центрове и смекчим част от щетите, нанесени от Брекзит на ролята на ЕС като финансова суперсила.

По този начин ще дадем на европейците по-голяма дума в глобалната финансова система и ще гарантираме, че бизнесът не трябва да търси другаде инвестиции или финансови услуги. За тази цел трябва да направим нашата пазарна рамка по-гъвкава и вече да не се отнасяме към конкурентоспособността като към нещо второстепенно.

Европа постигна значителен напредък, но ние само положихме основите. Нуждаем се от нова динамика, ако искаме да изградим истински CMU, достоен за нашите граждани и предприятия.