Владимир Спасов: Българите все по-често инвестират в благородни метали

Инвестиционните предпочитания в България бавно се променят и местните инвеститори все повече възприемат благородните метали – злато и сребро, като реална форма на инвестиция и убежище за спестяванията си. Анализ на тенденциите за инвестиране в световен мащаб и у нас, както и на предпоставките за тези тенденции, представя Владимир Спасов, един от управителите на българския частен монетен двор „Булминт“.

Г-н Спасов, след много и различни по характер кризисни събития през последните години у нас и по света наблюдаваме промяна в нагласата на българите да инвестират спестените си пари единствено в недвижими имоти. Като представител на сектора как бихте коментирали нарасналия интерес към благородните метали?

За да се обясни защо и как инвестицията в злато и сребро съхранява спестяванията, трябва да се проследят редица явления, а също и политически и икономически събития от средата на миналия век до наши дни. За България първият преломен момент в този период е смяната на политическия режим в края на 80-те години на 20 век.

За кратката си история оттогава досега страната ни е преживяла хиперинфлация, девалвация на официалната валута, банкови кризи и много други социални и политически реформи. Ироничното в случая е, че въпреки преживения горчив опит, инвестиционната култура на българина като цяло е ниска и през последните трийсет години той основно избира да влага спестяванията си в инвестиция под класическа форма – недвижимо имущество.

Тази тенденция започва да се променя с бавни темпове към по-съвременни методи за протекция на парите едва след Световната икономическа криза през 2008-2009 г. и последвалите рецесии. Събитията на имотните пазари в САЩ и Западна Европа предизвикват редица дефолти на търговски банки по света. Прекомерното преотдаване на второ- и третостепенни високорискови ипотеки в развитите държави е доказателство за крайното предоверяване в актива и за неглижирането на редица индикации, сочещи към преоцената стойност на недвижимите имоти.

България преминава през тези събития още по-трудно заради традиционно спекулативния характер на малките икономики, които са тясно свързани с развитите икономики. Въпреки всичките негативи световната криза успя да накара една немалка част от българските инвеститори да се насочат към нетрадиционни методи за протекция на финансите си – като акции, държавни облигации на развитите икономически държави, директни капиталови инвестиции и, не на последно място, инвестиционно злато и сребро.

Владимир Спасов

Владимир Спасов е един от собствениците и управителите на „Булминт“. Той е експерт с над петнайсет години опит в сферата на финансите и инвестициите и e тясно профилиран в сектор търговия с благородни метали. Притежава висше икономическо образование, множество сертификати и спeциализирани обучения в сферата на финансите, капиталовите пазари и мениджмънта. Дългогодишният му практически опит позволява да бъде пряк участник в динамиката на пазарите, което самият той споделя, че е най-ценният елемент от професиналното му развитие.

Кои са ключовите икономически фактори, които имат пряко отражение към апетита за инвестиция в благородни метали сега?

Факторите могат да бъдат разделени на такива, които движат, и такива, които оказват влияние върху световните пазари.

Задвижващите световните пазари фактори са свързани с важни в световен мащаб събития. Аналогично на кризата от 2008-2009 г., в периода 2020-2023 г. също наблюдаваме сериозно раздвижване на международната сцена. Светът преживя най-тежките си изпитания в модерни времена в лицето на пандемията от Covid-19. Войната в Украйна, икономическото напрежение между САЩ и Китай, Brexit и редица други събития допринесоха за появата на „вихрушката“, засегнала редица индустриални и бизнес сектори. Пазарните участници губят усещането за сигурност и неизбежна скорошна „глобализация“. Крайно негативно се повлияват и установените вериги на доставки. Цели индустриални сектори затварят, милиони хора остават безработни. „Вихрушката“ не подминава и международните пазари, които бяха изключително динамични и волатилни през голяма част от този период. 

Фактори, оказващи влияние върху световните пазари, също са сериозен брой. Например индексът VIX, който е считан за надежден индикатор за волатилността на най-популярния американски индекс S&P 500, бележи рекордни стойности, претеглени за целия период.

Основните индекси от своя страна също претърпяват многократни корекции, последвани от резки възстановявания и ръст до рекордни нива. Не са редки случаите, в които се наблюдават безпрецедентни ценови флуктуации (б.а. вариране, колебание) в индексите в диапазон от 35-40%. Предвид огромната ликвидност, която тези индекси репрезентират, флуктуациите в стойността се равняват на десетки трилиони щатски долара капитализация.

Индексът S&P 500 в ролята си на отражение на най-развитите компании в сферата на хай-тек индустрията е и най-волатилен, което ясно показва, че именно този сектор е претърпял най-големи „вихрушки“ и преструктуриране за кратък период от време. Основната причина е необходимостта от ускорена дигитализация, която налага имплементиране на иновативни услуги и продукти, достъпни за бизнеса и обществото.

