Каква е цената на затегнатата парична политика и кой ще я плати?

Миналата седмица донесе няколко неприятни изненади за банките. Първо американската агенция Moody's понижи кредитните рейтинги на няколко малки и средни банки в САЩ в понеделник и заяви, че някои от най-големите кредитори в страната може да ги чака същото. Под прицела на Moody's попаднаха 10 банки, чийто рейтинг беше понижен, а шест банкови гиганта, сред които Bank of New York Mellon, US Bancorp, State Street и Truist Financial, бяха поставени в режим на преразглеждане за потенциално понижаване.

"Резултатите на много банки през второто тримесечие показаха нарастващ натиск върху рентабилността, което ще намали способността им да генерират вътрешен капитал", обосноваха се в бележка от агенцията, като отбелязаха и риска САЩ да изпадне в рецесия в началото на следващата година. Анализаторите изразиха и опасения за качеството на бизнес имотите, което би могло да се влоши, „като има особени рискове в портфейлите на някои банки с бизнес имоти“.

На Стария континент решението на Италия да въведе нов данък върху печалбите на кредиторите разтърси банковия сектор. Новият налог е насочен към обусловеното от лихвите увеличение на нетния лихвен доход на банките, или печалбите, които кредиторите реализират от разликата между лихвените проценти по кредитите и депозитите.

И други страни в Европа – например Испания и Унгария, въведоха извънредни данъци върху печалбите на банките. Решението на Италия обаче завари пазарите неподготвени и засегна доверието на инвеститорите.

Централните банки останаха далеч от светлините на прожекторите миналата седмица, но често бяха споменавани, тъй като данните, които наблюдавахме, са резултат от усилията им да се справят с упоритата инфлация.

За Китай обаче проблем се оказа точно обратното – потребителските цени там изпаднаха в дефлация. Индексът на потребителските цени през юли се понижи с 0,3% на годишна база. Това се случва в момент, в който втората по големина икономика е достатъчно затруднена да съживи търсенето в страната и в чужбина. Властите предприеха множество мерки в подкрепа на икономиката, като се очакват още такива.

„Ще бъде трудно да се маневрира с паричната политика“, заяви Син Джаопенг, старши стратег за Китай в ANZ.

Най-чакани от пазарите миналата седмица бяха данните от най-голямата икономика в света – САЩ. Новините за американците бяха добри. Инфлацията през юли спрямо година по-рано се оказа по-слаба от очакваното (3,2%). Все пак в доклада имаше някои признаци, че инфлацията е упорита. Като се изключат волатилните цени на храните и енергията, т.нар. основен индекс на потребителските цени също нарасна с 4,7% на годишна база, което е доста над целта на Фед за 2%. Общата инфлация на годишна база също е по-висока от отчетената през юни (3%). Все пак забавянето на инфлацията е още един знак, че Федералният резерв (Фед) ще избере да изчака, вместо отново да повиши лихвите през септември. Индексът на цените на производител се повиши с повече от очакваното през юли (0,8%) на годишна база. Това обаче не разколеба пазарите, според които не предстои ново повишение на лихвите и цикълът на затягане на паричната политика може би е към своя край.

Тенденциите при потребителските си цени отразиха и други европейски държави миналата седмица.

Инфлацията в Норвегия, Чехия и Румъния се забави. В северната ни съседка инфлацията спадна под 10% и се забави за пети пореден месец, което беше и мотивацията на централната банка да остави основната си лихва непроменена, на ниво от 7%, на срещата си през седмицата.

Във Франция, втората по големина икономика в еврозоната, годишният темп на инфлацията се забави до 4,3% през юли, главно заради поевтиняването на енергоносителите и по-бавното поскъпване на хранителните продукти и промишлените стоки.

Испания не отчете подобно движение при своите потребителски цени. Инфлацията там се ускори с 2,3% на годишна база през юли.

Добри икономически новини дойдоха и от Великобритания, чиято икономика се разшири изненадващо през второто тримесечие. Брутният вътрешен продукт на страната нарасна с 0,2% през периода април-юни спрямо първото тримесечие – най-големият отчетен ръст от периода януари-март 2022 г. насам.

Освен икономическите данни във фокуса на инвеститорите попаднаха и последните отчети на компаниите за второто тримесечие. С по-висока печалба се похвалиха китайският гигант в областта на електрониката Huawei, застрахователната компания Allianz SE и китайската компания за електронна търговия Alibaba.

