Цялостна промяна на парадигмата завзема пазарите

Знаете как е: лошите новини за икономиката се оказват добри за акциите, а добрите новини – лоши за тях. Това се случва за пореден път и се дължи изцяло на инфлацията – или по-точно, на опасенията около инфлацията, пише пазарният колумнист на Wall Street Journal Джеймс Макинтош.

Последният пример за това бе изненадващо слабите данни за новите работни места в САЩ от вторник, които показаха, че с над половин милион по-малко работни места, отколкото икономистите прогнозираха, а броят на напускащите е обратно на нивата преди Covid.

Вместо това да се възприеме като знак, че компаниите отчитат по-слабо търсене, а потребителите са по-малко уверени – и двете неща се отразяват лошо на печалбата, инвеститорите приветстваха идеята за забавяне. Ще има по-малък натиск върху Федералния резерв да повиши лихвите и да ги поддържа високи, затова доходността по облигациите спадна, а цените на акциите се вдигнаха.

Това може да е част от цялостно преориентиране на начина, по който работят пазарите. През по-голямата част от 20 век, с изключения на Голямата депресия, Втората световна война и войната във Виетнам, акциите и доходността по облигациите се движат в противоположна посока. Днешните инвеститори обаче все повече свикват цената на акциите и доходността по облигациите да вървят в една посока, както се случи от 2000 до 2021 г.

През последните две години моделът се завърна към старото нормално, след като опасенията около инфлацията излязоха на преден план. Имаше кратко прекъсване по-рано тази година, когато инвеститорите сметнаха, че инфлацията ще се забави сама, а бичият пазар при акциите отново се наложи. Но през юли, когато акциите достигнаха своя връх, старият модел отново се завърна, като 14 поредни дни S&P 500 и доходността по 10-годишните държавни ценни книжа се движеха в противоположна посока – най-дългият период от 2009 г. насам.

Най-общо казано, по-силна икономика нови две конфликтни точки: по-висока печалба за компаниите, което е добре за цените на акциите, и по-голям инфлационен натиск, който води до по-високи лихви, което пък е лошо за цените на акциите.

В момента инвеститорите са много по-фокусирани върху инфлационния натиск, отколкото върху печалбата, затова по-високата доходност по облигациите идва с по-ниски цени на книжата. Така, както се случи и във вторник, лошите новини за икономиката са добри за акциите, защото означават по-слаб инфлационен натиск.

Когато инфлацията не е повод за тревога, тогава перспективата за по-висока печалба доминира над заплахата за по-високи лихви, а добрата новина за икономиката е добра за акциите въпреки по-високата доходност по ДЦК.

Сравнете това с предишния режим, където цените на държавните облигации помагаха за балансирането на портфейл, движейки се в обратна посока на акциите през всеки даден ден или седмица, докато все още се изкарваха пари в дългосрочен план.

Разбира се, в случай на рецесия всичко това приключва. Федералният резерв намалява лихвените проценти, инвеститорите бързат да купуват ДЦК, а както цените на акциите, така и доходността по облигациите се срива. Но когато няма рецесия, държавните облигации вече не предлагат същата ежедневна диверсификация спрямо акциите. Това трябва да ги направи по-малко привлекателни и да увеличи доходността им, за да компенсират.

Въпросът за инвеститорите е дали отрицателната връзка между акциите и доходността по облигациите ще се запази. Измерено на седмична база през последната година, връзката е била най-негативната от 2000 г. насам, когато за първи път стана положителна, докато инвеститорите не изгубиха страха си от рецесия. Но тя расте и намалява и е трудно да се предвиди кога инвеститорите внезапно ще се отдалечат от тревогите си около инфлацията, както направиха за няколко месеца тази година, и връзката акции-облигации ще се обърне отново.

Според автора инфлационният натиск ще остане известно време благодарение на деглобализацията, индустриалната политика, копроративното преминаване от ефективност към устойчивост и разходите за отбрана и чиста енергия. Това бележи остра промяна от „голямата умереност“, която предшестваше финансовата криза от 2008 г., когато инвеститорите бяха убедени, че инфлацията е била овладяна. Много различно е и спрямо дългия период на ниски лихви и ниска инфлация, която последва, когато инвеститорите се тревожеха много повече за рецесията, отколкото за инфлацията.

Ако това е така, то инвеститорите ще останат фокусирани върху инфлацията, надявайки на слаб растеж, който ще снижи доходността по облигациите и ще повиши цените на акциите. Напрежение обаче има. Икономиката е изненадващо силна напоследък, което означава още, че очакванията за растеж са по-високи – и по-лесно биват разочаровани. Малки парченца лоши новини може да се отразят добре на акциите, както се случи във вторник.

В дългосрочен план тези без силна позиция върху посоката на инфлацията трябва да очакват портфейлите им да бъдат по-волатилни, тъй като облигациите вече не смекчават ежедневните движения на цените на акциите. Това е болезнено, засилвайки нежелания риск и така правейки ливъриджа по-малко атрактивен. Но за онези, които просто купуват пасивно портфолио от акции и облигации в дългосрочен план, най-добрият съвет важи без значение какви са корелациите: не проверявайте колко струва, освен когато ребалансирате портфейла си.