При индекса Dow Jones, който е считан за бенчмарк за състоянието на тежката индустрия и пряко отражение на гръбнака на американската икономика, е ясно проследим добавеният капитал от над 20% в периода на леснодостъпна ликвидност. 

Наблюдава се ясно аналогично поведение от всичките водещи индекси за съответния период.

Безпрецедентната икономическа обстановка, породена от пандемията и от на практика „замразената” икономика в началото на 2020 г., принуждава централните банки на развитите икономики, в т.ч. Федералният резерв, Европейската централна банка и Английската централна банка, да променят рязко посоката на паричната си политика.

Под формата на редица програми за подпомагане на икономиката за период от 6 месеца монетарните регулатори инжектират ликвидност в глобалната система, която към днешна дата се изчислява в размера на главозамайващите 13 трлн. щатски долара. 

Само в САЩ за първото шестмесечие количеството нова ликвидност се равнява над 5,2 трлн. долара, от които 2 трлн. долара са фискален стимул, директно достъпен за населението, пряко засегнато от затварянето на икономиката. 

Това допринася за безпрецедентното увеличение на индикатора M1 – „пари в брой и разплащателни сметки” или така наречените „тесни пари”, но респективно невъзможността тези пари да влизат директно в икономиката – индикаторът M1V, от своя страна създава „перфектна буря” за веригите на доставки и инфлацията.

Инфлацията сама по себе си се появява със забавяне, но налице е и невъзможността скоростта на парите да влезе в реалната световна икономика.

Лихвените проценти през този период продължават да бъдат близки до 0%, което вдъхва живот в световните пазари на акции, стоки и криптовалути и резултиращите от тях индекси и борсово търгувани фондове. Апетитът към доходност на инвеститорите създава предпоставката за рекордни цени на активи.

Как се отразяват тези кризи върху цената на златото?

На фона на всички критични събития щатският долар потвърждава статуса си на световна резервна валута. Но при така стеклите се макроикономически обстоятелства, върху бичия сантимент (положително пазарно настроение - бел. а.) към ценните метали не успява да повлияе дори фактът, че доларът противно на очакванията е станал спасителeн сал и убежище – според средно претеглен портфейл от всички водещи 6 валути (индексът DXY) в паралел с относително високите нива на 10-годишните американски държавни облигации. А всички описани показатели традиционно се считат за негативни за търсенето на благородни метали.

Въпреки силната американска икономика цената на златото достигна няколко пъти рекордната си стойност от над 2060 долара за тройунция. Като средногодишните цени на метала за последните три години също са в рекордни стойности: още през 2020 г. съвсем разбираемо най-висока цена бе 2058,40 долара за тройунция, през 2021 г. – 1954,40 долара, през 2022 г. – 2043,30 долара, а през настоящата година за момента най-високата цена е 2053,13 долара.

Златото традиционно е смятано за убежище на спестяванията и естествен хедж срещу ускоряваща се инфлация. Този сантимент датира още от времето на „златния стандарт“, когато американският долар е бил обезпечен с физическо злато. Реалността се оказва малко по-различна от привидно логичната и идеалистична структура на монетарната система. Растящата и развиваща се макроикономическа среда в САЩ през 50-те и 60-те години на миналия век налага необходимостта от по-гъвкав подход на обезпечаване на валутата. Все пак златото е ресурс, който е труден за добиване и транзактиране, което от своя страна води до тромава скорост на парите в обращение в реалната икономика. Казано просто – светът не успява да добие и преработи достатъчно злато.

„Златният стандарт“ сам по себе си дефинира невъзможността от инфлация, тъй като предотвратява възможността правителствата да емитират нови платежни средства, които са обезпечени със злато.

Сантиментът за инфлационен хедж на златото се възприема и до ден днешен. Убеждението е, че наличието на висока инфлация неимоверно води до търсене и, съответно, до поскъпване на златото.

След като блокадите по време на пандемията отминаха, а рестрикциите отшумяха в края на 2020 г. и началото на 2021 г., световната икономика влезе в ускорен режим. Новите пари в системата бързо увеличават скоростта си на харчене. Икономиката заработи отново, брутният вътрешен продукт отскочи рязко на месечни бази. Фискалните стимули започнаха да циркулират в обращение.

Макар и със закъснение, това доведе до неимоверно ускоряване на инфлацията, която в рамките на девет месеца достигна до рекордни нива в САЩ за последните 50 години – над 9%.

На този фонд централните банки са принудени да приемат по-агресивна парична политика чрез покачване на основния лихвен процент, както и чрез изтегляне на излишна ликвидност от пазарите.

Това са фактори, които действително в голяма степен са в корелация с понижаването на сантимента към златото поради факта, че доходността от метала би била по-ниска от реалната лихва. Резултатът е респективно корекция на цените.