Според FactSet 90% от компаниите в S&P 500 вече са публикували своите данни за второто тримесечие, като при 4/5 от тях резултатите са изненадали инвеститорите приятно.

Тези събития от миналата седмица бяха „компасът“ на инвеститорите и ето как приключиха седмицата различните пазари:

Сред водещите борсови индекси на Wall Street единствено бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average напредна леко – с 0,44% до 35 281,40 пункта. Седмичните резултати на S&P 500 и технологичния Nasdaq бяха отрицателни. Широкият измерител се понижи с 0,61% до 4464,05 пункта, а Nasdaq отбеляза седмичен спад от 2,34% до 13 644,85 пункта.

Пазарите в Азиатско-Тихоокеанския регион се колебаеха през цялата седмица, като накрая останаха на червено. Японският Nikkei 225 се понижи с 1,42% до ниво от 32 473,65 пункта. Хонконгският Hang Seng регистрира седмичен спад от 2,05% до 19 075,19 пункта, а в континентален Китай показателят Shanghai Composite изтри 2,67% от стойността си миналата седмица до 3189,25 пункта.

Основните индекси в Европа също отчетоха седмични спадове, макар и по-слаби. Германският DAX се понижи с 0,29% до 15 832,17 пункта, френският CAC 40 изостана с 0,68% до 7340,19 пункта тази седмица, а британският показател FTSE 100 записа седмичен спад от 0,53% до 7524,16 пункта.

На петролния пазар цените на двата основни сорта Брент и West Texas Intermediate (WTI) през седмицата се повишиха леко през седмицата. Фючърсите върху Брента са поскъпнали с 0,5% до 86,81 долара за барел, а цената на фючърсите върху американския лек суров петрол се е повишила също с 0,5% до 83,19 долара за барел.

През новата седмица темата за инфлацията ще остане в центъра на вниманието, а инвеститорите очакват с нетърпение и публикуването на протокола от срещата на Федералната комисия по отворения пазар на Федералния резерв.

Ето какво точно предстои:

В САЩ пазарите очакват с най-голямо нетърпение публикуването на протокола от Фед, за да получат насоки за хода на паричната политика през остатъка от годината. В момента те смятат, че има 89% шанс Фед да направи пауза през септември, а шансовете за повишение от 25 базисни пункта през ноември за момента са оценени на 32%.

Други данни от региона, които ще попаднат под светлината на прожекторите, са тези за продажбите на дребно и индустриалното производство. Сезонът на отчетите е към своя край, но Home Depot, Cisco, Walmart, Deere & Co, Target и Applied Materials са сред компаниите, които ще обявят своите резултати за второто тримесечие тези седмица. Ще бъдат публикувани и данни за инфлационните очаквания на потребителите, броят на разрешителните за строеж и индексите за производствената активност NY Empire State Manufacturing Index и Philadelphia Fed Manufacturing Index, а също и показателят на Националната асоциация на строителите на жилища (NAHB).

Предстои да бъде отчетена и инфлацията в Канада през тази седмица.

Във Великобритания инвеститорите ще следят публикуването на данните за безработицата, инфлацията и продажбите на дребно.

В Еврозоната пък ще бъде публикува коригираната оценка за брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие и окончателните данни за нивото на инфлация през юли. Други ключови икономически данни от региона включват търговския баланс и индустриалното производство на зоната с единна европейска валута.

От отделните държави в Европа предстои да бъдат публикувани данни за цените на производител в Германия, външната търговия на Испания и данните за БВП на Полша и Холандия. По отношение на паричната политика в региона, Норвежката централна банка ще вземе решение, като най-вероятно ще повиши основния си лихвен процент, тъй като инфлацията в страната е значително по-висока от целевото равнище.

В Азия от Китай се очаква да бъдат публикувани данни за фабричното производство, продажбите на дребно и безработицата, които да внесат повече яснота за слабото икономическо възстановяване на страната след разочароващите резултати, които вече бяха публикувани от страната.

 В Япония светлината на прожекторите ще бъде насочена към растежа на БВП през второто тримесечие, който се очаква да запази силната си инерция, а също и нивото на инфлацията през юли и търговския баланс.

В Австралия инвеститорите ще очакват публикуването на протокола от последната среща на Австралийската централна банка и данни за безработицата в страната през юли.

Междувременно се очаква Централната банка на Нова Зеландия да запази лихвите си непроменени.