„Булминт“

„Булминт“ е български частен монетен двор и индустриален преработвател на благородни метали със собствена рафинерия. Производствената база на компанията е в Пловдив. Благодарение на затворения вътрешен цикъл основната дейност включва: рафиниране на злато до чистота на пробата 999.9; промишлена преработка на благородни метали и техни сплави; производство на инвестиционни и колекционерски продукти за българския ритейл пазар и отсичане на инвестиционни монети и кюлчета за клиенти и партньори от цял свят.

През последните четири години „Булминт“ се превръща в една от най-динамично развиващите се компании в страната и осъществява експанзия на българския пазар, като предлага инвестиционни и колекционерски продукти от злато и сребро – чрез онлайн магазина bulmint.com и двата си шоурума в Пловдив и София.

В момента „Булминт“ има близо 200 служители.

Кои са факторите, които определят търсенето на благородни метали?

Може да се каже, че това са геополитическите и макроикономическите фактори. Геополитическите поради факта, че златото има статут на убежище срещу монетарната система и има петхилядна история на разменна парична единица. А всеки един от нас е наследил в гените си частица от този сантимент.

Неслучайно, когато има войни, военни офанзиви, природни бедствия или политическа нестабилност от всякакъв характер, интересът към метала нараства. Доказателство за това в периода, който разглеждахме, е военният конфликт в Украйна, започнал през февруари 2022 г. и продължаващ в момента. Инициирането на военни действия от Русия изпрати цената и търсенето на златото до нов исторически връх в рамките на няколко седмици. В първоначалния период всяка новина, идваща от региона, се превръщаше в катализатор на яростно увеличаване на обемите на закупуване, тласкайки цената нагоре. 

Популярно схващане в инвестиционните среди е, че когато един актив стане толкова актуален, че към него се насочват контрагенти, които нямат опит в инвестиране, то той вече е в режим свръхкупуване. Такъв е случаят с благородните метали в кризисни моменти.

От друга страна, има и макроикономически фактори, определящи търсенето на злато. В много от инвестиционните стратегии и алгоритми днес е заложен като основен фактор поведението на централните банки. Апетитът им към злато е сочен за „забавен“ индикатор за предстоящи събития в макроикономически план.

През 2022 г. водещите централни банки поставиха рекорд в придобиването на злато за последните 50 години. Придобиванията преминаха прага от 1000 тона, като последният път, когато това се е случвало, е през далечната 1967 г., когато все още „златният стандарт“ е бил фактор.

Макроикономически фактор също е и тихата икономическа война между САЩ и Китай. Резултатът от нея е смяна на полюсите в редица сектори, диверсификация на веригите на доставки, както и разделянето на световните пазари на изток и запад.

Всичко това оказва пряко влияние върху ликвидността в търгуваната валута, като косвено засяга и монетарните метали като злато и сребро.

А какви са ключовите пазарни фактори за определяне на ценовите нива на благородните метали?

Като директен участник в цялостната верига на доставки в сегмента „Булминт“ има експертиза във формулировката и логиката зад ценообразуването на златото. Нашият бизнес е обвързан от минодобива до реализацията на инвестиционен продукт на ниво ритейл. Когато става дума за физически доставки на благородния метал, има значителни разлики в забавянето на търсенето на инвестиционен метал на различни нива на веригите на доставки и съответната реакция на пазарите и цените.

За пример може да се даде поведението на миннодобивните компании и оценяването им спрямо текущото пазарно търсене. Може да се каже, че колкото по-далече е сегментът от крайния потребител в цялата верига на доставки, толкова по-голямо „забавяне” се наблюдава в инвеститорския интерес към конкретния сегмент. Ритейл инвеститорите са много по-реактивни на фона на дилърите на едро, които имат по-голяма яснота за динамиката на пазара. Ние наблюдаваме между три и шест месеца забавена реакция на дилърите на едро спрямо търсенето на ритейл инвеститорите.

Най-важният елемент, който определя пряко стойността на метала, както впрочем и на всеки друг борсово търгуван актив, е обемът и количеството на извършени сделки и операции глобално. Важно е да се знае, че международните пазари са обвързани. Те формират глобална мрежа от отделни сделки и операции от дадения актив, на базата на които той се остойностява алгоритмично.

Като се има предвид това и се вземе за пример златото, става ясно, че обемът на сделки и операции, обвързани с физически доставки, е далече по-малък от тези, които се отразяват чрез контракти в борси за обмяна на стоки като COMEX, NYMEX, LME, MCX DGCX и HKEX.

Едва 6% от международните сделки със злато завършват с физическа доставка на стоката до нейния собственик. В това число попада и потреблението на дребно и едро, всички придобивания на институционални инвеститори и фондове. Останалите 94% от сделките се извършват чрез фючърсни и форуърдни договори и други дериватни инструменти, които не резултират във физическа доставка на метала

Именно това създава у по-неопитните инвеститори усещане за „спекула“ и „манипулация“ на цените. Те в повечето случаи имат наблюдение в търсенето на много малка част от тези 6%, които обаче не са представителна извадка за истинския инвеститорски апетит.

Какво е поведението на златото в настоящия период?

Като 100% монетарен метал златото има най-пряка корелация с всички изложени до момента фактори. С шестхилядигодишната си история металът се е настанил комфортно в ценностната система и културата на човечеството, а някои нации дори го поставят на пиедестал и днес. 

Капитализацията на глобалния златен сегмент към 2022 г. възлиза на над 11 трлн. щатски долара, което го настанява на едни от челните позиции в сектора на стоките, търгувани на международните пазари. За сравнение, този на биткойна в пиковата му фаза при над 60 хил. щатски долара за биткойн се оценява на малко над 1 трилион.

Голямата ликвидност на пазарите за злато, от своя страна, създава предпоставка за нискорискова инвестиция и добра доходност, както и  запазване на покупателната способност на метала.

Независимо дали се отнася за придобиване на физическо злато, ETF (борсово търгувани фондове) или фючърсни договори, златото е задължителна част от портфейла на всеки опитен и разумен инвеститор. Смята се, че процентът на държане на злато трябва да бъде променян спрямо възрастта, защото традиционно по-младите инвеститори са по-склонни да рискуват. А процентът на държане може да варира от над 30% за възраст от 20-30 години и може да намалее до 7-12% за възрастови групи между 50-70 години.

Къде е мястото на среброто, когато става дума за инвестиция?

Среброто също се счита за монетарен метал и се търгува с инвестиционна цел. Но среброто се различава от златото по няколко основни критерия. Трябва да уточним, че 52% от търсенето и пазара на сребро е индустриално. Също така ликвидността в пазара е далече по-малка от тази на златото. Среброто се счита за по-рисков актив. Не са възприети данъчни облекчения в световен мащаб. Почти във всички данъчни системи среброто се облага с ДДС.

Частичната обвързаност на среброто с монетарните метали го прави привлекателно за инвеститорите с по-висок апетит към риска, тъй като ценовото му поведение корелира на 83% с това на златото. Но движенията в цените са много по-волатилни поради по-ниската ликвидност в пазара и съответно по-малкия брой операции. За сравнение, пазарната оценка на среброто към 2022 г. е 1,3 трлн. щатски долара.

Събитията след 2020 г. доведоха до т. нар. „разкачване“ на цените на двата благородни метала. Златото поскъпва сериозно спрямо среброто. Този факт подчертава изцяло монетарното поведение на златото и корелацията на среброто с индустрията и приложението му в много сектори.

Какво бихте посъветвали настоящите и бъдещите инвеститори в благородни метали?

Въпреки че във финансовите пазари има хиляди съвременни класове от активи, някои от които доста иновативни като криптовалутите, които рано или късно ще намерят приложение във финансовата система заради надеждната си блокчейн технология, умерената инвестиция във физическо злато и сребро винаги ще бъде разумна и добра инвестиция и занапред във времето. В България този процес тепърва започва да развива.

Похвално е, че макар и с бавни темпове нагласите на българина за инвестиции се променят. Колкото по-информирани са хората и колкото повече се повишава стандартът им на живот, толкова повече съответно се променят апетитът им към инвестиции и характерът на придобитите активи. А когато инвестиционната култура на хората се повишава, те могат да направят компетентен избор, могат да проверят дали производителите и търговците на благородни метали следват съответните стандарти и какви гаранции дават.

В момента „Булминт“ е единствената компания в България, която имплементира сертифициран процес по изработката на инвестиционни продукти от злато и сребро – ISO 9001. Този сертификат дава гаранция за качество, прозрачност и проследимост на цялата верига от доставки на благородния метал – от мината до опаковането на крайния продукт.

По-неопитните инвеститори, които желаят да вложат спестяванията си в злато или сребро, трябва да следват няколко правила.

Като начало, да инвестират умерено и не на всяка цена.

Купуването на злато и сребро трябва да бъде с цел дългосрочна инвестиция. Търгуването с тези активи е сложна наука, която се прави от професионалисти и крие рискове от загуби.

Инвестицията в злато и сребро трябва да се прави като предпазно средство и застраховка, а не като начин за печалба.

Хората не трябва да се влияят от емоциите си, от спекулации от маркетингов или търговски характер, промоции и т.н. Запомнете – евтино злато и сребро не съществуват.

Винаги трябва да се проверява източникът на информация – какви са репутацията и бизнес моделът му, и да се търси отговор на въпроса защо този източник дава точно определена информация и каква е целта му.

И не на последно място, инвестицията трябва да се застрахова срещу грабеж, изгубване и др.